Канадският премиер Марк Карни се изправи днес пред Европейския парламент в Страсбург в момент на бързо сближаване между Отава и Брюксел. Ден по-рано той беше сред гостите в пленарната зала по време на шестата годишна реч за състоянието на Европейския съюз на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Именно в това обръщение Фон дер Лайен предложи отношенията между ЕС и Канада да бъдат изведени „на възможно най-високото ниво“, като отвори вратата за превръщането на страната в първия асоцииран член на блока. Подобен статут в момента не съществува в договорите на ЕС и евентуалното му създаване ще изисква ново споразумение и одобрението на държавите членки. Самата идея обаче показва колко бързо Брюксел и Отава търсят по-тясно политическо и икономическо партньорство.

Предложението предизвика остра реакция от американския президент Доналд Тръмп. Той определи идеята като „нелепа“ и предупреди, че ако я възприеме като враждебен акт спрямо САЩ, Вашингтон може да наложи „много сериозни мита“ на ЕС или да ограничи търговията с блока в редица области.

Брюксел отхвърли подобна интерпретация. Европейската комисия подчерта, че задълбочаването на отношенията с Канада „не е насочено срещу никого“, а цели укрепване на общите позиции на двете страни. 

„Ако преценя, че това по някакъв начин е враждебен акт, ще наложа много сериозни мита или ще спрем да търгуваме с Европа по много направления“, каза американският президент

„Враждебен акт“: Тръмп заплаши ЕС с мита заради план Канада да стане асоцииран член

Самият Карни заяви, че Канада „приветства предложението“. Той допълни, че според социологическите проучвания „огромно мнозинство от канадците подкрепя много по-тесни отношения с Европа“. 

„Съюзът за бъдещето е уникален, положителен подход, който ще определим заедно, стъпвайки върху общите си силни страни и споделените си ценности“, добави Карни.

Оттам той разшири тезата си отвъд институционалните отношения между Брюксел и Отава. „Канада и Европа не са свързани от географията. Свързва ни близост – избрана, съзнателна, подновявана и по-силна именно заради това“, изтъкна премиерът. Според него обществата от двете страни на Атлантика са разтърсени от „нови бури“ – климатичните промени, отслабването на демократичните норми и превръщането на търговията в инструмент за политически натиск.

В речта прозвучаха и няколко недвусмислени, макар и непреки препратки към политиката на Вашингтон. „Ние не сме съюзници само когато времената са добри. Не преследваме сделки, при които печалбата за едната страна е за сметка на другата“, отбеляза Карни. Той постави върховенството на закона, човешкото достойнство, индивидуалната свобода и демокрацията в основата на отношенията с Европа и допълни: „Вярваме, че силната икономика не е самоцел, а средство за изграждането на справедливо общество“.

Канадският премиер обърна внимание и на вече изградените връзки. Канада е първата държава извън Европа, която участва в европейската отбранителна програма SAFE на стойност 150 млрд. евро, докато търговските отношения се основават на споразумението CETA. Според Карни обаче това вече не е достатъчно. „Екосистемата, която изградихме, все още не отговаря на силата на промените около нас. Нито се движи достатъчно бързо, за да съответства на скоростта на сътресенията“, предупреди той.

Затова една от централните теми в обръщението му беше суверенитетът в свят на все по-силни икономически и технологични зависимости. „Суверенитетът означава повече от това да можем сами да се изхранваме, да осигуряваме енергията си и да се защитаваме“, обясни Карни. „Днес той изисква сигурен достъп до изкуствен интелект, полупроводници, критични суровини, платежни системи, чисти енергийни технологии, ваксини и космически комуникации.“

Именно в тези области той вижда и практическото съдържание на по-тясното партньорство. Сред възможностите за съвместни действия Карни открои критичните суровини, отбранителния индустриален капацитет, изкуствения интелект и изчислителната инфраструктура, енергийната сигурност, Космоса и платежните системи.

Според него необходимостта от преодоляване на пропуските в ключови стратегически области става още по-голяма, когато компании с глобален мащаб все по-често изглеждат обвързани с интересите на конкретни национални правителства. Карни не назова САЩ, но думите му прозвучаха непосредствено след заплахите на Тръмп срещу ЕС. „Запълването на тези празнини не е възможно поотделно, но е напълно постижимо заедно“, обобщи канадският лидер.

Същевременно той направи важно разграничение за характера на предлаганото партньорство. „Искам да бъда точен и за това, което не предлагам. Не предлагам трети блок, който да се превърне в съперник на великите сили, само че с по-добри обноски“, пошегува се Карни, предизвиквайки смях в пленарната зала.

Сред ключовите послания беше и по-тясното свързване с глобалните партньори, като България ще бъде домакин на регионална среща на върха за Средния коридор

Канада като асоцииран член и Европа в „открито враждебен свят“: Речта на Фон дер Лайен за състоянието на ЕС

„Не търсим сила, за да доминираме над другите. Напротив, стремим се към устойчивост, така че никой да не може да контролира отворените ни пазари, да накърнява суверенитета ни, да заплашва териториалната ни цялост или да подкопава свободите, демокрациите и върховенството на закона“, продължи той. Според него именно тези принципи, съчетани с неизползвания потенциал на Канада и Европа, могат да допринесат за изграждането на „следващия справедлив, стабилен и проспериращ световен ред“.

Визията на Карни не се ограничава само до двустранните отношения. Той представи бъдещия съюз между Канада и ЕС като възможен „ориентир за други демокрации“, който да остане отворен и за присъединяването на други държави. „Съюз, определян не от това срещу какво се противопоставяме, а от това за какво се борим – свобода, солидарност, просперитет и устойчивост“, описа той идеята си.

По думите му такова партньорство трябва да бъде „достатъчно силно, за да не може никой да диктува избора ни“, но и „достатъчно отворено, за да могат и други да се присъединят“. Карни добави още едно условие – общата сила да укрепва международното право, „вместо да се стреми да го замени“.

В края на речта премиерът се върна към историческите връзки между Канада и Европа чрез битката при Вими Ридж през Първата световна война, която заема особено място в канадската национална памет. Той припомни за хилядите канадци, които не се завръщат от сражението, и разказа за един от оцелелите войници, който преди да се прибере у дома, взема със себе си жълъди.

„Днес същите дъбове от Вими растат и в Канада, и във Франция“, посочи Карни, определяйки ги като „живо доказателство, че това, което отглеждаме заедно, може да преживее и най-мрачната зима, за да процъфти отново“.

„Нека сега задълбочим тези корени, разширим короната и отгледаме трансатлантическа гора, под която нашите граждани могат да процъфтяват като свободни хора на свободна земя всеки ден“, завърши канадският премиер под силните аплодисменти на евродепутатите.