COVID 2020: Годината на тихия океан

Пукания, щракания, пращене – това е звукът на процъфтяващ подводен свят.

„Когато се съберат, всички тези отделни звуци се превръщат в симфония, изпълнявана от хиляди различни инструменти“, казва пред BBC Стив Симпсън, морски биолог от Университета в Бристол.

Десетилетия наред много хора вярват, че океанът е безмълвен, ограничени от това, което човешкият слух може да улови под повърхността. Но в началото на XX век, когато хидрофоните (подводни микрофони) започват да се използват за наблюдение на морската акустика, става ясно, че морските видове използват внушително разнообразие от звуци.

Човешката дейност причинява сериозно звуково замърсяване под водата, което може да наруши комуникацията, размножаването и храненето на някои животни. Затова от 2010 г. насам учените се чудят как да „успокоят“ морето, за да проучат какъв ефект оказва шумът  върху морските видове.

 После настъпва пандемията, а с нея и тишината.  

Кой е по-моногамен – бобрите или хората? Учени дават отговора

Когато корабоплаването и търговските лодки спират, за първи път изследователите могат да чуят как наистина звучи океанът. И до момента учените разглеждат събраните данни от тази година на тишина и проучват как по-шумната среда вреди на морския живот. 

Питър Тайък, професор по биология на морските бозайници в Университета Сейнт Андрюс, е един от основателите на Международния експеримент за тих океан (IQOE) – глобална научна програма.

„Основната идея беше, че вместо да добавяме шум и да видим какво ще се случи, трябва да намерим начин да го намалим“, пояснява той. Но да се „намали звука“ на океана в глобален мащаб се оказва скъпо и логистично почти невъзможно.

През 2020 г. обаче Covid-19 спира корабоплаването и туризма, което води до 4,1% спад в глобалната морска търговия. В някои морски зони трафикът намалява с до 70%, а моделите изчисляват 6% спад в шумовата енергия от корабоплаване в световен мащаб.

По света учените слушат подводния звуков пейзаж преди, по време и след локдауна, използвайки 200 хидрофона, поставени в различни океани.

Когато Нова Зеландия въвежда локдаун на 26 март 2020 г., трафикът в морския парк Хаураки – най-натовареният крайбрежен воден път в страната – почти напълно спира. Подводният шум спада до около една трета от обичайните нива за 12 часа, което увеличава обхвата на звуковата комуникация на рибите и делфините с до 65%. За делфините това означава, че техните сигнали могат да се чуват на около 1,5 км по-далеч, отколкото при наличието на шум от корабоплаването.

„Звукът е основният начин на възприятие за повечето животни в океана“, посочва Майлс Парсънс от Австралийския институт за морски науки. А океанът е шумно място – според проучване над две трети от около 20 000 вида риби издават звуци.

„[Звукът] се използва за комуникация, търсене на храна, размножаване, териториални взаимодействия и то на огромни разстояния“, допълва Парсънс. Някои животни, като китовете, използват „дълбокия звуков канал“ – хоризонтален слой вода, в който звукът пътува хиляди километри.

Други, като щракащите скариди, общуват в по-плитки води. Тези скариди щракват силно с щипките си, създавайки балон, който се спуква и произвежда звук. По този начин зашеметяват плячката си и прогонват хищници. Звукът може да надхвърли 210 децибела, което е по-силно от рок концерт.

„Имаме шанс да подслушваме една друга вселена и да я споделим със света“, отбелязва Симпсън.

Инженери на екосистемата: Завръщането на бетонгите или как Австралия спасява изчезналите си животни

Но океанът става все по-шумен и причина за това са както човешката дейност, така и геофизичните фактори, като топенето на морски лед и бури, засилени от климатичните промени. Шумът от човешката дейност расте от десетилетия, най-вече заради глобалното корабоплаване. Около 90% от стоките по света се транспортират по море с огромни плавателни съдове.

Освен това увредените морски екосистеми са довели до промяна в биофонията на океана. Загубата на гори от водорасли и коралови рифове, топящите се ледници, прекомерният риболов и подводният добив унищожават местообитания, което намалява броя на животните, издаващи звуци.

Според Симпсън днешните океански звуци са коренно различни от тези в прединдустриалните времена. „В миналото звуковият пейзаж се състои от биофонията – животинските звуци, и геофонията – звуците на Земята като дъжд, вятър, течения. Но днес има и антрофония – например шумът от моторни лодки върху кораловите рифове.“

Антропогенният шум може да заглуши животинските звуци, пречейки на морските видове да общуват помежду си. „Като в бар е“, обяснява Парсънс. „Ако сте само двама, се чувате. Ако барът е пълен, трябва да викаш.“

Не само силата и честотата на шума са проблем, но и неговата непредсказуемост. „В града всички знаем за колите и очакваме автомобилен шум. Но ако живееш в океана и над теб внезапно мине лодка, изпадаш в шок“, отбелязва Симпсън.

В колумбийския Тихи океан проучванията показват, че по време на размножителния сезон гърбатите китове се хранят по-рядко и на по-плитко, когато шумът от корабоплаването се увеличава.

В Австралия е установено, че мигриращите гърбати китове прекарват повече време под вода и удължават гмурканията си при наличие на кораби, а женските с малки са особено чувствителни.

Освен това, военните сонари – технология, която засича и проследява подводни обекти чрез излъчване на звукови импулси – е свързан със засядания на китове.

Клюномуцунестите китове са показвали общи наранявания, включително "мехурчести лезии", подобни на симптомите при декомпресионна болест, както и акустични травми. Установено е също, че някои от китовете са имали кръвоизливи около ушите и мозъка, което би могло да засегне слуха им.

Както и при хората, шумовото замърсяване може да повлияе на психичното здраве на китовете, водейки до хроничен стрес.

Лемурите може да изчезнат завинаги – хората ги изяждат

Стресът може да намали продължителността на живота и репродуктивния успех при рибите. Например шумът в кораловите рифове може да навреди на рибите, които пазят яйцата си – увеличава стреса, намалява грижата и прикрива сигналите между хищници и плячка. Моторните лодки правят мъжките Амбонски дамсели, които пазят яйцата, по-предпазливи. На Големия бариерен риф те показват с 34% повече бдителност и стоят нащрек с 17% по-дълго.

Изследването разкрива „вредните ефекти“ от шума на моторни лодки върху родителското поведение на риби – например по-рядко хранят потомството и по-малко взаимодействат с него.

Данните от IQOE показват, че дори малки промени в корабния трафик влияят силно на подводния шум.

Разбирането на това как морският живот комуникира чрез звука позволява на учените да го използват и за възстановяване на океана. Като пускат записи от „здрави“ рифове чрез подводни високоговорители, те могат да привлекат риби и други организми обратно към увредени среди и да ускорят възстановяването им. „Рекламираме им, че конкретното място е процъфтяващ квартал“, посочва Симпсън.