Какво показа епизодът „Гренландия“ за отношенията САЩ-Европа

Когато американският президент Доналд Тръмп пристигна в заснежените швейцарски Алпи в сряда следобед, европейските политици изпадаха в паника, че усилията му да придобие Гренландия могат да предизвикат трансатлантическа конфронтация. Към момента, в който слънцето залезе, Тръмп вече беше отстъпил.

Рязката промяна в позицията последва дни на неофициални разговори по закрити канали между Тръмп, негови съветници и европейски лидери, сред които генералният секретар на НАТО Марк Рюте и германският канцлер Фридрих Мерц, пише The Wall Street Journal, позовавайки се на източници.

Според изданието европейците, които бяха единни в противопоставянето си на идеята Тръмп да придобие Гренландия, са използвали комбинация от стимули – включително предложения за засилване на сигурността в Арктика – и предупреждения, сред които рисковете за САЩ от по-дълбоко разцепление в рамките на Организацията на Северноатлантическия договор.

След среща с Рюте в сряда Тръмп отмени обещаните мита върху европейски държави, заявявайки, че е „оформил рамката на бъдещо споразумение“ по отношение на най-големия остров в света.

Точните параметри на тази рамка все още са в процес на оформяне, но се очаква преговорите да се съсредоточат върху няколко основни направления. Сред тях са потенциално споразумение между САЩ и Дания за разполагане на американски сили в бази на територията на Гренландия, както и разширени европейски усилия за укрепване на сигурността в Арктика.

Съединените щати биха могли да получат право на първи отказ при инвестиции в минералните ресурси на Гренландия – своеобразно вето, насочено към това Русия и Китай да не получат достъп до богатствата – а в замяна Тръмп би оттеглил заплахите за мита, пише WSJ.

Говорейки пред репортери, Тръмп нарече рамката „наистина фантастична“, но не навлезе в подробности. Той заяви, че предполага, че Дания, която контролира Гренландия, е била информирана за потенциалното споразумение.

„Ако тази сделка се реализира – а президентът Тръмп е много оптимистичен, че това ще стане – Съединените щати ще постигнат всичките си стратегически цели по отношение на Гренландия, с много малка цена и завинаги“, заяви прессекретарят на Белия дом Каролайн Левит.

Още в сряда се появиха първи сигнали, че Тръмп е отворен към сделка. По време на едночасова реч на Световния икономически форум американският президент заяви, че няма да използва военна сила, за да поеме контрол над Гренландия.

Обратът на Тръмп по митата отприщи борсово рали – но резките движения на пазарите са предупреждение за инвеститорите

Това беше рязка промяна в тона на Тръмп, който само дни по-рано отказваше да изключи използването на армията за осигуряване на собственост върху Гренландия и публикува онлайн изображение на територията, покрита с американско знаме.

Завоят в позицията му донесе облекчение на европейските лидери, които бяха изправени пред перспективата за мита, способни да разклатят икономиките, и конфронтация с Тръмп, която можеше да застраши стабилността на НАТО.

През уикенда Тръмп заяви, че ще наложи 10-процентови тарифи на осем държави от следващия месец, ако не бъде постигната сделка за придобиване на Гренландия. През юни митата трябва по план да скочат до 25 процента.

В публикация в Truth Social в сряда вечерта Тръмп заяви, че ще се въздържи от въвеждането на митата, за да могат водещите му съветници – вицепрезидентът Джей Ди Ванс, държавният секретар Марко Рубио и специалният пратеник Стив Уиткоф – да преговарят за сделка относно Гренландия.

„Денят завърши по-добре, отколкото започна“, каза датският външен министър Ларс Льоке Расмусен.

Някои от съветниците на Тръмп насаме са изразявали притеснения, че твърдата реторика на президента е направила постигането на сделка с Дания по-трудно, предава WSJ.

