Наличието на еталонен сигурен актив, служещ като опора за ценообразуването на активите, е основен елемент на всяка автономна парична система. Той трябва да е с висока ликвидност, така че инвеститорът да извършва транзакции с големи обеми, без това да се отрази на пазарните цени.

Сигурният актив трябва и да повишава относителната си стойност по време на кризисни периоди, действайки като хедж срещу волатилността на рисковите активи.

По същия начин за международната парична система е желателно да съществуват глобални сигурни активи, които са високоликвидни (пряко или косвено) и повишават стойността си, коригирана спрямо валутния курс, по време на кризисни периоди.

Това заявява Филип Лейн от Изпълнителния съвет на ЕЦБ в речта си на съвместния семинар на Консултативния технически комитет и Консултативния научен комитет към Европейския съвет за системни рискове на тема „Европейски сигурни активи и финансова стабилност“.

По думите му, настоящата структура на финансовата архитектура на еврозоната води до недостиг на сигурни активи, деноминирани в евро.

Държавните облигации на Германия с най-висок рейтинг в еврозоната към момента служат като основен де факто сигурен актив, деноминиран в евро, но въпреки това, са твърде малко спрямо Единния валутен съюз или цялата глобалната финансова система, за да задоволят търсенето на сигурни активи, деноминирани в евро.

Подходът залага на т.нар. „щанга“ при разпределението – баланс между високорискови и нискорискови позиции

Без облигации в портфейла: Защо германската банка Berenberg залага на „твърди активи“

Според Лейн по-широкият спектър от национални държавни облигации да допринесе за нарастването на обема на сигурните активи в евро.

Според данни на ЕЦБ ролята на общите фактори за динамиката на пазара на облигации в еврозоната се е увеличила в последните години, а волатилността на спредовете между отделните държави е значително по-ниска. Това отразява по-устойчива институционална структура в еврозоната, подкрепена от важен набор от реформи, предприети вследствие на световната финансова криза и дълговата криза в еврозоната.

Тези реформи включват:

  • увеличаване на капитализацията на европейската банкова система;

  • съвместен надзор на банковата система чрез Единния надзорен механизъм;

  • приемане на цялостен набор от макропруденциални мерки на национално и европейско равнище;

  • въвеждане на Единния механизъм за преобразуване;

  • намаляване на фискалните, финансовите и външните дисбаланси; въвеждане на фискални предпазни механизми, осигурени от Европейския механизъм за стабилност;

  • солидарност, проявена по време на пандемията чрез иновативната програма „Next Generation EU“ (NGEU);

  • доказан опит на ЕЦБ в осигуряването на ликвидност в случай на пазарен стрес;

  • разширяване на набора от инструменти на ЕЦБ за справяне с редица рискове, свързани с ликвидността.

Пазарните стратези остават разделени по отношение на перспективите за увеличения на лихвите, тъй като се очертават краткосрочни нови ценови напрежения

Инфлация, лихви, несигурност: Волатилността е „новото нормално“ за европейските облигации

Въпреки това оставащата възможност за относителни ценови колебания при тези облигации означава, че общият обем на националните облигации не осигурява в достатъчна степен функциите на сигурен актив.

Наскоро обявените промени в репо-механизма EUREP на ЕЦБ също правят деноминираните в евро активи по-привлекателни за глобалните инвеститори, допълва Лейн.

Според него в контекста на засилената геоикономическа фрагментация и несигурност ликвидните механизми на Евросистемата, като EUREP, ще продължат да осигуряват навременно, последователно и широко предоставяне на резервно финансиране за централните банки.

Управителят на Австрийската централна банка Мартин Кохер смята, че ЕЦБ може да бъде притисната да реагира при допълнително поскъпване на еврото

Защо силните валути се превръщат в главоболие за Европа и Швейцария

Актуализираната рамка ще даде възможност на централните банки извън еврозоната да реагират бързо на рисковете от недостиг на ликвидност в евро.

Предоставянето на такива линии за ликвидност осигурява гладкото предаване на паричната политика, предотвратява недостига на ликвидност в евро в чужбина и укрепва глобалното доверие в еврото.

Общите облигации, подкрепени от комбинирания фискален капацитет на държавите-членки на ЕС, са в състояние да предоставят услуги на сигурен актив. Въпреки това, настоящият им обем е твърде малък, за да насърчи необходимите услуги за ликвидност и управление на риска (пазари на деривати, репо пазари), които са неразделна част от функционирането като сигурен актив.

„Бомбата на публичния дълг“ не избухна на фона на растящата инфлация, геополитическите сътресения и рекордните дефицити, а тенденцията на цените и лихвените политики чертае благоприятни хоризонти

Ще станат ли държавните облигации достатъчно „изкусителни“ за инвеститорите през 2026

Според представителя на ЕЦБ има няколко начина за увеличаване обема на общите облигации.

