Глобалното предлагане на месо се е увеличило четирикратно през последните 60 години
Средностатистическият човек яде шест пъти повече пилешко месо, отколкото през 1961 г., показва доклад на ООН
,fit(1001:538)&format=webp)
Глобалното предлагане на месо се е увеличило четирикратно през последните 60 години и се очаква да продължи да расте, сочат данни от нов доклад на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (FAO), цитиран от The Guardian.
Според изследването средностатистическият човек днес консумира около шест пъти повече пилешко месо и два пъти повече свинско месо, отколкото поколението на неговите баби и дядовци.
Предлагането на птиче месо е нараснало от под 3 кг на човек през 1961 г. до 17 кг през 2022 г. За същия период предлагането на свинско месо се е удвоило до 15 кг на човек, докато потреблението на говеждо месо – считано за най-замърсяващата храна – остава относително стабилно на около 9 кг на човек.
Земеделието е вторият най-голям източник на емисии в световната икономика. Според прогнозите на FAO емисиите от сектора ще нараснат с още 7,6% през следващото десетилетие, като животновъдството ще бъде отговорно за около 80% от това увеличение.
Докладът показва, че средното глобално предлагане на месо е нараснало от 25 кг на човек през 1961 г. до 47 кг през 2022 г. Установено е също, че около 14% от произведените месо и млечни продукти се губят по веригата на производство или се изхвърлят след достигането им до магазините и ресторантите.
Неравен достъп до животински продукти
В страните с ниски и средни доходи, където продоволствената несигурност е най-сериозен проблем, храните от животински произход остават многократно по-скъпи спрямо доходите на населението в сравнение с богатите държави. Именно в развитите страни лекарите и климатичните учени препоръчват ограничаване на консумацията на месо.
„Регионалното разпределение и достъпът до тези продукти продължават да бъдат силно неравномерни“, казва пред The Guardian Даниела Баталя, експерт по развитие на животновъдството в FAO и съавтор на доклада.
„Докато в страните с високи доходи потреблението остава високо и стабилно, в бедните държави то продължава да бъде ограничавано от цената на животинските продукти.“
Учени настояват за по-малко месо
Междуправителственият панел по климатичните промени (IPCC) определя преминаването от диета, богата на месо, към хранене с повече растителни продукти като една от най-ефективните мерки за намаляване на емисиите на парникови газове.
Въпреки че докладът на FAO цитира изследвания, според които богатите държави „стимулират прекомерната консумация“ на животински продукти, организацията не стига до препоръка за намаляване на потреблението на месо.
„Докладът ясно описва проблема, но не прави логичната следваща стъпка“, коментира пред The Guardian Клео Веркюйл, старши изследовател в Стокхолмския институт по околна среда, която не е участвала в подготовката му.
Критики към FAO
През последните години FAO неведнъж беше критикувана от учени за това, че омаловажава ролята на намалената консумация на месо в борбата с климатичните промени.
Новият доклад е подготвен като цялостна оценка на ролята на животновъдството за продоволствената сигурност, устойчивите хранителни системи и здравословното хранене. По-късно тази година организацията ще публикува отделен доклад, посветен по-задълбочено на екологичната устойчивост.
Според Веркюйл проблемът е в самата рамка на анализа.
„Този подход може да е подходящ за региони с недостиг на храна, но е погрешен за богатите държави, където както здравните, така и екологичните аргументи сочат необходимост от намаляване на консумацията на месо“, казва тя.
Животновъдството и климатът
Животновъдството е отговорно за между 12% и 20% от емисиите, които затоплят планетата, и е сред основните причини за загубата на биологично разнообразие.
От началото на индустриалната епоха Земята вече се е затоплила с около 1,4°C вследствие на изгарянето на изкопаеми горива и унищожаването на природни екосистеми.
Матю Хайек, изследовател на хранителните системи в Нюйоркския университет, смята, че докладът „до голяма степен заобикаля“ въпроса за прекомерната консумация на месо в богатите държави и ползите от нейното ограничаване.
„Авторите представят екологичните проблеми по-скоро като въпрос на потребителски възприятия или бъдещи научни изследвания“, казва той.
„Този подход пренебрегва огромния обем научни доказателства, че високата консумация на месо има сериозни екологични последици и е свързана с редица неблагоприятни здравни ефекти.“
Технологии вместо по-малко месо
Според Даниела Баталия от FAO организацията се основава на научни доказателства, а различните учени могат да имат различни гледни точки.
Тя подчертава, че посланието към политиците е да намалят негативните ефекти от животновъдството – като антибиотичната резистентност и емисиите на парникови газове – а не непременно да намаляват броя на животните.
„Разполагаме с технологии, иновации и знания, които могат значително да намалят емисиите“, казва тя.
„Храните от животински произход продължават да бъдат важен източник на хранителни вещества. Предизвикателството е да се намери баланс между ограничаването на негативните ефекти и максимизирането на ползите.“
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)