Народното събрание прие на второ четене промените в т.нар. удължителен закон за бюджета, с които действието му се продължава до приемането на редовен бюджет за 2026 г. Първоначално законът беше в сила до края на март.

С измененията в Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. депутатите дават възможност държавата да продължи да функционира при липса на приет редовен бюджет, като същевременно разширяват обхвата на допустимите разходи.

Парламентът одобри допълнителните разходи и трансфери по държавния бюджет, произтичащи от влезли в сила актове на Народното събрание и на Министерския съвет за увеличение на заплати и социални плащания, както и разходи, свързани с повишените цени на горива и енергия, да могат да се финансират за сметка на наличности от предходната година.

До приемането на редовен бюджет разходите на общините ще се извършват в рамките на нивата от същия период на 2025 г. В същото време допълнителни разходи, произтичащи от нормативни актове, ще могат да се покриват чрез собствени приходи на общините.

В приетите текстове е записано, че кметовете могат да финансират местни дейности с разходи над нивата от предходната година, но само в рамките на собствените приходи на общината, бюджетните ѝ взаимоотношения с централния бюджет и други източници, включително европейски средства и заемно финансиране.

Депутатите дадоха възможност целевата субсидия за капиталови разходи да бъде трансформирана в средства за други целеви дейности, включително неотложни текущи ремонти на общински пътища, улична мрежа и сгради публична общинска собственост. Условията и редът ще се определят с акт на Министерския съвет. Освен това общините получават право да използват преходните си остатъци над досегашните лимити.

Служебният министър на финансите Георги Клисурски предупреди, че подобна трансформация на капиталови разходи към текущи ремонти не е добра практика. По думите му това може да доведе до отлагане на важни инвестиционни проекти, като например строителството на нови детски градини, за сметка на краткосрочни ремонти.

Предложенията, свързани с общините, бяха в центъра на дебата между първо и второ четене. Клисурски призова депутатите да подкрепят удължаването на бюджета във вариант, който запазва финансовата стабилност на страната.

С промените парламентът дава възможност на Министерския съвет да води преговори и да сключи с Европейската комисия споразумение за заем до 3,26 млрд. евро по линия на инструмента SAFE за подкрепа на европейската отбранителна индустрия, при условие за последваща ратификация.

Окончателно беше одобрено и правителството да може да издаде държавни гаранции в размер на близо 91,9 млн. евро за разширяване на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз“. Проектът е част от реализацията на Вертикалния газов коридор, който свързва България с Гърция, Румъния, Унгария, Словакия, Украйна и Молдова.

Парламентът прие и компенсации от Фонда „Сигурност на електроенергийната система“ да могат да се използват за покриване на разходите за осветление на улици и площади.

Срокът, в който всички семейни помощи за деца се изплащат само в пари, беше удължен до края на годината.

Одобрени бяха и текстове, които позволяват на търговските банки да получават от Националната агенция за приходите чрез системата REGIX данни от Регистъра на заетостта, както и информация за осигурените лица, включително лични, данъчни и осигурителни данни, с цел оценка на кредитоспособността.

В пленарната зала не получиха подкрепа предложенията на „Има такъв народ“ възнагражденията на младите лекари и медицинските специалисти да достигнат 125% от средната заплата в обществения сектор, както и лимитът за кешови плащания да бъде намален до 10 000 евро.

Отхвърлено беше и предложението на „ДПС – Ново начало“ за допълнителен трансфер от 6,5 млн. евро към бюджета на Комисията за енергийно и водно регулиране за проверки на електромери.

Приетите промени в удължителния закон за бюджета ще влязат в сила от деня на обнародването им в „Държавен вестник“.