Най-песимистичните прогнози за покачването на температурите до края на века бяха преразгледани, тъй като мерките за ограничаване на климатичните промени започват да дават резултат.

Рязкото поевтиняване на слънчевата и вятърната енергия прави бъдеще, доминирано от изкопаеми горива, все по-малко вероятно, а климатичните политики допринасят за намаляване на емисиите, които вече остават под нивата, заложени в предишните най-песимистични сценарии.

Някои от водещите климатолози в света вече смятат, че предишната прогноза за затопляне от 4,5°C до 2100 г. вече не е реалистична. Затова те понижават горната граница на най-лошия сценарий за глобално затопляне до 3,5°C над прединдустриалните нива, пише Euronews.

Актуализираните модели са разработени в рамките на проекта Scenario Model Intercomparison Project (ScenarioMIP), който създава климатични прогнози въз основа на различни сценарии за бъдещи емисии и промени в земеползването. Проектът се ръководи от международен комитет от водещи климатолози, а резултатите му ще бъдат включени в бъдещите оценки на Междуправителствения панел по климатичните промени (МПКП) към ООН.

Въпреки това най-неблагоприятните сценарии остават далеч над максималната граница от 2°C, договорена от държавите с Парижкото споразумение през 2015 г., и биха имали катастрофални последици за планетата.

Климатичните експерти призовават FIFA и феновете „да осъзнаят, че няма сфера от обществения живот, която да не е засегната от климатичните промени“

Опасни горещини застрашават здравето и представянето на футболистите на Мондиал 2026, предупреждава доклад

Как са моделирани най-екстремните температурни сценарии?

Учените са разработили различни сценарии, за да прогнозират най-добрите и най-лошите варианти за глобалното затопляне до 2100 г.

Те са взели предвид бъдещото население на света, потреблението и източниците на енергия, инвестициите в адаптация и ограничаване на климатичните промени, климатичните политики и сътрудничеството между държавите.

Най-песимистичните сценарии описват свят, в който климатичните политики и усилията за ограничаване на емисиите отслабват, а употребата на изкопаеми горива нараства заедно с технологиите и начина на живот, изискващи огромни количества енергия и ресурси.

Интензивното потребление на изкопаеми горива би изчерпало настоящите запаси. Това ще наложи разработването на все още неоткрити находища чрез нови технологии, които да направят добива им възможен.

Моделите също така предполагат край на десетилетния спад в цените на възобновяемата енергия – например ако минералите, необходими за соларните панели, вятърните турбини и батериите за електромобили, станат дефицитни или бъдат засегнати от търговски конфликти.

Липсата на международно сътрудничество по глобалните екологични проблеми, включително недостатъчният напредък в технологиите с ниски емисии, също би могла да влоши ситуацията.

Силен икономически растеж, регионална конкуренция, възраждане на национализма, опасения за конкурентоспособността и сигурността, както и регионални конфликти могат да накарат държавите все повече да поставят вътрешните или регионалните си проблеми над борбата с климатичните промени. Според доклада това може да доведе до срив на международните и националните климатични политики.

Докато досега фокусът падаше върху океаните и човешкото здраве, учените предупреждават, че летящите полимери директно нажежават атмосферата

Парников ефект от нов вид: Защо невидимите пластмасови частици са следващата климатична заплаха

Най-негативните модели прогнозират, че последвалият скок в емисиите ще предизвика необратими промени в бавните компоненти на земната система – като дълбокия океан, ледниците и ледените покривки – които регулират глобалния климат.

Макар този сценарий да се смята за малко вероятен, последствията му биха били катастрофални.

По-късно тази година ще бъдат проведени допълнителни симулации на Earth System Model, които ще включват и ефектите от обратната връзка във въглеродния цикъл. Резултатите от тях могат да променят настоящите прогнози.

Какви са алтернативните сценарии?

Докладът разглежда и по-умерени сценарии – от поддържане на високи емисии до средата на века, последвано от рязък спад, до прилагане на строги климатични политики за възможно най-бързо постигане на въглеродна неутралност. Целта е да се ограничи соченото в документа като „неизбежно“ временно надхвърляне на границата от 1,5°C, заложена в Парижкото споразумение. Анализираните модели обхващат дългосрочен период чак до 2500 г.

Ако настоящите климатични политики останат непроменени, предварителните оценки сочат повишение на температурите с около 2,5°C. Ако мерките за ограничаване на емисиите бъдат забавени, но светът все пак постигне въглеродна неутралност до края на века, моделите показват, че затоплянето може да достигне 2°C.

Дори сценариите с ниски емисии могат да доведат до катастрофални промени в морското равнище и ледените покривки, които са необратими в рамките на човешкия времеви хоризонт. Временното преминаване над границата от 1,5°C – дори ако впоследствие бъде обърнато – също може да нанесе трайни щети на жизненоважни екосистеми като кораловите рифове и тропическите гори.

Разработените в средата на 2010-те години предишни сценарии използваха реални данни за емисиите до 2015 г. Новите модели разширяват този период до 2023 г. и отразяват по-добре начина, по който системите на Земята реагират на затоплянето – например колко въглероден диоксид абсорбират океаните и горите с повишаването на температурите.