Глобалният публичен дълг нараства по-бързо от всякога в съвременната история и този път това не се дължи само на страните, които традиционно харчат много.

Това се казва в новия доклад „Фискален мониторинг“ на Международния валутен фонд, който предупреждава, че публичните финанси на световните сили, начело със САЩ, се превръщат в системен глобален риск.

„Въпреки че броят на страните с дълг над 100% ще намалява стабилно през следващите пет години, се очаква техният дял в световния БВП да се увеличи“, се посочва в доклада. Това означава, че „се очаква колективният или „глобалният публичен дълг да надхвърли 100% от световния БВП до 2029 г.“ При този сценарий публичният дълг ще достигне най-високото си ниво от 1948 г. насам.

Според изчисленията на МВФ тази траектория „отразява по-висок и по-стръмен път от прогнозирания преди пандемията“, което показва, че правителствата не са стабилизирали дълга си въпреки възстановяването на глобалния растеж, отбелязва Euronews.

Белият дом между „голямата, красива“ победа и „големия, красив дълг“

САЩ отбелязват най-стръмен ръст на публичния дълг

Според МВФ, САЩ ще отбележат най-стръмния ръст сред големите развити икономики в съотношението дълг/БВП.

От 2023 до 2030 г. брутният дълг на държавната администрация ще се повиши от 119,8% от БВП през 2023 г. до 143,4% през 2030 г.

Институцията отбелязва, че за първи път през този век САЩ ще изпреварят Италия и Гърция в това отношение – държави, които отдавна се считат за най-задлъжнелите в развития свят.

Дългът на Италия все още е сред най-високите в света, около 137 % от БВП, но МВФ очаква общата сума да остане 137% през 2030 г.

Гърция, която в момента отчита дълг от 146,7%, се очаква да достигне 130,2%.

Политическият хаос във Франция насочва погледите към нарастващия ѝ дълг и дефицит

За сравнение, Франция в момента е на 116,5%, Испания има общо 100,4%, а Германия е на 64,4%. Нидерландия, Швеция и Дания поддържат съотношения под 60%.

Резултатът от тези стойности е, че Европа остава разделена между северната фискална дисциплина и южната умора, отбелязва Euronews.

За САЩ обаче тенденцията е недвусмислено възходяща, което МВФ приписва на постоянно големите дефицити и нарастващите лихвени разходи.

Профилът на дълга на Вашингтон вече е сравним с този на силно задлъжнелите европейски икономики, предупреждава МВФ, като подчертава необходимостта от фискална реформа.

Рей Далио: Държавният дълг на САЩ върви към „смъртоносна спирала“

Други водещи световни икономики също са изправени пред заплахата от съотношение на дълга към БВП над 100%. Това са Канада, Китай, Франция, Италия, Япония и Обединеното кралство.

С други думи, кризата на устойчивостта на дълга се е преместила от предимно характерна за развиващия се свят към Г-20, като страните, подкрепящи международната финансова система, са тези, които я изчерпват до краен предел, става ясно от доклада на финансовата институция.

Край на „евтините“ заеми

След години на почти нулеви лихвени проценти правителствата свикнаха да вземат евтини заеми, но МВФ предупреждава, че тази ера е приключила.

Светът навлиза във фаза на скъпи дългове, тъй като по-високите лихвени проценти правят обслужването на публичния дълг по-скъпо и ограничават разходите за основни приоритети.

В няколко развити икономики разходите за обслужване на дълга – общата сума, която заемополучателят трябва да плати, за да покрие дълговите си задължения, надвишават бюджетите за отбрана.

Всяко процентно увеличение на средните разходи за финансиране се превръща в десетки милиарди евро, пренасочени от социални програми към плащания на лихви.

Официално: Бундестагът освободи дълговата спирачка на Германия

Дори Германия, отдавна считана за образец на фискална предпазливост, промени курса си. Берлин се отказа от заложената в конституцията „спирачка на дълга“, за да позволи по-голямо заемане на средства за инфраструктура и отбрана, се посочва в доклада на МВФ.

Тежестта на застаряващото население

МВФ определя демографският натиск като следващото структурно предизвикателство за публичните финанси.

Застаряването на населението в развитите икономики води до рязко повишаване на разходите за пенсии и здравеопазване, и увеличава натиска върху публичните финанси.

В САЩ се прогнозира, че коефициентът на зависимост на възрастните хора ще се повиши до около 40% до 2050 г. В ЕС ще надхвърли 55 %. С по-малко работещи, издържащи повече пенсионери, съотношението на дълга рискува да се повиши още, тъй като правителствата теглят заеми, за да поддържат социалната стабилност.

Натрупването на дълг, застаряването и по-високите разходи по заемите вече не са местен проблем. Според МВФ, това е глобален системен риск, който може да усили уязвимостта на финансовите пазари. Загубата на доверие на инвеститорите в голяма икономика може да се отрази на пазарите на облигации, валутите и банките в цял свят.

Трета възраст под заплаха: 1 от 5 европейци ще се пенсионира в бедност

Затова МВФ призова правителствата да приемат надеждни средносрочни фискални рамки за стабилизиране на дълга и възстановяване на буферите.

Такава дисциплина обаче става все по-токсична от политическа гледна точка, тъй като популистите в Европа и Северна Америка, както от ляво, така и от дясно, обещават по-ниски данъци, по-високи пенсии и повече разходи, се посочва в доклада.

Накратко, МВФ подчертава, че ерата на неограниченото заемане на средства е приключила и икономиките не могат да продължат да разчитат на публични средства както преди. Настоящото самодоволство по отношение на дълга може да затрудни значително правителствата да преодолеят бъдещи икономически сътресения и кризи.