САЩ нанесоха нова вълна от удари по Иран

САЩ нанесоха нова серия удари срещу Иран, докато Доналд Тръмп се опитва да принуди Техеран да приеме споразумение, което да удължи примирието, да отвори Ормузкия проток и да постави рамка за разговори по иранската ядрена програма.

Централното командване на САЩ съобщи, че американските сили са „започнали допълнителни удари при самоотбрана“ късно в сряда срещу няколко цели в Иран.

По-късно Centcom заяви, че ударите са приключили и че са били насочени срещу „ирански военни способности за наблюдение, комуникационни системи и обекти на противовъздушната отбрана в цял Иран“.

В отговор иранският военен команден център „Хатам ал Анбия“ обяви рано в четвъртък, че протокът ще бъде затворен за всички плавателни съдове „с незабавен ефект“ и че „всеки кораб, който премине през протока, ще бъде атакуван“.

Международният петролен бенчмарк Brent поскъпна с близо 2% до около 94 долара за барел в азиатската търговия в четвъртък, докато търговците оценяваха риска от връщане към по-широк конфликт.

Иран също заяви, че е нанесъл удар с дрон срещу Пети американски флот в Бахрейн, насочен към комуникационни и радарни съоръжения на системата Patriot. Centcom оспори по-ранни съобщения в ирански медии, че американски военен кораб е бил поразен.

В по-късно изявление, цитирано от Financial Times, Корпусът на гвардейците на ислямската революция съобщи, че неговите въздушно-космически и военноморски сили са започнали две вълни от ответни удари, при които са „поразени и унищожени 18 ключови американски военни цели“ във военновъздушните бази „Али ал Салем“, „Ахмад ал Джабер“ и „Шейх Иса“ в Кувейт и Бахрейн.

Според корпуса ударите са отговор на американските атаки срещу крайбрежни обекти и постове на гвардейците и на силите за правоприлагане, както и срещу летището в Бандар Абас.

Ирански държавни медии съобщиха и за „тежка“ ракетна атака срещу военновъздушната база „Мувафак Салти“ в Йордания.

Тръмп предупреди Иран, че ще „си плати“ за забавянето на мирното споразумение

Новото изостряне на напрежението бележи ескалация, след като САЩ и Иран си размениха удари във вторник, а американският президент обвини силите на Техеран, че са свалили американски хеликоптер.

Последните сблъсъци са и най-сериозната заплаха за крехкото примирие, договорено между двете страни през април.

Тръмп е все по-раздразнен от нежеланието на Техеран да приеме условията му за споразумение, което да удължи априлското примирие с 60 дни и да облекчи глобалната енергийна криза.

Във вторник той заяви, че САЩ и Иран са в „последната фаза“ на „много добра сделка“, която може да бъде подписана „до два или три дни“ и която ще попречи на Иран да разработи ядрено оръжие и ще отвори отново протока.

В сряда Вашингтон и Техеран изпратиха противоречиви сигнали за състоянието на Ормузкия проток. Военноморските сили на Корпуса на гвардейците на ислямската революция заявиха, че водният път ще „остане затворен до второ нареждане“ и че „два плавателни съда са били поразени“, след като са се опитали „незаконно“ да преминат.

Centcom настоява, че „търговските кораби продължават да преминават към и от Ормузкия проток тази вечер“.

САЩ нанесоха удари по Иран, а Техеран отвърна с атаки срещу американски бази

По-рано в сряда вечерта министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет заяви, че атаките имат за цел „да укрепят нашите военни интереси, както и дипломатическата ни позиция“.

„Ако трябва да преговаряме с бомби, ще преговаряме с бомби“, добави той.

През последните седмици Пакистан и Катар водят посредническите усилия за постигане на споразумение между САЩ и Иран. В сряда катарска делегация отпътува за Техеран в опит да преодолее задънената улица. Посредниците обаче трудно успяват да сближат позициите на двете страни, пише FT.

По-рано в сряда Тръмп заяви, че Иран ще „трябва да плати цената“ за това, че се е бавил „твърде дълго в преговорите за сделка“, и че САЩ са имали „право“ да атакуват, след като Техеран е свалил американски хеликоптер Apache над Ормузкия проток.

Преди това иранският външен министър Абас Арагчи предположи, че инцидентът с хеликоптера е бил случайност.

Цената на петрола скочи след избухването на конфликта през февруари, като Брент достигна до 126 долара за барел след затварянето на протока. По-късно цените се понижиха, след като Китай намали вноса, а държави започнаха да използват петрол от стратегическите си резерви.

Rystad Energy предупреди, че цените могат да се изстрелят към 150 долара за барел, ако военните действия ескалират.

„Следващите няколко дни ще бъдат решаващи, за да се види дали дипломацията може отново да вземе надмощие, или конфликтът ще навлезе в по-продължителен цикъл на ескалация“, казва Хорхе Леон, ръководител на геополитическите анализи в Rystad.