Китай и група държави от ЕС възразиха срещу планирани изключения за големи американски мултинационални компании от глобалните данъчни задължения, съобщава Financial Times.

Това увеличава риска Доналд Тръмп да възроди „данъка за отмъщение“ върху чуждестранните инвестиции.

Конфликтът се разразява след месеци преговори за това как да бъде приложено постигнатото през юни споразумение на Г7 да бъдат освободени американските компании от част от глобалния данъчен режим на ОИСР за минимален корпоративен налог.

Администрацията на Тръмп осигури тези отстъпки, след като заплаши с ответни мерки срещу правилата за ограничаване на избягването на такси - мерки, договорени от предходната администрация на Байдън като част от най-мащабната глобална данъчна реформа от повече от век.

Приета от 135 държави през 2021 г., историческата данъчна рамка на ОИСР се сблъска със значителни предизвикателства. Никоя държава не е приложила първия „стълб“ на сделката, който урежда къде се облагат печалбите.

Вторият стълб - глобалният минимален данък - срещна съпротива от страна на САЩ, където се намират най-големите мултинационални корпорации, и все още не е въведен от Китай.

След месеци разговори с цел постигане на споразумение до края на 2025 г., ОИСР планираше да публикува в сряда документи, описващи договорения документ относно промените, поискани от Г7.

Управляващият директор на МВФ посочи, че страната трябва да „ускори“ дългогодишния си план за отместване от експортно ориентиран растеж, добавяйки, че това би било „полезно за Китай и за световната икономика“.

Кристалина Георгиева към Пекин: Зависимостта от износ води към нови търговски сблъсъци

Те включват изключенията за американски компании, инициатива за опростяване на спазването на правилата за бизнеса, както и промени в данъчните стимули, които се считат за съвместими с глобалния минимален данък.

Планираната публикация обаче бе спряна, след като Китай, Чехия, Естония и Полша повдигнаха възражения, съобщава FT.

По време на преговорите Китай постави под въпрос защо не отговаря на условията за същите изключения като САЩ. Полша и Чехия изразиха недоволство от договорката, свързана с данъчните стимули.

Естония пък повдигна по-широки възражения, включително за потенциално вреден ефект върху конкурентоспособността на ЕС, предвид че Европа прилага реформите, а други - не, както и за прекомерна бюрократична тежест спрямо ограничените данъчни приходи.

„От самото начало смятаме тази инициатива за неподходяща за Естония, а още по-малко сега, когато САЩ - които я инициираха - сами отказват да я прилагат“, каза финансовият министър на Естония Юрген Лиги, цитиран от FT.

„Казах на моя американски колега, когато ме попита, че не искаме нищо различно от това, което те искат за себе си.“

Президентът на САЩ казва, че няма големи надежди за европейска роля в мирните преговори за Украйна: „Говорят, но не постигат резултати - и войната просто продължава и продължава.“

Тръмп пред POLITICO: Европа е „разпадаща се“ група държави, управлявана от „слаби“ хора

Financial Times предава, позовавайки се на източници, че възраженията не означават край на разговорите, но увеличават риска от провал, особено ако не бъде постигнато съгласие до края на годината.

Един от източниците казва пред изданието, че глобалният минимален данък е „в реанимация“. Друг обаче отбелязва, че от преговарящите идва „сива пара“, а не „черна“, което означава, че споразумение все още е възможно.

Развитието идва в критичен момент, докато държавите бързат да договорят промените в глобалните данъчни правила и американските изключения преди изтичането на срока в края на годината.

Преговорите се следят внимателно на Капитолийския хълм, където републиканците по-рано тази година планираха да въведат „такса за отмъщение“, който би наказал компании и инвеститори от държави, прилагащи глобалния минимален данък в първоначалния му вид.

Заплахата бе оттеглена, след като Г7 се съгласи през юни да предоговори режима и да освободи американските мултинационални корпорации.