Автономните подводни дронове могат да се използват като нов инструмент за атаки срещу една от най-важните и уязвими части на глобалната дигитална инфраструктура: подводните кабели.

Френското научно издание Futura отбелязва, че китайски военни изследователи предупреждават за нарастващия потенциал на безекипажните подводни апарати да откриват, проследяват и при определени условия да повреждат подводни комуникационни кабели. Анализът е ръководен от Ли Вей, изследовател от Националния университет по отбраната на Народноосвободителната армия на Китай, и е публикуван в китайското държавно издание Science and Technology Daily.

Темата придобива все по-голямо значение, тъй като подводните кабели са гръбнакът на международния интернет. Според TeleGeography по света има над 600 действащи и планирани подводни кабелни системи, които пренасят около 99% от междуконтиненталния интернет трафик. Общата им дължина надхвърля 1,5 млн. км. Това означава, че значителна част от глобалната икономика зависи от физическа инфраструктура, разположена на стотици и хиляди метри под морската повърхност.

Автономните подводни апарати (AUV) не са нова технология. Те от години се използват за картографиране на морското дъно, провеждане на научни изследвания, инспекция на инфраструктура и военни мисии. Днес те разполагат с по-усъвършенствани сензори, автономна навигация, изкуствен интелект и по-голяма издръжливост.

За разлика от дистанционно управляваните подводни апарати, които обикновено са свързани с кораб чрез кабел, автономните системи могат да изпълняват предварително зададени маршрути без постоянна връзка с оператор. Това значително разширява възможностите им за продължителни мисии. Именно тук според китайските изследователи се крие потенциалната заплаха за подводните кабели.

Автономен апарат може да бъде програмиран да следва определен район от морското дъно, да използва сонар и оптични системи за идентифициране на инфраструктура и да предава или съхранява информация за откритите обекти. При достатъчно напреднали системи тази технология може да се използва и за по-прецизни операции срещу конкретни подводни съоръжения. Подводните апарати могат да се използват и в групи. Вместо един голям и скъп плавателен съд да изпълнява продължителна мисия, множество по-малки системи могат да обследват различни участъци от морското дъно едновременно.

Това не означава, че AUV са „невидими“. Подводната среда позволява използването на сонарни и други сензорни системи за откриването им, а автономните апарати имат ограничения по отношение на навигацията, енергията, комуникациите и полезния товар. Липсата на постоянна връзка с кораб и възможността за автономна работа обаче могат да затруднят откриването и проследяването им.

Технологията вече се развива и извън Китай. През май 2026 г. Австралия, Великобритания и САЩ обявиха първия си знаков проект по втория стълб на AUKUS, насочен към разработването на технологии за безекипажни подводни апарати. Сред официално посочените цели е откриването и противодействието на заплахи за подводни кабели и тръбопроводи. Доставките на новите способности трябва да започнат през 2027 г.

Австралийското военно министерство вече тества автономни и дистанционно управлявани подводни системи за разузнаване, наблюдение и защита на критична подводна инфраструктура. През юли 2026 г. Великобритания, Австралия и САЩ проведоха съвместното учение Lanternfish, в което бяха използвани подобни системи.

Подводните оптични кабели са гръбнак на глобалния интернет. Те пренасят около 99% от международния трафик на данни, започвайки от разговори, съобщения и видеоклипове и стигайки до финансови разплащания

Нов дигитален коридор: 7 000 км подводни кабели свързват Португалия със САЩ в системата Nuvem

Подводните линии не са разпределени равномерно по океанското дъно. В определени точки множество кабели се концентрират около ключови морски маршрути и крайбрежни центрове, преди да достигнат до т.нар. landing stations, където се свързват с наземните мрежи.

Марсилия е един от важните европейски комуникационни центрове в това отношение. През френския средиземноморски град преминават множество международни кабели, свързващи Европа с Африка, Близкия изток и Азия.

Сред най-мащабните системи е 2Africa. Кабелната мрежа е с дължина около 45 000 км и свързва Европа, Африка и Азия чрез множество крайбрежни точки. Франция е сред ключовите европейски центрове за тази инфраструктура.

Тази концентрация създава стратегически проблем. Не е необходимо да бъде прекъсната цяла кабелна система, за да възникнат сериозни последици. Повредата на няколко ключови сегмента едновременно може да намали капацитета, да увеличи натоварването върху алтернативните маршрути и да доведе до значителни прекъсвания или забавяния на комуникациите.

Именно затова подводните кабели вече се разглеждат не просто като телекомуникационна инфраструктура, а като част от критичната национална и икономическа сигурност.

През тях преминават интернет трафикът, облачните услуги, корпоративните комуникации и голяма част от международните финансови операции. Сателитите могат да осигурят известна резервираност, но не могат просто да заменят капацитета на глобалната кабелна мрежа.

Над месец британски военен кораб и патрулен самолет са проследявали руски подводници, съобщава министърът на отбраната Джон Хийли

Британският флот е осуетил руска операция по проучване на подводни кабели

Има и друг проблем – дори когато повредата бъде установена, възстановяването на кабела не е бърз процес.

Специализирани кораби трябва да локализират точното място на повредата, да достигнат до кабела, да го извадят на повърхността и да извършат ремонта. В зависимост от дълбочината, метеорологичните условия и местоположението операцията може да отнеме значително време.

Подводните кабели не са изложени само на военни заплахи. Котви на кораби, риболовни дейности, свлачища и други инциденти са сред основните причини за повреди. Новият риск е възможността за умишлена намеса от автономни системи.

Затова защитата на инфраструктурата се развива проактивно. Вместо да се ремонтират кабели само след повреда, държавите и операторите все повече инвестират в системи за ранно откриване и наблюдение.

Австралия например вече работи с AUKUS по технологии за наблюдение на морското дъно, включително автономни и дистанционно управлявани подводни апарати. Великобритания и САЩ развиват сходни способности.

Това води до надпревара под повърхността на океана. Технологиите за инспекция и защита на кабелите могат също да бъдат адаптирани за разузнаване, наблюдение или атака срещу тях.

В резултат морското дъно постепенно се превръща в нов фронт на технологическа и геополитическа конкуренция. Докато световната икономика става все по-зависима от облачни услуги, изкуствен интелект и постоянна международна свързаност, физическите кабели, които правят това възможно, се превръщат в инфраструктура, която държавите вече не могат да приемат за даденост.