Финландия е призовала САЩ да не описват бъдещите гаранции за сигурността на Украйна след войната като „подобни на член 5“, намеквайки, че това би могло да подкопае клаузата за взаимна отбрана в основата на НАТО, според информация от Държавния департамент, получена от Politico.

Съобщението намеква за опасения в някои кръгове относно термините, използвани в мирните преговори между Киев и Москва. Според изданието, то е изпратено от посолството в Хелзинки до Вашингтон, а финландският министър на външните работи Елина Валтонен е обсъдила въпроса на 19 януари с американските представители Джак Бергман и Сара Елфрет, членове на Комитета по въоръжените сили на Камарата на представителите.

Валтонен е подчертала становището на Финландия, че Русия е „дългосрочна стратегическа заплаха“ и е предупредила срещу „слабо“ мирно споразумение за Украйна, което би попречило на способността ѝ да се защити от бъдеща руска агресия, посочва съобщението.

Министърът е предупредила срещу всякакви предложения за гаранции за сигурност „подобни на член 5“ в следвоенна Украйна и е цитирана да казва, че трябва да има „защитна стена“ между НАТО и бъдещите гаранции. Финландският министър на отбраната е изразил подобни мнения на по-късна среща, гласи още дипломатическото съобщение, цитирано от медията.

Член 5 е критична клауза в пакта на НАТО, която означава, че въоръжено нападение срещу един от 32-те членове на алианса ще се третира като нападение срещу всички членове. НАТО е приложила този член само веднъж: след като ислямистки терористи атакуваха САЩ на 11 септември 2001 г.

Съдържанието на документите дава представа за опасенията, изразени от други финландски лидери, които са заявили, че макар да искат да помогнат на Украйна, концепцията за „гаранция“ за сигурност е по-сериозен въпрос, по който все още не са готови да се съгласят.

Финландски официален представител заявява, че кабинетът на Валтонен няма да коментира поверителни дискусии, но подчертава дългосрочната цел на Хелзинки да се приеме Украйна в НАТО.

„Целта на Финландия е да гарантира, че Украйна ще получи възможно най-силните мерки за сигурност и гаранции в подкрепа на устойчив и траен мир“, заявява представителят, пожелал анонимност, и допълва: „Позицията на Финландия е, че бъдещето на Украйна е в НАТО.“

Според бивши служители на НАТО и анализатори нарастват опасения в различни столици относно това как взаимодействието с Украйна след войната би могло да се отрази на отделните страни в дългосрочен план.

Един потенциален проблем е, че „използването на „член 5“ в други контексти предполага участието на НАТО, което всъщност не е част от нито едно от предложените споразумения“, коментира Едуард Уронг, бивш служител на НАТО. „Финландия и много други членове искат да се гарантира, че е ясно, че член 5 е уникален за алианса“.

Държавният департамент на САЩ отказва да коментира.

Елфрет, единият от американските законодатели, с които е разговаряла Валтонен, не коментира директно срещата им, но заявява: „От нашите многобройни срещи стана ясно, че нашите нови и стари съюзници от НАТО са ангажирани с постигане на общите цели за защита на нашите партньори от руското и други враждебни влияния.“

Другият участвал в разговорите – Бергман, отказва да коментира.

Използването на член 5 като паралел има предимства и недостатъци, особено предвид разнообразните нагласи към Украйна в НАТО, заявяват бившите служители и анализатори. Това се усложнява допълнително от вероятността отделни страни или избрани групи, но не и самата НАТО, да предложат на Украйна помощ в областта на сигурността в близко бъдеще.

Едно от предизвикателствата е, че като се позовават на член 5, дори и с добавеното „подобен“, националните лидери биха могли да дадат политически аргументи на опозиционните групи, казва Джош Шайфринсън от Университета на Мериленд, застъпник за по-сдържана външна политика.

Съществува и вероятността формулирането на обещание за сигурност „подобно на член 5“ да подтикне Русия да провери какво означава това в действителност. Ако тя организира някакъв вид въоръжена атака и страните, подкрепящи Украйна, се затруднят да отговорят, това може да повдигне въпроси относно силата на член 5 от НАТО, казва Рейчъл Елехуус, бивш служител на Министерството на отбраната на администрацията на Байдън, назначена в НАТО.

Освен това, другите членове, особено тези в Европа, са добре запознати с негативното отношение на президента на САЩ Доналд Тръмп към алианса и реагират на изискванията му да увеличат разходите за отбрана и да поемат по-голямата част от помощта за Украйна. Предвид икономическата несигурност в следващите години, остава под въпрос колко точно ще могат да направят за това.

Представители на НАТО отказват да коментират.

Финландия е един от последните членове на НАТО, като се присъедини след като Русия започна войната в Украйна през 2022 г.

Въпреки че между САЩ, Украйна и Русия се водят преговори в различни формати, руският президент Владимир Путин не се е ангажирал с прекратяване на огъня и е поставил изисквания, които много украинци считат за неприемливи за мирно споразумение, допълва Politico.