За европейската популистка десница подкрепата на президента на САЩ Доналд Тръмп дълго време се смяташе за политическо предимство. Вече не е така.

Години наред националистическите лидери на континента приемаха одобрението на американския лидер като доказателство, че техните идеи са придобили международно влияние. Но с наближаването на ключови избори през 2027 г., включително в Италия, Франция и Полша, мнозина започват да преосмислят стойността на тази трансатлантическа подкрепа.

Имиджът на Тръмп в Европа се влошава – засегнат от търговските му войни, заплахите срещу Гренландия и войната с Иран, която доведе до повишаване на цените на енергията. Намесите му, някога приветствани от идеологическите му съюзници, днес се възприемат като политически риск: способни да отблъснат умерените избиратели, да разделят националистическия електорат и да дадат аргументи на опонентите.

Показателен пример е италианският министър-председател Джорджа Мелони, смятана доскоро за най-близкия съюзник на Тръмп в Европа. След като американският президент заяви, че тя го е „молила“ за обща снимка по време на срещата на Г-7 миналата седмица, Мелони даде глас на тенденция, която социологическите проучвания показват от месеци.

В отговор на публикация в социалните мрежи, в която Тръмп твърди, че тя се представя „слабо в Италия по отношение на популярността си“, италианският премиер каза:

„Да бъда твой приятел със сигурност не ми е помогнало.“

„Във всеки случай популярността ми не е твоя работа. Предлагам ти да се съсредоточиш върху собствената си“, добави тя.

Във Франция Жордан Бардела – лидер на крайнодясната партия „Национален сбор“ и един от фаворитите за президентските избори – прави сходна преценка. В интервю за POLITICO миналата седмица той категорично отхвърли подкрепата на американския президент и определи поведението му като „непредсказуемо“.

Според Жан-Ив Дормажен, ръководител на социологическия институт Cluster17, подкрепата на Тръмп се е превърнала в „отровен подарък“, въпреки че водещи фигури от администрацията му продължават открито да застават зад европейските националистически партии.

„Тръмп наистина създава проблем за тези лидери“, посочва той. По думите му техните избиратели са разделени по отношение на американския президент, но все по-често започват да го възприемат като заплаха.

Проучване на Cluster17 от януари в седем държави от ЕС показва, че макар десните избиратели да имат по-положително мнение за Тръмп от населението като цяло, само малка част от тях го смятат за „приятел на Европа“ – 18% сред привържениците на „Национален сбор“, 23% сред избирателите на партията „Италиански братя“ на Мелони и 25% сред симпатизантите на крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (АзГ).

Според проучване на POLITICO и Public First от юни едва 31% от избирателите на АзГ и 36% от поддръжниците на „Национален сбор“ са съгласни, че САЩ са „надежден съюзник“.

В Обединеното кралство Тръмп се превръща в политическа тежест за дяснопопулистката партия Reform UK на Найджъл Фараж, особено сред колебаещите се избиратели. Подобна е ситуацията и във Франция, където американският президент е непопулярен сред десноцентристките избиратели, които „Национален сбор“ се опитва да привлече, отбелязва Дормажен.

Тази промяна е особено видима в Италия и Германия, където крайнодесните партии традиционно са били благосклонни към американския президент.

Мелони беше сред първите европейски лидери, поздравили Тръмп за преизбирането му през 2024 г. А когато той започна трансатлантическа търговска война, тя бързо се представи като потенциален посредник между изплашена Европа и американския лидер.

Първоначално отношенията им изглеждаха отлични. По време на среща в Белия дом през април миналата година Тръмп я нарече „много специален човек“ и прие поканата ѝ да посети Рим, макар че така и не го направи.

Днес обаче двамата си разменят публични критики, след като Мелони отказа да позволи на американски самолети, участващи във войната с Иран, да използват италиански военни бази.

В Германия войната с Иран допълнително задълбочи кризата на доверие между Тръмп и крайната десница – процес, започнал още преди конфликта. През пролетта лидерите на АзГ призоваха партийни представители да ограничат пътуванията си до САЩ преди важни регионални избори.

Все пак не всички десни лидери в Европа преосмислят публично отношенията си с американския президент.

Полската партия „Право и справедливост“ продължава да поддържа тесни връзки с Тръмп. Полша, която догодина ще проведе парламентарни избори, е близък политически и военен съюзник на САЩ и сред най-големите купувачи на американско оръжие в Европа.

Президентът Карол Навроцки, подкрепян от „Право и справедливост“, се стреми да използва връзките си с Тръмп в съперничеството си с премиера Доналд Туск, който заема най-влиятелния пост в страната.

За „Право и справедливост“ е „по-полезно, отколкото рисковано“ да поддържа много добри отношения с Доналд Тръмп, смята Войчех Шацки, ръководител на политическия отдел на аналитичния център Polityka Insight.

„Това им дава предимство във вътрешната политика, защото президентът на Полша е единственият човек, който в момента има достъп до Белия дом“, казва той.

На пресконференция във Варшава в петък лидерът на партията Ярослав Качински похвали „отличните отношения“ на Навроцки с американския президент и приветства предполагаемия успех на полските усилия за създаване на постоянна американска военна база в страната.

„Повечето поляци все още смятат, че именно присъствието на американски войници в Полша гарантира нашата сигурност“, отбелязва Шацки.

В проучването на Cluster17 17% от всички полски респонденти определят Тръмп като „приятел на Европа“ – най-високият дял сред седемте държави от ЕС, включени в изследването.