Така, както програмата „Нов европейски гаранционен фонд“ (NGEU) е финансирана чрез емитиране на общи облигации, гарантирани съвместно от държавите-членки, те биха могли да решат да финансират инвестиции в обществени блага с общоевропейско значение чрез по-голям обем общи дългови инструменти.

От гледна точка на публичните финанси е естествено обществените блага с общоевропейско значение да се финансират чрез общи дългови инструменти, за да се приведе финансирането в съответствие с ползите от тези блага за целия регион. По подобен начин общите политически императиви, като спешното финансиране на Украйна, също оправдават съвместно заемане на средства.

ЕС има уникална възможност да се възползва от съмненията на инвеститорите относно САЩ и да популяризира еврото като резервна валута, твърди главният икономист на ING Марике Блом

Европейски облигации: Общият дълг като шанс за валутна и финансова доминация

За да се отговори по-бързо и решително на нарастващото глобално търсене на сигурни активи, деноминирани в евро, съществуват редица варианти за генериране на по-голям запас от национални облигации, допълва Лейн и посочва предложението на ЕЦН реформата „сини облигации/червени облигации“ да бъде преразгледана.

При този подход всяка държава-членка би отделила специален приходен поток (например определена сума от приходите от косвени данъци), който може да се използва за обслужване на общо емитирани облигации. От своя страна, постъпленията от емитирането на сини облигации биха се използвали за определено количество национални облигации на всяка участваща държава-членка. Това би довело до по-голям обем общи облигации (сини) и по-малък обем национални облигации (червени облигации).

По-голям обем на „сините облигации“ би повишил ликвидността и, ако бъде достигната критична маса, би дал тласък на инвестициите с фиксирани разходи, необходими за разработването на съпътстващи финансови продукти като деривати и репо сделки.

От друга страна, прекалено голям обем „сини облигации“ би наложил отделянето на национални данъчни постъпления в мащаб, който би бил прекомерно голям в контекста на настоящата европейска политическа конфигурация, при която фискалните ресурси и политическото вземане на решения остават предимно на национално равнище. Този компромис се постига най-добре чрез калибриране на запаса от „сини облигации“ на подходящо ниво, допълва представителят на ЕЦБ.

ING счита, че ЕЦБ очаква първоначална вълна на инфлация, започваща с цените на бензина, последвана от верижен ефект върху транспортните разходи, цените на хранителните продукти и промишлените стоки

Защо ЕЦБ предпочита да поддържа пазарите несигурни преди решението за лихвените проценти

Лейн дава пример с портфейл от „сини облигации“, съответстващ на 25% от БВП.

За да се илюстрира мащабът на фискалните ресурси, необходими за подкрепа на такова равнище на емитиране, ако доходността на облигациите е средно между 2% и 4%, обслужването на дълга по „сините облигации“ би изисквало целеви данъчни постъпления в размер на 0,5 до 1 % от БВП. Макар това да е значителна промяна в настоящото разпределение на данъчните приходи между национално и европейско равнище, те все пак биха останали предимно на национално равнище. Общата полза би била намаляван о на разходите за обслужване на дълга, генерирани от услугите за сигурни активи, предоставяни от разширен обем на общия дълг.

Алтернативен и вероятно допълващ подход, се предлага в предложението за ценни книжа, обезпечени с държавни облигации (SBBS). То предвижда финансови посредници (независимо дали са публични или частни) да обединяват портфейл от национални облигации и да емитират ценни книжа на траншове, като най-високоприоритетният представлява изключително сигурен актив.

Европейската комисия е публикувала проект за въвеждане на предложението на SBBS, допълва икономистът и отбелязва, че по-нататъшният напредък в разширяването на обема на съвместния дълг в Европа зависи от достатъчна политическа воля и взаимно доверие. Това включва пълно и споделено признание, че сигурността на общия дълг зависи от твърдия и демонстриран ангажимент на всички държави-членки да поддържат устойчиви траектории на националния дълг: разширяването на общия дълг увеличава значението на фискалната дисциплина на национално равнище.

Притокът на инвестиции ще позволи на местните участници на пазара да вземат заеми на по-ниска цена, ще изолира блока от движенията на валутните курсове и ще го предпази от международни санкции, заяви Кристин Лагард

Президентът на ЕЦБ: Еврото може да стане реална алтернатива на долара

Разширеният обем на сигурни активи в евро би поставил основите за по-общо увеличение на световното търсене на активи, деноминирани в евро, като осигури необходимата ликвидност и услуги за хеджиране, подчертава още Лейн.

Това би засилило ползите от икономическите политики, насърчаващи растежа, които биха увеличили размера и рентабилността на европейските компании, като по този начин биха засилили стимулите за емитиране и държане на корпоративни ценни книжа.

Както е посочено в докладите на Драги и Лета, съгласувана кампания за засилване на паневропейската интеграция на пазарите на продукти не само би допринесла за по-бърз темп на растеж, но и би позволила на повече компании да се разраснат до мащаб, при който пазарното финансиране става по-жизнеспособна опция, допълва той.