По западното крайбрежие на Антарктида липсва площ от зимен морски лед с размерите на Франция, което поражда тревога за застрашените пингвини, други морски видове и глобалното морско равнище.

Един експерт определи загубата на лед в морето Белингсхаузен като „потискаща“ и заяви, че липсата на новообразуван лед може да е засилила горещата вълна над Антарктическия полуостров миналата седмица. Тогава дневните температури достигнаха 15,4 градуса по Целзий - с повече от 20 градуса над средното ниво.

В Антарктида сега е зима - сезонът, в който морският лед около континента обикновено се разширява бързо и достига своя пик през септември.

Сателитните наблюдения обаче показват, че морето Белингсхаузен, разположено западно от Антарктическия полуостров, където към юни обичайно вече има плътна ледена покривка, тази година е почти напълно открито, пише WIRED.

Според учените в региона липсват около 650 000 квадратни километра морски лед спрямо средното за периода 1991-2020 г. Това е площ приблизително колкото Франция и почти десет пъти по-голяма от Тасмания.

„Притеснен съм. Потискащо е“, казва д-р Уил Хобс, експерт по антарктически морски лед в Университета на Тасмания и Австралийското партньорство за антарктически програми.

„Забележително е, че сме в юни, а там няма морски лед.“

По думите му това е третият път за последните четири години, в който морският лед в региона е на много ниски нива. „Не мисля, че отново ще видим морски лед там. Това приключи“, казва той.

Хобс посочва, че загубата на морски лед вероятно е свързана с промени в океана, а учените се опитват да разберат дали глобалното затопляне е фактор.

Нов международен доклад отчита рекордни емисии на парникови газове и все по-бързо натрупване на топлина в климатичната система

Светът може да премине прага от 1,5°C затопляне още през 2030 г., предупреждават учени

По думите му регионът е важен за крила - ключова част от хранителната верига за видовете в района. През зимата крилът обикновено се крие от хищници под леда, където се храни с водорасли.

На 10 юни около целия континент е имало приблизително 11,4 млн. квадратни километра морски лед при дългосрочна средна стойност за тази дата от 12,6 млн. квадратни километра.

Д-р Фил Рийд, който следи условията в Антарктида в Австралийското бюро по метеорология, твърди, че през последните години морето е регистрирало „невероятно оголване на крайбрежието“ както през зимата, така и през лятото.

По думите му непосредствено западно от тази зона се намират ледниците Пайн Айлънд и Туейтс - основните източници на загуба на лед и повишаване на морското равнище на континента.

Плаващите ледени шелфове пред ледниците могат да се разпаднат по-бързо, ако защитният морски лед отсъства за по-дълги периоди, казва той. Това може да ускори загубата на лед от самите ледници и в бъдеще да допринесе за повишаване на глобалното морско равнище.

Международни климатолози коригират горния праг на покачване на температурите до 3,5°C до края на века, но предупреждават, че актуалните прогнози все още надхвърлят безопасните нива на ООН

Евтината слънчева и вятърна енергия свиват емисиите, намалявайки най-лошия сценарий за глобалното затопляне с 1°C

Крайбрежието на Белингсхаузен беше място на трагедия в края на 2022 г., когато хиляди малки на императорски пингвини загинаха при „катастрофален провал на размножителния сезон“ в четири колонии.

Това събитие допринесе за решението на съветници към ООН по-рано тази година да преместят вида с две категории нагоре в международния списък на застрашените видове - до статут „застрашен“.

Д-р Питър Фретуел, учен от British Antarctic Survey, който документира намаляването на популацията на императорските пингвини, казва пред WIRED, че настоящата загуба на морски лед в региона е „сериозен проблем за пингвините, особено за императорските“.

„Морският лед се образува твърде късно и се разпада твърде рано. Това води до по-нисък успех при размножаването и до по-дълги преходи към местата за смяна на перата.“

По думите му числеността на пингвините Адели също намалява, а тюлените от вида Крабоед са принудени да мигрират през лятото в търсене на стабилен лед.

Този месец Антарктическият полуостров преживя екстремен температурен скок в продължение на няколко дни. Хобс казва, че макар „никой да не е направил точните изчисления“, е разумно да се предполага, че горещата вълна е била „влошена от липсата на морски лед“.

Обикновено морският лед би помогнал за охлаждането на по-топлите въздушни маси, навлизащи в региона от север, обяснява той.

Представители на аржентинската национална метеорологична служба Servicio Meteorológico Nacional съобщиха, че базата Есперанса, разположена в североизточния край на полуострова, е преживяла „екстремно температурно събитие“, достигнало пик на 5 и 6 юни.

В тези дни са отчетени максимални температури съответно от 15,4 и 13,4 градуса по Целзий в период, когато средната дневна максимална температура е минус 6,2 градуса. Предишният юнски температурен рекорд в базата - 13,3 градуса по Целзий - е поставен на 12 юни 1998 г.