Има едно число, което от години едновременно впечатлява и обърква невроучените: 90.

Може би се чудите защо. Точно 90% от хората по света – без значение от култура, историческа епоха или място – предпочитат да използват дясната си ръка. Това число е толкова постоянно и странно, че истинският научен въпрос не е „Защо има левичари?“, а „Защо са толкова малко?“ или „Защо това съотношение остава непроменено през времето и пространството?“.

Да имаш доминантна и недоминантна ръка (или лапа) не е нещо уникално за хората. Котките също имат предпочитана лапа, а папагалите винаги държат храната си с един и същ крак. Почти всяко животно с мозък показва някакво предпочитание към едната страна.

Истинската рядкост при човешкия вид е, че почти всички сме склонни към една и съща страна още от самото начало на съществуването си.

„Наричаме това популационно предпочитание“, обяснява пред El País Микел Лоренте, изследовател в университета в Жирона, специализиран в сравнителната етология и еволюцията на езика.

„Не става въпрос само за това, че всеки индивид си има любима ръка – това се случва винаги. Въпросът е, че почти всички индивиди в нашия вид споделят една и съща. При шимпанзетата на всеки един левичар се падат двама десничари. При нас съотношението е един към осем или девет. Именно този огромен скок се нуждае от обяснение, а ясен отговор все още няма.“

„Водата в мен“: Как океанът, реките и езерата ни помагат да се справяме с травми, тревожност и пристрастяване

Учените търсят това обяснение от години, но то не се свежда само до една причина. Всъщност става дума за комбинация от много фактори, преплитащи се през милиони години еволюция.

Предпочитанието към определена ръка всъщност разказва как е устроен човешкият мозък. Макар че двете полукълба изглеждат еднакви, те си разпределят задачите доста неравномерно.

Лявото полукълбо отговаря най-вече за езика, а дясното – за разпознаването на лица и ориентацията в пространството.

При повече от 95% от хората, които пишат с дясната ръка, езиковите центрове са в лявото полукълбо. В човешкия мозък ръката и речта вървят заедно.

Тази връзка, според учените, е най-интересната следа досега за стабилния дял на десничарите.

„Днес най-убедителна е хипотезата, че езикът е започнал не като реч, а като жест“, казва Лоренте. Той смята, че жестовете с ръце са били първата сложна комуникация при нашите предци, а по-късно еволюцията е прехвърлила тази функция към гласа.

Понеже често жестикулираме с дясната си ръка (контролирана от лявото полукълбо), същото полукълбо се е специализирало и в управлението на сръчната ръка, и в създаването на речта. Мозъчните зони за езика и за контрола на дясната ръка са буквално съседни и споделят общи невронни вериги.

Интересен факт е, че папагалите, които също са много вокални и социални, са почти единственият друг вид с подобна популационна асиметрия.

Нов имплант цели да „пренастрои“ мозъка на пациенти, претърпели инсулт

Но как знаем, че това предпочитание към дясната страна съществува от милиони години? Мозъците на нашите предци не са се запазили, но черепът оставя вътрешен отпечатък, наречен ендокраниум, който помага на учените да възстановят формата и асиметриите му. Дори при австралопитеките, живели преди 3 до 4 милиона години, мозъкът не е бил симетричен.

Когато се появяват първите обработени каменни сечива, преди около 2,5 милиона години, тези асиметрии стават още по-ясни. По начина, по който са отчупени най-старите каменни фрагменти, археолозите могат уверено да кажат, че повечето хоминини са удряли с дясната си ръка.

Изработването на инструменти изисква много точна координация: едната ръка държи, а другата удря със специфичен ъгъл, сила и последователност. Това умение се учи чрез наблюдение, което добавя културен пласт към биологията.

„Най-добрата метафора за този процес не е една причина, а снежна топка“, казва Лоренте. Според него в началото сме имали леко предпочитание към дясната ръка, както и днешните човекоподобни маймуни. После ходенето на два крака, изработването на сечива, жестовете, езикът и културата са добавяли слой след слой през милиони години, докато стигнем до днес: 9 от 10 души са десничари.

Как човешките мозъчни вълни и мускулни сигнали обучават новото поколение хуманоидни роботи?

Всичко това е станало, защото биологията ни го е позволила и насърчила по някакъв начин. Затова една от целите на науката е да открие точните гени, които стоят зад този феномен.

Но задачата се оказва много по-сложна от очакваното.

„Когато започнах да работя по темата, мислехме, че ще намерим около 10 гена, които обясняват всичко“, казва Силвия Паракини, генетик от университета Сейнт Андрюс в Шотландия, пред El País.

Преди години нейният екип открива гена PCSK6 като обещаващ кандидат. По-късни проучвания с над един милион участници усложняват нещата: 42 различни гена преминават прага на статистическа значимост, но дори те не обясняват всичко. „Биологията е сложна. И колкото повече научаваме, толкова повече оценяваме тази сложност“, допълва Паракини.

Все по-ясно става как работи механизмът на латерализацията. Някои от тези гени са свързани с цилиите – малки клетъчни органели, които определят ляво-дясната асиметрия в тялото още в най-ранните етапи на ембрионалното развитие. Откриват се и гени, свързани с развитието на мозъка, както и интересна връзка с варианти, свързани със състояния като дислексия, аутизъм и шизофрения. Ефектът е малък (да си левичар не увеличава значително риска от заболявания), но сигналът е ясен: същите биологични вериги, които определят кое е ляво и кое дясно в тялото, изглежда са пряко свързани с начина, по който мозъкът се организира за езика.

Учени идентифицират пет „епохи“ в развитието на човешкия мозък

Защо съществуват левичари?

Това води до един доста неочакван въпрос: ако да си десничар е толкова полезно за еволюцията, защо левичарите не са изчезнали напълно преди милиони години?

Една от най-интересните хипотези идва от теорията на игрите. Според нея левичарството дава тактическо предимство в ръкопашен бой, защото е неочаквано. Десничар, свикнал да се бие с други десничари, лесно може да бъде изненадан от левичар. Но това предимство работи само докато левичарите са малцинство – ако всички бяха левичари, изненадата щеше да изчезне.

Затова еволюцията е стигнала до стабилен баланс от около 10%. Фактът, че левичарите са повече в контактни спортове като бокс и фехтовка (между 13% и 20% според различни проучвания), подкрепя тази хипотеза.

В крайна сметка тази област на науката остава отворена за дебати. „Изборът на ръка изглежда прост, защото е двоичен: ляво или дясно“, казва Паракини. „Това кара всички да мислят, че обяснението е лесно. Оказва се обаче, че това е един от най-сложните и интересни прозорци към еволюцията на човешкия мозък.“ Една доминантна ръка, една недоминантна ръка и два милиона години въпроси, които още чакат своя отговор.