Ще станат ли държавните облигации достатъчно „изкусителни“ за инвеститорите през 2026

Изразът „тиктакаща бомба“ се използва тревожно често в дискусиите за публичния дълг и дефицитите.

Джим Еспозито от Citadel Securities беше един от многото финансови експерти, които използваха тази експлозивна метафора през 2025 г.

С глобален държавен дълг от 100 трилиона долара, който нараства рязко спрямо икономическия продукт в повечето страни, сравнението изкушава, пише в икономическата си прогноза за 2026 Reuters.

МВФ: За първи път през този век САЩ ще бъдат по-задлъжнели от Италия и Гърция

Тази година обаче, тонът може да се промени.

Бомбата на публичния дълг не избухна на фона на растящата инфлация, геополитическите сътресения и рекордните дефицити.

С по-благоприятната тенденция на цените и лихвите на централните банки, инвеститорите може да се научат да спрат да се тревожат и да заобичат държавните облигации. Това би означавало по-ниски разходи за държавното заемане и би дало малко глътка въздух на финансовите министри във Великобритания, Франция и САЩ, които са под натиск.

През октомври Международният валутен фонд прогнозира, че дългът на развитите икономики ще се повиши от 110% от БВП през 2025 г. до 119% през 2030 г.

За нововъзникващите пазари цифрите на МВФ скачат от 73% на 82% за същия период. Общественото заемане се е повишавало стабилно в много страни след финансовата криза през 2008 г., но в годините след пандемията се наблюдава по-голяма тревога, продължава Reuters.

МВФ отчита стабилизация на валутните резерви след бурното второ тримесечие

Една от кризисните точки беше катастрофалният „минибюджет“ на Великобритания от 2022 г., когато тогавашният министър-председател Лиз Тръс обяви 45 милиарда паунда (58,9 милиарда долара) нефинансирани данъчни облекчения, което накара инвеститорите да се отърват от британските облигации.

В началото на 2025 г., комбинацията от агресивни мита и данъчни облекчения на Доналд Тръмп предизвика малко, но все пак забележимо разпродаване на американски дълг. По-скоро парламентарната безизходица във Франция и големият бюджетен дефицит разтърсиха пазарите.

Политическият хаос във Франция насочва погледите към нарастващия ѝ дълг и дефицит

На теория инвестирането в облигации би трябвало да е стабилно. Фондовите мениджъри би трябвало да купуват само дългови инструменти от правителства, чиито бъдещи бюджетни излишъци ще надхвърлят стойността на неизплатения публичен дълг. Според учебниците, тогава няма голяма вероятност за промяна в нагласите през следващите 12 месеца, освен ако не настъпи значителна икономическа или бюджетна промяна.

В действителност обаче инвеститорите са склонни да използват дълга на развитите икономики, за да залагат на лихвените проценти.

Октомври даде ясен поглед върху това: когато пазарите отразиха очакванията за по-нататъшно облекчаване на политиката на централните банки в САЩ, Германия и Обединеното кралство, доходността на облигациите спадна.

Защо рекордното рали на Russell 2000 може да се сблъска с голям проблем през 2026 г.

Показателно е, че доходността на 30-годишните американски държавни облигации, която се задържаше на високи нива между април и август, впоследствие спадна и се движеше в синхрон с доходността на краткосрочните облигации.

Резултатът е, че на пръв поглед неразрешимите фискални проблеми бързо избледняват, когато инвеститорите променят мнението си за паричната политика.

Ключова промяна напоследък е, че инфлацията изглежда е преминала своя пик, поне ако изключим нестабилните елементи като енергията и хранителните продукти. Бързото покачване на цените и високите лихви преди това възпираха пенсионните фондове и застрахователите да блокират парите си за десетилетия. С приключването на тази динамика, поне извън Япония, активите с фиксирана доходност изглежда са на път да се завърнат.

Япония повишава лихвените проценти до най-високото ниво за последните 30 години

Но не би ли трябвало инвеститорите да продължат да се тревожат за постоянно нарастващото съотношение на дълга към БВП? Зависи.

Нещо, което ортодоксалната теория пропуска, е, че местните граждани на дадена страна често притежават големи суми от публичния дълг, като едновременно понасят тежестта на плащането на лихвите по тези облигации чрез данъци. В този смисъл голяма част от търсенето на дълг би трябвало да е трайно стабилно: домакинствата нямат причина да се тревожат за изплащането на задължение, което всъщност дължат на самите себе си.

С увеличаването на емитирането на облигации от западните правителства, финансовите активи, притежавани от домакинствата, са се увеличили в същия темп – от средно 312% от брутния разполагаем доход през 1995 г. до 561% през 2023 г., според ОИСР.

Вярно е, че все още може да има колебания, ако на пазара настъпи паника, особено в малки отворени икономики като Великобритания. Но последните 15 години на мащабно изкупуване на облигации от централните банки дават известна увереност.

Акциите и облигациите в САЩ изпращат напълно различни сигнали за риска от рецесия

В страни с дълбоки финансови пазари, органите, определящи лихвените проценти, могат да печатат пари и да ги разменят за държавни облигации, без да предизвикат прекомерна инфлация. Междувременно застаряващото население, надяващо се да спести повече за пенсиониране, би трябвало да спомогне за поддържането на относително силно търсене на държавни облигации.

Реалният риск е, че независимо от размера на дълга, прекомерните разходи могат да предизвикат инфлация.

Западните икономики отбелязват най-големите дефицити в историята, извън рецесиите и войните, а правителствата показват слаба способност да ги ограничат.

От изгнание към слава: Ралито в периферията на еврозоната набира скорост

Все пак, с нарастващата безработица в много развити икономики, рискът от прегряване е много по-нисък.

Лихвените разходи трябва да продължат да падат в съответствие с лихвените проценти на централните банки. Докато притесненията за дълга отшумяват, заедно с тях ще отшумява и натискът върху властите във Великобритания, Франция и САЩ да намалят дефицитите си.

Далеч от това да предизвика дългова криза, забавената икономика с по-ниски лихвени проценти вероятно ще накара хората да спестяват повече и да купуват повече облигации.

Междувременно, според ОИСР, скокът в цените на акциите е довел до най-високото средно разпределение на акции в домакинствата в богатите страни от 1999 г. насам и до исторически ниски нива на притежавани облигации.

Портфейлите изглежда се нуждаят от пребалансиране. Министерствата на финансите ще бъдат основните бенефициенти, завършва анализа си Reuters.