Първата седмица от празненствата по случай откриването на Световното първенство по футбол преобрази Мексико Сити. Мексикански знамена се веят по велосипеди и балкони. Яркооранжеви цветове на мексиканския тагетес се появяват из целия град. Изграждат се фен зони, гигантски изображения на играчите от националния отбор украсяват фасадите на високи сгради, а футболни фланелки се виждат навсякъде.

По улиците, в парковете и кафенетата разговорите неизменно се въртят около турнира. Във въздуха се усеща особено оживление, пише BBC. 

Като един от градовете домакини на най-голямото футболно събитие в света, мексиканската столица изглежда жизнена, изпълнена с енергия и очакване. Звуците, музиката, ароматите, атмосферата – всичко сякаш е придобило допълнителна интензивност.

За трети път в историята си градът се готви да посрещне света. И все пак, под повърхността на празничното настроение, се откроява поразителен контраст.

133 000 изчезнали хора

Основата на Паметника на независимостта – една от най-разпознаваемите забележителности на Мексико Сити – е покрита със стотици портрети. От ламинираните плакати, прикрепени директно към каменната конструкция, мълчаливо гледат мъже, жени и деца. Всяко изображение е на човек, който е изчезнал.

Доброволци се движат сред множеството и раздават листовки, отпечатани на испански и английски език. Посланието на първата страница е директно:

„Ние сме семейства, които издирват изчезнали хора.“

„Издирваме повече от 133 000 изчезнали души. Хора, които обичаме, които ни липсват и които очакваме всеки ден. Този брой надхвърля с повече от 50% капацитета на стадион „Ацтека, се казва в листовката.

„Смята се, че всеки ден в тази страна изчезва автобус, пълен с хора.“

По-нататък текстът гласи:

„Купата се завърна у дома. Кога ще се върнат нашите близки?“

Това е отрезвяващо напомняне за реалността, с която много хора в Мексико живеят всеки ден. 

По булевард „Пасео де ла Реформа“ хиляди изображения на изчезнали хора са поставени около кръговите кръстовища.

За активистите провеждането на Световното първенство представлява рядка възможност. Световните медии са пристигнали в Мексико в мащаби, невиждани от години, а с тях идва и аудитория, която далеч надхвърля границите на страната.

Местните жители описват изчезванията като проблем, който засяга почти всяка общност. Мнозина споделят, че познават семейство, засегнато от подобна трагедия. Редовните демонстрации са се превърнали в обичайна част от живота в столицата, докато близките търсят отговори и оказват натиск върху властите да предприемат повече действия.

В много случаи се смята, че изчезналите са били насилствено вербувани от престъпни организации или убити, защото са отказали да се присъединят към тях.

Организацията на обединените нации определи кризата с изчезналите хора в Мексико като „човешка трагедия с огромни измерения“.

Активистите се надяват посланието им да достигне до хора, които иначе никога не биха чули за този проблем. Именно затова листовките са отпечатани и на английски език.

Бившият национал на Мексико Хоакин Белтран заяви пред BBC, че много хора в страната са „ядосани от някои решения на правителството“. Според него Световното първенство може да предостави „много добра възможност на хората, които не са доволни от случващото се в страната ни“, да бъдат чути. Белтран допълва, че се надява „лицето, което показваме на света, да бъде добро“ и мексиканците „да запазят спокойствие по време на Световното първенство“.

Ако изобщо има момент, в който дадена кауза може да бъде изведена на международната сцена, то това е именно тази седмица.

Междувременно по булевард „Калсада де Тлалпан“, по посока към стадион „Ацтека“, вървят и учители. Те протестират срещу заплащането, пенсиите и условията на труд, като много от тях са пътували с часове, за да участват. Местни жители разказват, че към тях са се присъединили и други служители в публичния сектор в знак на солидарност.

Съзнателните усилия посланията им да бъдат разбрани и извън пределите на Мексико продължават, като някои протестиращи дори превеждат скандиранията си на английски език, за да могат чуждестранните посетители да разберат за какво се борят.

„Не искаме Световно първенство. Искаме по-добро заплащане.“

„Световното първенство не е създадено за обикновените хора“, скандира един от протестиращите чрез мегафон. „То е за богатите бизнесмени, които могат да си позволят билети.“

За много жители на града посещението на мач от Световното първенство изглежда нереалистична възможност. Самото предположение, че биха могли да се сдобият с билет, често предизвиква смях.

Вместо това много фенове планират да гледат срещите в местни барове и фен зони, за да се потопят в атмосферата на турнира.

Така, докато началният съдийски сигнал наближава, Мексико Сити се представя пред света като жизнен и гостоприемен град, погълнат от вълнението да бъде домакин на най-големия футболен спектакъл за трети път в историята си – единственият град, постигнал това.

Но сред знамената, фен зоните и празненствата има и гласове, които са решени да не позволят този момент да отмине незабелязано.

Семейства, които издирват своите изчезнали близки. Учители, които настояват за по-справедливо възнаграждение. И обикновени хора, които се питат кой всъщност печели от този турнир.

През следващите няколко седмици вниманието на света ще бъде насочено към Мексико. Но за много от протестиращите въпросът е дали, след последния съдийски сигнал, някой все още ще ги слуша.