Откакто Доналд Тръмп се завърна в Белия дом, отношенията на САЩ с Европа следват логиката на всяка проваляща се връзка – спорове, премълчано напрежение и опити за поддържане на привидна нормалност пред обществото. Но за много европейски правителства, включително най-дългогодишните и лоялни съюзници на Америка, заплахата на Тръмп за наказателни мита срещу всеки, който се опита да го спре да превземе Гренландия, беше последната капка. Разводът, вярват те, вече е неизбежен, пише Тим Рос, главен политически кореспондент в Европа и Обединеното кралство за POLITICO.

В частни разговори разочаровани европейски служители описват стремежа на Тръмп да анексира суверенната датска територия като „откачен“ и „безумен“. Те се питат дали той не е влязъл в своя „боен режим“ след приключението във Венецуела. Твърдят, че заслужава най-твърдите ответни мерки за това, което мнозина виждат като ясна и непредизвикана „атака“ срещу съюзници от другата страна на Атлантика.

„Мисля, че това се възприема като една стъпка твърде далеч“, отбелязва европейски дипломат. „Европа беше критикувана, че е слаба срещу Тръмп. Има известна истина в това, но съществуват червени линии.“

Европа може също така да заплаши с ограничаване на достъпа на американски компании до пазара си в навечерието на решаващите преговори в Давос

FT: ЕС подготвя мита за 93 млрд. евро в отговор на заплахата на Тръмп за Гренландия

Висши европейски служители все повече вярват, че е време да се изправят пред истината: Америка на Тръмп вече не е надежден търговски партньор, още по-малко надежден съюзник в областта на сигурността. „Има промяна в политиката на САЩ и в много отношения тя е постоянна“, според висш служител. „Изчакването не е решение. Трябва организирано и координирано движение към нова реалност.“

Тази координация вече започна. Ако няма радикална промяна в подхода на САЩ, този процес вероятно ще завърши с прекрояване на Запада, което би преобърнало глобалния баланс на силите. Последиците варират от трансатлантически икономически щети до рискове за сигурността, като Европа ще се опитва да се защити без американска помощ, преди да е напълно готова. Вероятно ще има разходи и за САЩ, като загуба на достъп до мрежата от бази и логистична подкрепа в Европа, необходими за демонстриране на мощ в Африка и Близкия изток.

Наред с разговорите за икономическо възмездие, дипломатите обмислят и дългосрочното отделяне от Вашингтон. За повечето перспективата е болезнена, слагайки край на 80 години мирно сътрудничество и нанасяйки смъртоносен удар на НАТО в сегашната му форма. Докато много правителства искат да спасят каквото могат, други, като Джорджа Мелони, се опитват да градят нови мостове, отбелязва Рос.

Въпреки това, бъдеще след САЩ вече не е толкова трудно за представяне. Европейските държави, включително Великобритания и Норвегия, прекараха голяма част от мандата на Тръмп в работа в „Коалиция на желаещите“ в подкрепа на Украйна. Съветниците по национална сигурност от 35 правителства са в редовен контакт чрез формални срещи и неформална комуникация, търсейки многостранни решения в свят, в който Тръмп е голяма част от проблема.

Личното ниво на общуване също е ключово. Лидери като Киър Стармър, Еманюел Макрон, Фридрих Мерц, Урсула фон дер Лайен и Мелони редовно си пишат в общ групов чат. Тази „Вашингтонска група“ е разработила рутина за бърза координация при всяко непредвидимо действие на Белия дом. Досега техният подход беше да запазят спокойствие и да реагират на политиките, а не на провокациите, което помогна за напредъка на мирния процес в Украйна.

Коментарите дойдоха, след като американският президент обяви, че 10% мито върху стоките от Дания, Норвегия, Швеция, Франция, Германия, Великобритания, Нидерландия и Финландия ще влезе в сила от 1 февруари

Европейските лидери осъждат заплахите на Тръмп за Гренландия: Митата са неприемливи

Но агресивното поведение на Тръмп за Гренландия промени всичко. Предпазливият подход е изоставен. Докато „Коалицията на желаещите“ започна заради Украйна, тя създаде тесни връзки и доверие, които могат да поставят основите на нов съюз за сигурност. В този микс влиза и Украйна – най-милитаризираната страна в групата, с огромен боен опит и развита индустрия за дронове.

Ако военната мощ на Украйна се добави към тази на Франция, Германия, Полша и Обединеното кралство, потенциалът на този нов съюз би бил огромен. Макар нуждата от европейска отбрана да е стара тема, напоследък Брюксел действа активно: предлага се постоянна армия на ЕС от 100 000 души и Европейски съвет за сигурност, включващ Великобритания.

ЕС е решен да може да се защитава сам до 2030 г. Предстоящата извънредна среща на върха ще калибрира отговора на заплахите за Гренландия, но дискусията вероятно ще бъде много по-широка. Фон дер Лайен беше категорична: „Ще посрещнем тези предизвикателства пред европейската солидарност със стабилност и решителност.“ В този нов исторически момент творческото мислене за бъдещето на Европа вече не е избор, а необходимост.