Учени, които наскоро са използвали подводен апарат, за да достигнат до отдалечена зона в югоизточната част на Индийския океан, са идентифицирали едно от най-големите и най-дълбоки „гробища“ на китове. То съдържа стотици фосили, включително останки от неизвестен досега вид. Но не всичко в този подводен некропол е мъртво.

На хиляди метри под повърхността мъртви или умиращи китове са се утаявали в огромното гробище, а костите им са се натрупвали върху територия с дължина около 1200 километра. Наред с най-старите останки са открити и съвременни скелети, което предполага, че китовите останки са се отлагали на това място непрекъснато в продължение на поне 5 милиона години, сочи проучване, публикувано в сряда в списание Nature.

Повечето от останките принадлежат на клюномуцунести китове – дълбоководни бозайници със заострени черепи и удължени муцуни, наподобяващи тези на делфините. Тези китове се гмуркат на големи дълбочини и прекарват малко време близо до повърхността, поради което рядко биват наблюдавани и се знае сравнително малко за начина им на живот, пише CNN. 

Водите от ледената покривка на Гренландия се задържат в Северния Атлантик и образуват т.нар. „студено петно“, което става все по-студено, докато останалата част от света се затопля

Учени са засекли нещо дълбоко тревожно на дъното на океана

Изследователите са открили и сравнително скорошни трупове на китове, с които все още са се хранили различни организми. Тези останки поддържат разнообразни общности от дълбоководни същества, включително червеи, хранещи се с кости, охлюви, змиевидни морски звезди с дълги ръце и двучерупчести мекотели, които оцеляват чрез хемосинтеза – процес, при който химическата енергия се използва за производство на храна.

Според авторите на изследването много от тези видове може също да са непознати за науката.

„Досега се смяташе, че тези дълбоководни екосистеми се формират предимно около останките на големи китоподобни, най-вече беззъби китове“, обяснява пред CNN Оливие Ламбер, палеонтолог по гръбначни животни в Кралския белгийски институт за естествени науки в Брюксел. „В това изследване обаче авторите доказват, че в определени дълбокоокеански райони телата на клюномуцунести китове могат да играят абсолютно същата роля.“

По думите му не е изненадващо, че гробище с китови кости се е формирало в продължение на милиони години. Този район от океана е известен с голямото разнообразие от клюномуцунести китове, а фосилни черепи от такива животни са били откривани и преди в други дълбоководни области.

Въпреки това откритието е „наистина впечатляващо“, подчертава Ламбер, който не е участвал в изследването.

„Беше пълна изненада“

Палеонтолозите откриват гробището в зоната на разлома Диамантина – район от подводни хребети и падини югозападно от Австралия. Той се е формирал преди между 30 и 40 милиона години при разделянето на Австралийския и Антарктическия континент и достига дълбочини между 5000 и 7000 метра.

„Макар това да е наистина огромно китово гробище, достигането до него е изключително трудно заради голямата дълбочина“, посочва Пън Джоу от Института по дълбоководни науки и инженерство към Китайската академия на науките.

Експедицията е част от международната програма Global Hadal Trench Exploration Program, която изследва едни от най-слабо познатите области в най-дълбоките части на световния океан.

„Когато за първи път наблюдавахме това място, то беше пълна изненада за всички“, добавя Джоу.

Глобалната инициатива Ocean Census отчете безпрецедентен ръст в идентифицирането на непознати морски организми на фона на засилващите се климатични заплахи и индустриалния натиск върху дълбоководните екосистеми

От „акули призраци“ до гъби „топки на смъртта“ – учени откриха над 1100 необичайни океански вида

Изследователите са използвали подводния апарат Fendouzhe, който през 2020 г. достига дъното на Бездната Чалънджър в Марианската падина – най-дълбоката точка на Земята.

В разлома Диамантина учените заснемат и с помощта на роботизираната ръка на подводницата събират 43 фосила, както и част от организмите, хранещи се с останките. 

Най-голямо впечатление им прави високата концентрация на фосили в района.На някои места са открити около 760 останки на квадратен километър – значително повече от всичко документирано досега в подобни среди.

„Според нашите оценки на дъното на тази падина лежат над 10 милиона китови останки“, казва Джоу.

Реалната цифра обаче може да е по-висока, тъй като е много вероятно част от останките да са останали скрити под морските седименти.

Непознат досега вид

Между февруари и март 2023 г. изследователите извършват 32 спускания, по време на които откриват 485 находища на фосилизирани китови кости, както и пет сравнително скорошно потънали трупа. По-новите останки изобилстват от организми, които се хранят с тях, като в района на една от екосистемите гъстотата на обитателите достига до 2840 организма на квадратен метър.

 Учените идентифицират едно от съвременните тела като малък ивичест кит с дължина около 3 метра. Останки от друг съвременен вид новозеландски клюномуцунест кит – лежат в близост до фосили от изчезналия род Pterocetus. Най-старите вкаменелости, принадлежащи на вида Pterocetus benguelae, са на възраст 5,3 милиона години.

Мистериозното животно е открито в океанските дълбини край Галапагос и принадлежи към почти неизвестен род главоноги

Учени откриха нов вид миниатюрен син октопод, който се побира в човешка длан

„Да открием изчезнали родове като Pterocetus и съвременни видове като новозеландския клюномуцунест кит, запазени заедно в един и същ регион – на площ от 1200 километра по морското дъно и на такава огромна дълбочина – беше наистина неочаквано“, споделя Джоу.

Отговорът на въпроса защо толкова много тела на клюномуцунести китове са се оказали на този конкретен участък от морското дъно, се крие отчасти във V-образната топография на разлома Диамантина, обяснява съавторът на изследването Сикун Сонг, професор в Института за дълбоководни науки и инженерство.

„Този район служи като местообитание или миграционен коридор за китоподобните“, посочва Сонг пред CNN. Клюномуцунестите китове са известни с дълбокото си гмуркане, но когато преминат границата от 3000 метра, те могат да достигнат предела на силите си, „което увеличава риска от фатално изтощение или декомпресионна болест“.

След това релефът на зоната действа като фуния, която насочва труповете към морското дъно. Поради изключително слабото движение на утайките на тези дълбочини, останките остават открити за морските обитатели. С течение на времето дълбоководните минерали (като фероманганов оксид) формират кора около костите и ги запазват като фосили, допълва Сонг.

Друго неочаквано откритие на мястото е част от череп на непознат досега вид, който учените наричат Pterocetus diamantinae. Въпреки че възрастта на фосила все още не е ясна, „това откритие помага да се документира еволюционната история на групата“, коментира друг от водещите автори на изследването – Джовани Бианучи, доцент в Катедрата по науки за Земята в Пизанския университет.

„Това със сигурност беше щастлива случайност“, отбелязва Бианучи пред CNN, „но е много вероятно по дъното на некропола Диамантина да лежат още много фосили на клюномуцунести китове.“