Нов имплант цели да „пренастрои“ мозъка на пациенти, претърпели инсулт

Инсултът е една от водещите причини за дългосрочна инвалидност, като приблизително две трети от преживелите го пациенти страдат от сериозни нарушения в движенията на ръцете. Част от тях възстановяват функциите си с времето, но при много хора слабостта или парализата остават постоянни.

Стартъпът Epia Neuro, базиран в Сан Франциско, разработва решение, което цели да промени това. Технологията комбинира мозъчен имплант и моторизирана ръкавица, за да помогне на пациенти да възстановят контрола върху ръката си.

Компанията е част от бързо развиващия се пазар на мозъчно-компютърни интерфейси (BCI) – устройства, които разчитат сигнали от мозъка и ги превръщат в действия. Инвестициите в този сектор рязко нарастват, като Neuralink на Илон Мъск привлича 500 млн. долара финансиране, а новата компания на Сам Алтман – Merge Labs – стартира с 252 млн. долара.

Докато повечето играчи на този пазар разработват решения, които позволяват на хора с тежки увреждания да управляват компютри или да комуникират чрез синтетичен глас, Epia Neuro има друг фокус – възстановяване на реално физическо движение.

Системата на Epia включва дискообразен имплант, който се поставя в черепа и отчита сигналите от мозъка, свързани с намерението за движение на ръката. Той работи заедно с моторизирана ръкавица, която подпомага захвата.

Изкуствен интелект анализира сигналите от мозъка и ги комбинира с данни от сензорите на ръкавицата, за да предвиди и активира движението. С времето системата се „обучава“ да разпознава намерението на пациента да отвори или затвори ръката си, разказва WIRED.

Учени са създали очен имплант, който частично възстановява зрението при слепи хора

В основата на тази технология стои концепцията за невропластичност – способността на мозъка да създава нови връзки. При инсулт част от мозъка се уврежда заради липса на кислород, което блокира сигналите към мускулите.

Имплантът на Epia улавя сигнали от незасегнати части на мозъка и ги превръща в движение чрез ръкавицата. При редовна употреба това може да засили връзките в мозъка и постепенно да намали зависимостта от устройството.

„Можем да обучим системата да разпознава намеренията на пациента и да компенсира липсващата функция“, казва главният изпълнителен директор на компанията Мишел Махарбиз, професор в UC Berkeley, пред WIRED.

Според невролога Дейвид Лин от Massachusetts General Hospital, който консултира проекта, едно от основните предимства е, че технологията има рехабилитационен ефект.

„Много системи позволяват на пациента да извърши действие с помощта на устройство, но тук говорим за нещо различно – самото използване на системата води до реални промени в мозъка и подобрение на функцията“, обяснява той.

Едно от най-големите предизвикателства пред технологии от този тип е приложението им в по-широк мащаб. Имплантите трябва да бъдат лесни за поставяне, а рискът – минимален, за да бъдат широко приети сред пациентите.

Извън границите на съзнанието: Нова технология може да прочете мислите ни

При Epia процедурата включва премахване на малка част от черепа и поставяне на устройството на нейно място. По думите на Мишел Махарбиз операцията отнема по-малко от час. Имплантът може да бъде заменян или надграждан при нужда, а зареждането му се извършва периодично чрез външно устройство.

Други компании търсят алтернативни решения – например Synchron разработва имплант, който се поставя през кръвоносен съд, без да е необходима директна операция на мозъка.

Подобни технологии вече са тествани. Устройството с роботизирана ръкавица, наречено IpsiHand, разработено от учени от Washington University, показва подобрение при пациенти след 12-седмична употреба. Изследването обаче е ограничено и не включва контролна група, а част от участниците не успяват да генерират достатъчно силни мозъчни сигнали.

Според Epia именно имплантите могат да решат този проблем, тъй като се намират по-близо до мозъка и извличат по-надеждни сигнали.

Компанията планира първи тестове върху хора още тази година в Lenox Hill Hospital в Ню Йорк, като до края на 2026 г. се очаква разширяване на клиничните изпитвания.