Изкуственият интелект повишава производителността в петролната и газовата индустрия, което значително ще увеличи глобалните въглеродни емисии. Според ново проучване на бивши служители на Microsoft този ефект ще неутрализира потенциалните екологични ползи от използването на технологията в сектора на чистата енергия.

Компаниите за добив на нефт и газ все по-активно внедряват изкуствен интелект, за да намалят разходите за сондажи, да откриват нови находища и да повишат добива. Това прави изкопаемите горива по-евтини и по-достъпни на пазара.

Технологията има значителен потенциал и при възобновяемите енергийни източници. Тя помага на соларните и вятърните паркове да оптимизират производството чрез прецизно прогнозиране, улеснява превантивната поддръжка и определя най-доброто време за използване на батерийни системи, отбелязва Financial Times.

Изследването, публикувано в списание Nature тази седмица, посочва, че тези екологични ползи ще бъдат напълно обезсмислени. Причината е, че AI технологиите ще доведат до значителен ръст в добива на изкопаеми горива и до нови емисии.

Ако изкуственият интелект бъде широко внедрен във всички енергийни сектори, това може да добави между 0,5 и 1,8 милиарда тона въглероден диоксид годишно, изчисляват авторите на доклада от Enabled Emissions Campaign.

Малакският проток е най-краткият морски маршрут от Източна Азия към Близкия изток и Европа, и най-голямата възлова точка за транзит на петрол в света

От Ормуз до Малака: Следващото бойно поле за петролни такси вече тревожи инвеститорите

Използването на AI във възобновяемата енергетика може да спести до 500 милиона тона въглероден диоксид годишно. Експертите обаче посочват, че всеки 1% ръст на производителността при изкопаемите горива изисква между 4% и 5% увеличение на производителността при възобновяемите източници, за да се запази неутралният баланс.

Авторите на изследването подчертават, че технологията затвърждава позициите на изкопаемите горива, вместо да ги измества. Досега дебатът за екологичния отпечатък на изкуствения интелект беше съсредоточен основно върху центровете за данни и тяхното енергийно потребление.

В момента технологичните гиганти и енергийните компании активно строят газови електроцентрали. Данни на Global Energy Monitor показват, че до 2025 г. САЩ почти ще утроят газовите си мощности в процес на разработка.

Инвеститорите инсталират собствени газови и дизелови генератори на място. Администрацията на Доналд Тръмп в САЩ удължи експлоатационния живот на шест въглищни централи.

Изследователите предупреждават, че този фокус пропуска по-голямата картина: използването на AI от големите енергийни компании. Въздействието върху емисиите от тези компании е между 2,8 и 10 пъти по-високо от миналогодишната оценка на Международната агенция по енергетика за центровете за данни. Внедряването на технологиите вече носи значителни финансови резултати.

Очаква се разработването на находището „Ум Шаиф“ да увеличи производството с над 600 милиона кубични фута на ден до 2030 г. Емирството се надява да стане основен износител на втечнен природен газ, тъй като глобалните клиенти търсят сигурни доставки

Абу Даби подсилва доставките с газов проект за 6,2 милиарда долара

Консултантската компания Wood Mackenzie изчислява, че добивът, подпомаган от AI, може да осигури между 470 милиарда и 1 трилион допълнителни барела петрол. Анализаторите на Goldman Sachs оценяват, че технологията в шистовата индустрия може да увеличи резервите с 8% до 20% и да намали разходите за сондажи с 30%.

Индустриално проучване на IBM показва, че 44% от компаниите в сектора вече използват изкуствен интелект в проучванията си, а още 45% планират да го внедрят през следващите три години.

Въпреки че AI може да увеличи производството на соларна и вятърна енергия с до 30%, технологията не може да премахне основните ограничения пред зелената енергия като административните забавяния и ограниченията в мрежата.

По-високата производителност при изкопаемите горива води до верижен ефект, тъй като по-евтината суровина стимулира потреблението в ключови сектори като транспорт и производство. Авторите на проучването призовават регулаторите да променят подхода си: климатичните политики трябва да отчитат и така наречените „активирани емисии“, да въведат ценообразуване на въглеродните емисии и да наложат ограничения върху разширяването на добива на изкопаеми горива.