През последните дни представители на администрацията са обсъждали компромисни предложения, които биха дали на САЩ достъп до минерали и земя за военни бази. Някои външни съюзници на президента са били обезпокоени във вторник, тъй като акциите рязко поевтиняха след свързаните с Гренландия заплахи за мита.

Американски и европейски представители извлякоха различни поуки от епизода с Гренландия.

Тръмп и Рюте в сряда са „обсъдили критичното значение на сигурността в Арктическия регион“ за САЩ и останалите членове на НАТО, според WSJ.

Разговорите около предложената рамка ще се съсредоточат върху това как страните от НАТО могат да работят заедно за гарантиране на сигурността в Арктика, добавя изданието.

Рюте е бил обект на подигравки заради понякога угодническия си подход към Тръмп. На срещата на върха на НАТО през юни той нарече президента „татко“ и неведнъж го е обсипвал с похвали. Въпреки това двамата са изградили силни работни отношения, казват американски и европейски представители.

От Гренландия до Венецуела: Как Тръмп подреди света от трибуната в Давос

По-рано в сряда в речта си Тръмп отправи остри критики към дългогодишни съюзници на САЩ, докато представители на тези държави го слушаха от залата. Той описа Европа като неузнаваема спрямо по-ранни времена и като поела в погрешна посока. Упрекна Дания в неблагодарност. Заяви, че Швейцария не би съществувала като държава без подкрепата на САЩ. И се подигра на френския президент Еманюел Макрон заради авиаторските очила, които носеше на събитието.

В същото време Тръмп се опита да деескалира напрежението, като призова за незабавни преговори по американската оферта за придобиване на Гренландия.

„Не е нужно да използвам сила“, каза той.

„Не искам да използвам сила. Няма да използвам сила.“

Тръмп предположи, че страните членки на НАТО имат задължение да подкрепят американското придобиване на Гренландия заради централната роля на САЩ в укрепването на трансатлантическия алианс.

„Ние даваме толкова много, а получаваме толкова малко в замяна.“

„Искаме едно парче лед за световната сигурност, а те не ни го дават“, каза Тръмп по повод желанието си да придобие Гренландия от Дания.

„Можете да кажете „да“ и ние ще сме много признателни. Или можете да кажете „не“ и ние ще запомним това.“

Речта му беше посрещната със сдържана реакция от залата, пълна с представители на глобалния елит. Имаше известни аплодисменти, но и много празни погледи и пристъпи на нервен смях, докато той правеше някои от най-острите си изявления.

Лидерите на 27-те държави от Европейския съюз трябва да се съберат в Брюксел в четвъртък вечерта за спешно организирана среща на върха. Макар вече да не се нуждаят от незабавен план за търговска война, те трябва да направят равносметка на разклатените трансатлантически отношения.

////

Амбициите на Тръмп по отношение на Гренландия предизвикаха безпрецедентна дипломатическа криза за най-близките съюзници на САЩ в НАТО, които и без това се борят с продължаващата война на Русия в Украйна и геополитическата конкуренция с Китай. Някои от най-старите съюзници на Вашингтон започнаха да се питат колко дълго още могат да разчитат на САЩ.

„Всеки ден ни напомнят, че живеем в епоха на съперничество между великите сили“, каза канадският премиер Марк Карни по време на реч в Давос по-рано тази седмица.

„Че редът, основан на правила, избледнява. Че силните могат да правят каквото могат, а слабите трябва да понасят онова, което трябва.“

В Давос това напрежение се е проявило и зад кулисите.

Председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард е напуснала вечеря във вторник по време на реч на министъра на търговията на САЩ Хауърд Лътник, което според западните медии е знак за нарастващото напрежение в трансатлантическите отношения.

Лътник, който е говорил на вечеря само с поканени VIP гости, е критикувал енергийните политики на Европа и това, което определя като отслабваща конкурентоспособност на континента на световната сцена, според WSJ.

Някои гости аплодирали изказванията на Лътник, подчертаващи мощта на САЩ в сравнение с Европа, докато други го освирквали, добавя изданието, позовавайки се на източници.