Отношенията между САЩ и Европа преживяват най-тежкия си момент от създаването на НАТО, заявява бившият председател на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, на фона на все по-дестабилизиращия подход на Вашингтон към съюзниците му от другата страна на Атлантическия океан.

„Съществуват сериозни съмнения относно отношенията със Съединените щати“, коментира Барозу – и бивш министър-председател на Португалия – в интервю за CNBC, като подчертава, че загубата на доверие вече не засяга единствено ЕС, но и Великобритания.

Катализатор за напрежението са действията на американския президент Доналд Тръмп, включително стремежът му САЩ да придобият контрол над Гренландия – полуавтономна територия на Дания. Заплахите за евентуални военни действия и по-високи мита върху европейски стоки разклащат доверието в САЩ както сред европейските лидери, така и сред обществото.

Мнението на Барозу е, че отношенията между Европа и САЩ все по-малко се основават на споделени демократични ценности и все повече се движат от тесни национални интереси. Той описва настоящия момент като „фаза на разрив“, в която не е ясно „накъде отиваме оттук нататък“.

Въпреки че впоследствие Тръмп отстъпи от най-крайните си позиции – като изключи военната намеса и временно се отдръпна от заплахите за мита с цел натиск върху Европа – целта му за засилен контрол над арктическата територия все още е налице.

Завоят в позицията на Тръмп донесе облекчение на европейските лидери, които бяха изправени пред перспективите за търговска война и заплаха пред стабилността на НАТО

Какво показа епизодът „Гренландия“ за отношенията САЩ-Европа

В публикация в социалните мрежи след среща с генералния секретар на НАТО Марк Рюте Тръмп заяви, че има „рамка за бъдеща сделка“ за Гренландия, без да разкрива подробности или дали Дания е дала съгласието си за това. По-късно Рюте уточни, че въпросът за собствеността на Гренландия изобщо не е бил обсъждан.

Барозу определя Тръмп като „големия разрушител“, който често е „по-твърд със съюзниците и приятелите си, отколкото с опонентите“.

Рязък срив на доверието

Данните потвърждават тази тенденция. Едва 16% от европейците възприемат САЩ като съюзник, който споделя същите ценности – спад от 21% през 2024 г. Особено тревожен е фактът, че 20% от анкетираните вече виждат САЩ като съперник или дори враг, показва проучване от ноември на European Council on Foreign Relations.

Във Великобритания сривът е още по-рязък – делът на хората, които гледат на САЩ като на ценностен съюзник, пада до 25%, спрямо 37% година по-рано.

По-европейско НАТО и натиск за отбрана

На фона на това европейските лидери ускоряват усилията за т.нар. „европейски суверенитет“ в отбраната. Причината е засиленият натиск от страна на администрацията на Тръмп върху разходите за отбрана.

„Ако искате да запазите НАТО, то ще бъде по-европеизирано НАТО“, коментира Барозу, добавяйки, че Европа не може да разчита единствено на САЩ и трябва да приоритизира собствените си отбранителни способности.

На срещата на върха на НАТО в Хага миналата година страните членки се ангажираха да инвестират до 5% от БВП в отбрана и сигурност до 2035 г., след месеци на натиск от Вашингтон.

Тъй като бъдещето на НАТО е под въпрос, някои длъжностни лица виждат в „Коалицията на желаещите“ основата за нов съюз без участието на американските сили

Заплахите на Тръмп за Гренландия тласкат Европа към развод със САЩ

Въпреки всичко – НАТО все още е ключова сила

Въпреки песимистичната оценка за настоящия момент Барозу предупреждава да не се говори за край на трансатлантическия алианс. По думите му САЩ остават изключително важни за сигурността на Европа.

Също така той подчертава, че НАТО е по-силно, отколкото преди руската инвазия в Украйна – със присъединяването на Швеция и Финландия и с разширено военно присъствие по източния фланг на алианса, по-близо до границите на Русия.