Германският парламент е на път да одобри в сряда военни поръчки за над 50 млрд. евро, с което да увенчае година на рекордни разходи, докато най-голямата икономика в ЕС ускорява мащабното си превъоръжаване.

Членовете на бюджетната комисия на Бундестага, която има правомощия да блокира или одобрява всички значими оръжейни покупки, са били помолени от правителствени представители да дадат зелена светлина на проекти, включително поръчка за 21 млрд. евро за облекло и защитно оборудване за военнослужещите, съобщава Financial Times.

Други договори включват сделка за 4 млрд. евро за бойни машини на пехотата Puma и близо 2 млрд. евро за сателитни системи, предназначени да засилят европейските разузнавателни способности по източния фланг на НАТО.

Кристиан Мьолинг, директор на базирания в Берлин аналитичен център Edina, казва пред FT, че мантрата на германските обществени поръчки е „вземи всичко, което можеш, до 2029 г.“ – годината, в която според германските власти Русия може да бъде готова и склонна да атакува НАТО.

Големите разходи идват в момент, когато оборудване от всякакъв мащаб – от нови униформи до многомилиардни системи за противоракетна отбрана Arrow 3 от Израел – започва да достига до германските войски след десетилетия на недофинансиране и занемаряване.

През 2000-те и 2010-те години най-голямата държава в ЕС отделя едва около 1% от БВП за отбрана.

Пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г. накара тогавашния канцлер Олаф Шолц да обяви „Zeitenwende“ – повратна точка – в подхода на страната към сигурността и отбраната. Той представи специален фонд от 100 млрд. евро за модернизация на армията.

Кремъл отхвърля и идеята за коледно примирие, предложена от германския канцлер Мерц

Русия отхвърля компромис за окупираните региони в Украйна

Наследникът му Фридрих Мерц отиде още по-далеч, след като встъпи в длъжност през май тази година. Той премахна ограниченията върху заема, за да позволи неограничени разходи за отбрана, и се закани да превърне германската армия в най-силната в Европа.

Германия планира да изразходва общо 650 млрд. евро за отбрана между 2025 и 2030 г. – двойно повече спрямо бюджета за предходните пет години. Макар бюджетите за тази и за 2026 г. вече да са одобрени от парламента, бюджетната комисия на Бундестага все още трябва да одобрява всеки договор за обществени поръчки на стойност над 25 млн. евро, като плащанията ще бъдат разпределени в следващите бюджети през идните години.

От 2022 г. насам Берлин е направил дълъг списък от мащабни покупки. Сред тях са поръчка на 35 изтребителя F-35, произведени в САЩ и способни да носят американски ядрени оръжия, съхранявани на германска територия, както и още 20 изтребителя Eurofighter Typhoon.

Германия е поръчала и американски системи за противовъздушна отбрана Patriot и германски IRIS-T, над 100 модерни танка Leopard 2A8, 60 тежки транспортни хеликоптера Chinook, както и редица нови военни кораби и подводници, плюс боеприпаси за милиарди евро.

Канцлерът води необичайно настъпателна кампания за утвърждаване на германското лидерство в сърцето на ЕС, представяйки се като защитник не само на Украйна, но, по негови собствени думи, на Европа като цяло

Германия се завръща като лидер в ЕС – новата външнополитическа доктрина на Мерц

Огромният брой договори, подписани тази година, идва на фона на усилията на министъра на отбраната Борис Писториус драстично да ускори прословуто тромавата германска система за поръчки. Парламентът е бил едно от многото „тесни места“, но властите се гордеят, че са увеличили броя на одобрените проекти от 46 през 2021 г. до 97 миналата година.

Поръчковата вълна предизвика интензивни дебати в отбранителната индустрия – включително напрежение около това колко оборудване трябва да се купува от американски производители и колко от европейски, както и дали да се дава приоритет на „конвенционални“ оръжия като танкове или на нови технологии като дронове.

Германските служители, отговарящи за поръчките, казват, че приоритет е запълването на пропуските в способностите на НАТО, с фокус върху противовъздушната отбрана, както и върху настъпателни способности като прецизни ракети, които могат да поразяват цели дълбоко в руска територия.

„В крайна сметка искам да победя врага си, преди да е прекосил границата ми“, заяви миналия месец на конференция в Берлин високопоставеният служител от министерството на отбраната Карстен Щавицки.

Щавицки подчерта, че „не е динозавър“ и разбира значението на подкрепата за иновациите чрез закупуване на по-нови технологии. В същото време той се противопостави на твърденията на представители на стартъп сектора, че войната в Украйна показва, че НАТО трябва да даде приоритет на дроновете.

„Украйна не е шаблон“, каза Щавицки, посочвайки, че Киев е бил принуден да купува голям брой дронове, тъй като не разполага с конвенционалните способности на много армии от НАТО.

Франк Зауер, ръководител на изследванията в Института Metis към Университета на Бундесвера в Мюнхен, казва, че Германия безспорно има нужда от танкове, артилерия, бойни машини на пехотата и други „наследени“ оръжейни системи.

Но добавя:

„Въпросът е колко от всяко ми е нужно и какво мога да получа и в какви срокове. В момента със сигурност бих поставил особен акцент върху всичко, което е евтино и налично.“

Малко след старта на търговията общоевропейският индекс Stoxx 600 се понижи с 0,2%, като повечето сектори и водещи борси се намират на отрицателна територия

Напредъкът в преговорите за Украйна удря европейските отбранителни акции

Зауер изразява притеснение от бавните срокове за доставка на много традиционни оръжия. Първите оперативно готови F-35 за Германия не се очакват преди втората половина на 2027 г., докато новите подводници трябва да бъдат доставени в началото на 30-те години. Поръчката за танковете Leopard 2A8, произвеждани от KNDS и Rheinmetall, няма да бъде изпълнена напълно преди 2030 г. Първият самолет за морско патрулиране P-8 Poseidon беше доставен от Boeing през октомври, четири години след поръчката.

Бундесверът планира да закупи до 12 000 въоръжени дрона за около 1 млрд. евро, като доставките могат да започнат още догодина. Тази сума обаче представлява малка част от общите разходи.

„Ако има война с Русия – а се надявам това никога да не се случи – тя няма да изглежда точно както войната в Украйна“, казва Зауер пред FT.

„Но няма да изглежда и така, както си я представят хората в Берлин и Брюксел. Ако руснаците ни принудят да се бием по начина, по който те искат, тогава ще сме в сериозна беда.“

Превъоръжаването на Германия се случва на фона на нарастваща несигурност около бъдещата подкрепа на САЩ за Европа и дали Вашингтон ще запази около 90 000 свои войници, разположени на континента.

Писториус се сблъсква и с предизвикателства при набирането на достатъчно персонал, докато се стреми да увеличи числеността на професионалната армия от около 184 000 души днес до 260 000 до 2035 г. В същото време той се справя с няколко нашумели проекта за обществени поръчки, белязани от забавяния и растящи разходи, включително проект за 20 млрд. евро за дигитализация на комуникациите на армията и многомилиарден договор за изграждане на фрегати за борба с подводници.