ЕС търси нов модел за външната си политика
Кая Калас и ръководената от нея Европейска служба за външна дейност са под натиск заради проблеми с лидерството и координацията
,fit(1001:538)&format=webp)
Франция и Германия обсъждат предложения за радикална реформа на 15-годишната дипломатическа служба на ЕС в опит да подобрят реакцията на блока при геополитически кризи.
Париж, Берлин и други европейски столици разглеждат варианти, които включват отнемане на част от правомощията на върховния представител на ЕС по външната политика Кая Калас и ръководената от нея Европейска служба за външна дейност, която разполага с бюджет от 1 млрд. евро годишно.
Според Financial Times част от тези функции може да бъдат върнати към Европейската комисия и държавите членки.
„Ясно е, че Европейската служба за външна дейност не работи така, както би трябвало в днешния свят. Тя е нефункционална“, казва дипломат пред FT. „Проблемът е структурен и затова структурата трябва да бъде изградена наново.“
През последните години ЕС беше разтърсен от войните в Украйна и Иран, непредсказуемите решения на президента на САЩ Доналд Тръмп и все по-честото използване на мита, икономическа принуда и енергийни доставки като инструменти на външната политика. Това засили въпросите дали Европейската служба за външна дейност е способна да координира ефективни реакции.
Предложението би обърнало логиката на решение отпреди 16 години, с което беше създадена автономна дипломатическа служба на ЕС. То е един от няколкото варианта, описани във френска правителствена оценка, споделена с други държави членки.
Една от идеите на Париж е да бъде ограничена автономията на върховния представител - пост, който в момента съчетава отговорност както пред държавите членки, така и пред Комисията. Обсъжда се и отслабване на контрола му върху мрежата от над 140 делегации, които Европейската служба за външна дейност управлява в страни по света.
Поддръжниците на преструктурирането смятат, че то е възможно без промяна на договорите на ЕС. В тях е записано, че Европейската служба за външна дейност трябва да „подпомага“ върховния представител при условия, договорени от държавите членки през 2010 г. Всяка промяна в тези условия ще изисква единодушна подкрепа от всички 27 страни в ЕС.
Няколко държави са заявили неофициално, че има твърде много припокриване и недостатъчна координация между Европейската служба за външна дейност, националните външни министерства и дирекциите за външни отношения в Комисията и Съвета, пише FT.
Тези опасения са се засилили и заради впечатлението, че Калас изразява собствена позиция по теми като отношенията между ЕС и Китай и прави предложения, които все още не са одобрени от европейските столици.
В същото време Европейската служба за външна дейност и Комисията, ръководена от Урсула фон дер Лайен, водят спор кой има водеща роля по въпросите на външната политика и сигурността.
Фон дер Лайен, бивш министър на отбраната на Германия, разшири ролята си отвъд традиционните ѝ граници, като обяви своята Комисия за „геополитическа“, назначи първия еврокомисар по отбраната и редовно поема водеща роля в реакцията на ЕС на войната на Русия срещу Украйна.
Тя е проучвала и възможността за създаване на звено за обмен на разузнавателна информация, подобно на вече съществуващо такова в Европейската служба за външна дейност - идея, срещу която Калас се противопоставя.
FT предава, позовавайки се на източници, че реформата на дипломатическата служба може да бъде повлияна и от текущите разговори за следващия общ бюджет на ЕС, в които много държави членки настояват за съкращаване на разходите и опростяване на процедурите в Брюксел.
Според тях прехвърлянето на правомощия от Европейската служба за външна дейност към дирекции в Комисията и Съвета може да спести средства чрез съкращаване на позиции. Изготвянето на санкционни списъци и предложения за военни мисии например може да бъде прехвърлено към Съвета, а ежедневната дипломация да бъде наблюдавана от Комисията.
Представител на Калас казва пред FT, че тя е „изцяло съсредоточена върху изпълнението на мандата си“, добавяйки: „Важна част от него е допълнителното укрепване както на Европейската служба за външна дейност, така и на Комисията при прилагането на договорите в областта на външната дейност и общата външна политика и политика на сигурност.“
„Външната политика на ЕС е силна, когато държавите членки са единни“, добавя представителят.
Стефан Лене, бивш служител на ЕС, който сега е старши сътрудник в Carnegie Europe в Брюксел, казва: „Ако погледнете развитието на външната политика на ЕС през последните пет години, е съвсем ясно, че резултатите не са положителни.“
„Има нужда от реакция спрямо негативната среда отвсякъде, а институционалната промяна е един от начините това да се направи“, добавя Лене.
„Би било странно инструментите и структурата да не бъдат адаптирани към новата реалност, пред която ЕС е изправен днес.“
&format=webp)
&format=webp)
)
,fit(1920:897)&format=webp)
&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)