Как трябва да завърши търговската война между САЩ и Китай от гледна точка на страничните наблюдатели?

Според анализ на експерта Мартин Улф за Financial Times отговорът на този въпрос е: Те трябва да се надяват и двете страни да загубят.

„Вярно е, че подходът на Доналд Тръмп е много по-лош от интелектуална непоследователност: той е смъртоносен за всеки глобален ред, основан на сътрудничество. Някои хора смятат, че крахът на такъв „глобализъм“ е дори желан. Но, според мен, е глупаво да си представяме, че свят, управляван от хищнически „велики сили“, би бил по-добър от този, който имаме”, категоричен е той.

Според него протекционизмът на Тръмп трябва да загуби, но китайският меркантилизъм не трябва да печели, тъй като той също създава значителни глобални трудности.

„За да се разберат проблемите, пред които е изправена световната икономика, е полезно да се започне от темата за глобалните дисбаланси, която беше широко обсъждана в навечерието на световната финансова криза и тази в еврозоната от 2007-2015 г. През изминалите години тези дисбаланси намаляха, но общата картина не се промени”, пише още Улф.

Както е отбелязано в последния доклад на МВФ „Световни икономически перспективи“: Китай и европейските държави кредиторки (особено Германия) имат постоянни излишъци, докато САЩ имат компенсиращи дефицити. В резултат на това през 2024 г. нетната международна инвестиционна позиция на САЩ е минус 24% от световното производство. Тъй като страната има дефицити по търговията и текущата сметка и сравнително предимство в услугите, те имат големи дефицити и в производството.

И какво от това, би попитал един страстен любител на свободния пазар. Всъщност дори един не толкова страстен привърженик на този икономически ред би отбелязал с основание, че САЩ са имали щастието да живеят над възможностите си в продължение на десетилетия. Това не е проблем: в крайна сметка никой няма да може да принуди Вашингтон да изплати задълженията си. Освен това той разполага с елегантни и не толкова елегантни начини за това. Инфлация, обезценяване, финансови репресии и масови корпоративни фалити - всички те са част от арсенала на САЩ.

Ненадеждната Америка на Тръмп изхвърля активите, от които се нуждае, твърди в свой анализ изданието

Financial Times: Защо САЩ няма да победят Китай

И все пак в този доста самодоволен възглед за големите и устойчиви глобални дисбаланси могат да се видят поне три големи пробойни, твърди Улф.

Първата е, че те са станали политически вредни - толкова вредни, че помогнаха за избирането на Тръмп за президент, при това два пъти.

Втората е, че на страната на излишъка се намират интервенции с отрицателен резултат, предназначени да променят глобалния баланс на икономическата мощ. Макар че международните отношения не са свързани само с икономическата мощ, последната със сигурност е важна част от тях.

Третата е, че контрапунктът на външните дефицити обикновено е неустойчиво вътрешно заемане. В съчетание с финансовата нестабилност последното може да доведе до огромни кризи, както се случи между 2007 и 2015 г.

Ръководители предупреждават за предизвикателствата пред бизнеса и дестабилизиращия ефект от продължителната несигурност

Европейски и британски компании разкриват тежестта на търговската война, започната от Тръмп

Секторните салда по спестяванията и инвестициите са показателни индикатори за това последно предизвикателство. В продължение на десетилетия чужденците са имали значителен излишък от спестявания спрямо САЩ. От началото на 2000 г. американските предприятия също са с баланс или излишък, а домакинствата - с излишък от 2008 г. насам. Тъй като тези секторни салда трябва да се сумират до нула, вътрешният аналог на дефицита по текущата сметка на САЩ е хроничният фискален дефицит.

Ако реалните лихвени проценти бяха високи, фискалните дефицити може би щяха да бъдат двигател на хроничните външни дефицити. Но е било точно обратното: реалните лихвени проценти са били или ниски, или много ниски. Кейнсианската хипотеза изглежда правилна: притокът на нетни чуждестранни спестявания, който се проявява в излишъците по капиталовата сметка (и дефицитите по текущата сметка), е наложил големи фискални дефицити, тъй като в противен случай вътрешното търсене в САЩ би било хронично недостатъчно.

Китай не е единственият играч от другата страна на глобалната сметка. Но той е най-важният. Според Мартин Улф световната икономика не може лесно да побере огромна икономика, в която потреблението на домакинствата е 39% от БВП, а спестяванията (и съответно инвестициите) са огромни. Ясно е също така, че последното е помогнало и за провеждането на това, което Rhodium Group оценява като успешна политика „Произведено в Китай 2025“. Неизбежно, съществуващите индустриални сили се страхуват от този китайски възход.

Срещата в Женева през уикенда ще бъде първото взаимодействие на високо равнище между двете страни, откакто вицепрезидентът Хан Джън присъства на встъпването в длъжност на Тръмп през януари

Вашингтон и Пекин сядат на масата за търговски преговори

Това поражда въпросът: кой ще спечели търговската война между САЩ и Китай? В свой анализ от миналата седмица Улф твърди, че това ще е Китай, отчасти защото САЩ са станали много ненадеждни, докато азиатският гигант има възможност да разшири вътрешното търсене и така да компенсира загубеното в САЩ. Китай отдавна разполага с тази възможност, без да я използва. Сега обаче е принуден да избере да разшири търсенето, вместо да приеме огромен вътрешен спад.

Изходът от търговската война между САЩ и Китай и възможното развитие на митата на Тръмп са непосредствените въпроси. Но по-широката картина не трябва да бъдат пренебрегвана. Търговската политика не трябва да се оценява изолирано. Както са знаели тези, които са основали следвоенната търговска система, нейният успех зависи и от глобалното макроикономическо приспособяване, а така също и от това как функционира международната парична система.

През първия период на следвоенния свят САЩ реализират огромни излишъци по текущата сметка, но ги преработват в кредитиране. През второто действие до 1971 г. излишъците на САЩ намаляват. Това води до края на обвързването на долара и до всеобщо плаващо и инфлационно таргетиране, поне сред държавите с високи доходи. Тази система работи достатъчно добре преди бързия възход на Китай. С него епохата, в която САЩ могат да действат като кредитор и харчещ от последна инстанция, изпробвана през 80-те години от Япония и Германия, става политически и икономически неприложима.

Непредсказуемостта на Тръмп и фокусирането му върху двустранните сделки наистина са глупави, твърди в заключение Улф. Но старият икономически ред, ръководен от САЩ, вече е неустойчив. Вашингтон вече няма да играе ролята на балансьор от последна инстанция. Светът - особено Китай и Европа - трябва да мислят по нов начин.