Бюджетен дефицит на касова основа в размер на 1,75 млрд. евро към края на април очакват от българското Министерство на финансите, съобщава ведомството.

На база предварителни данни и оценки към края на четвъртия месец на настоящата година се очаква отрицателното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) да нарасне до 1,4% от прогнозния Брутен вътрешен продукт (БВП) на страната, допълва БТА.

Дефицитът се очаква да регистрира увеличение с около 750 млн. евро спрямо същия период на миналата година. За сравнение, към края на април 2025 година дефицитът е бил в размер на 1 млрд. евро или 0,8% от БВП, припомнят от финансовото министерство.

На месечна база дефицитът бележи ръст от 221 млн. евро, тъй като към края на март бюджетното салдо по КФП е отрицателно в размер на 1,528 млрд. евро или 1,2% от прогнозния БВП, сочат данните на министерството за изпълнението на бюджета към края на първото тримесечие, също публикувани днес.

Дефицитът надхвърля 3,5% от БВП, а ръстът на разходите за заплати и социални плащания се очертава като основен структурен проблем според експертите

Фискалният съвет: Структурен дефицит и растящи разходи поставят под натиск бюджета за 2026 г.

Приходите, помощите и даренията по КФП към април 2026 г. се очаква да бъдат в размер на 14,1 млрд. евро, което е с 1,5 млрд. евро повече спрямо отчетените за същия период на 2025 г. За този ръст принос имат данъчните приходи, които нарастват номинално спрямо април 2025 г. с 1,4 млрд. евро и постъпленията в частта на помощите и даренията, които нарастват с 0,4 млрд. евро.

Неданъчните приходи са по-ниски с 0,3 млрд. евро спрямо първите четири месеца на 2025 г. главно поради промяна на срока на вноската от превишение на приходите над разходите на БНБ от 30 април на 30 юни.

Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към април 2026 г. са в размер на 15,8 млрд. евро.

За сравнение, разходите по КФП към април 2025 г. бяха в размер на 13,5 млрд. евро. Нарастване на разходите има основно при социалните и здравноосигурителните плащания, включително разходите за пенсии, както и при разходите за персонал, капиталовите разходи и други.

Временният бюджет остава до приемането на редовна рамка, с по-голяма гъвкавост за общините и допълнителни възможности за финансиране

Бюджет 2026 още го няма: НС удължи временния режим и разшири възможностите за разходи

От Министерството на финансите посочват, че причините за наблюдавания ръст на разходите са, от една страна, базов ефект в разходите за пенсии след тяхната индексация от 1 юли 2025 г. с 8,6%.

От друга страна, Законът за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2025 г. беше обнародван в държавен вестник в края на месец март 2025 г., като политиката по доходите заложена в него не беше прилагана до влизането му в сила. След приемането на закона, заложеното увеличение на възнагражденията бе приложено след месец април, считано от януари 2025 г., поради което за месеците януари-април 2025 г. възнагражденията са по-ниски от определените им размери по действащото законодателство.

Върху разходите за персонал влияние оказва и увеличението на минималната работна заплата от януари 2026 г., както и допълнителното увеличение на възнагражденията с размера на натрупаната инфлация за 2025 г., считано от януари 2026 г. Не на последно място капиталовите разходи също отчитат значителен ръст, което се дължи на изпълнението на инвестициите и проектите по Националния план за възстановяване и устойчивост, пише в съобщението.

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 30.04.2026 г. от централния бюджет, възлиза на 0,4 млрд. евро, което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.