На пръв поглед невзрачен фосил, прекарал 40 години забравен в чекмедже, се оказва първата кост от динозавър, откривана някога в Антарктида.

Екземплярът е открит през 1985 г., но екипът, който го намира, не успява да определи какво представлява. Затова той е прибран в геоложката колекция на Британската антарктическа служба (БАС) в Кеймбридж.

Днес палеонтолози анализират находката и потвърждават, че тя представлява опашен прешлен на титанозавър – група, към която принадлежат най-едрите динозаври, стъпвали някога на Земята.

Откритието хвърля нова светлина върху живота на тези гиганти в част от света, където фосилните находки са изключително редки.

Д-р Марк Евънс, ръководител на колекциите в БАС, наскоро забелязва фосила сред хилядите образци, донесени от антарктически експедиции през последните десетилетия.

„Едва когато започнеш да се питаш „Какво има в това чекмедже?“, понякога попадаш на нещо и осъзнаваш, че то може да бъде интересно“, разказва той пред BBC.

Според учените в региона липсват около 650 000 квадратни километра морски лед спрямо средното за периода 1991-2020 г.

В Западна Антарктида липсва тревожно много лед

Фосилът е намерен на остров Джеймс Рос, а откриването му е документирано в полевия дневник на геолога д-р Майк Томсън. До малка, прецизно нарисувана скица на находката с дата 9 декември 1985 г. той е написал „прешлен на голямо влечуго“, като отбелязва, че екземплярът е широк приблизително 10 сантиметра.

Според Евънс екипът вероятно е смятал, че костта принадлежи на морско влечуго.

Още при първия поглед обаче той забелязва, че прешленът изглежда типичен за динозавър. Освен това датата на откриването означава, че това би бил първият динозавърски фосил, намерен на антарктическия континент.

Отличителна форма

За да потвърди предположението си, Евънс се обръща към проф. Пол Барет от Природонаучния музей в Лондон.

„Макар на пръв поглед да не изглежда особено впечатляващо, той има много характерна форма“, обяснява Барет, докато държи фосила в ръцете си.

Учените посочват, че той принадлежи към групата на завроподите и е най-големият динозавър, откриван някога в Югоизточна Азия

Нов вид гигантски динозавър е открит в Тайланд

Той посочва вдлъбнатина в единия край на костта, след което я обръща, за да покаже закръглена издатина в другия. Подобни прешлени се свързват помежду си чрез сферични стави, които образуват гъвкава верига от главата до опашката.

„Още щом го видях, разбрах с какво си имаме работа. Беше напълно сигурно, че става дума за титанозавър“, казва Барет.

„Тази комбинация от анатомични особености е напълно уникална за тази група динозаври.“

Гиганти с дълги шии

Досега по света са описани повече от 100 вида титанозаври.

Всички те са четириноги тревопасни животни с изключително дълги шии, които им позволяват да достигат върховете на дърветата, и масивни опашки, служещи за баланс. Най-едрите представители на групата достигат над 35 метра дължина и тежат около 60 тона.

Съдейки по размера на намерения опашен прешлен, учените изчисляват, че антарктическият титанозавър е бил дълъг около 7 метра.

„Възможно е да е бил млад индивид, а е възможно и да е принадлежал към необичайно дребен вид, който е нарушавал тенденцията при останалите титанозаври да достигат гигантски размери като възрастни“, пояснява Барет.

Той има броня и шипове, някои от които са дълги около метър.

Удивително странен: Учени откриха нов вид динозавър в Мароко

Антарктида като зелена гора

Този динозавър е живял преди около 82 милиона години през късната креда – епоха, когато Антарктида е изглеждала напълно различно. Вместо ледена пустиня континентът е бил покрит с буйни гори, осигуряващи изобилна храна за тревопасните гиганти.

Днес фосилът, останал забравен десетилетия наред, заема важно място в историята на изследванията на Антарктида. След 1985 г. в този отдалечен регион са открити и други динозавърски останки, но те остават малко на брой.

Работата на палеонтолозите там е изключително трудна, тъй като дебелата ледена покривка скрива древните скални пластове и съхранените в тях свидетелства за праисторическия живот.

„Това показва, че място, което днес смятаме за почти необитаемо, някога е било напълно подходящо за живот и е било дом на изключително разнообразна фауна“, коментира Барет.

„Тези находки ни помагат да разберем как динозаврите са се вписвали в екосистемите на най-южната част на света преди около 80 милиона години.“