Европейската централна банка разработва план за глобално увеличаване в разплащанията и финансовите операции с евро, а целта е да обърне колебаещото се доверие в политическото и финансово лидерство на САЩ в полза на Европа.

Споразуменията за отпускане на краткосрочни заеми на други централни банки отдавна са стандартна част от инструментариума на ЕЦБ, но сега институцията обмисля да ги пренасочи за постигане на политическите цели на Европа, коментират четирима нейни представители пред Politico, пожелали анонимност, тъй като дискусиите по темата са частни.

Една от целите на плана е да се абсорбират евентуални сътресения, ако САЩ, които от десетилетия подкрепят световната финансова система с долари, внезапно решат да не го правят повече или поставят неприемливи условия за подкрепата си.

Другата цел е да се подкрепи по-активно външната търговия и да се извлекат някои от ползите, които САЩ са имали като контролиращи световната резервна валута.

Франческо Пападия, сътрудник в Bruegel и бивш генерален директор на пазарните операции в ЕЦБ, заявява пред Politico, че такива усилия са разумни и отразяват нарастващата готовност на европейските власти за по-широко глобално влияние на еврото.

Президентът на Европейската централна банка заяви тази седмица, че променящият се геополитически пейзаж може да „отвори вратата към по-голяма международна роля за еврото“. Пазарни наблюдатели са разделени по въпроса

Защо евроамбицията на Лагард може да е заплаха за Крал долар

Ликвидни линии

Централните банки обикновено използват два вида механизми, за да си отпускат взаимни заеми: чрез обмен на една валута за друга (суап) или чрез предоставяне на средства срещу обезпечение, деноминирано във валутата на заемодателя (репо линии).

В момента ЕЦБ поддържа постоянни, неограничени суап линии с Федералния резерв на САЩ, Централната банка на Канада, Централната банка на Великобритания, Швейцарската национална банка и Централната банка на Япония, както и постоянни, но ограничени линии с централните банки на Дания и Швеция. Тя управлява и механизъм с Народната банка на Китай, ограничен както по обем, така и по продължителност

Други централни банки, които търсят ликвидност в евро, трябва да разчитат на репо линии, известни като EUREP, по които могат да заемат суми в евро за ограничен период срещу висококачествено обезпечение, деноминирано в евро. Към момента само Унгария, Румъния, Албания, Андора, Сан Марино, Северна Македония, Черна гора и Косово разполагат с такива линии. Но те не са използвани от 2 януари 2024 г. и дори в разгара на пандемията, тяхното използване достигна едва 3,6 млрд. евро, допълва Politico.

Една година след доклада на Марио Драги е дошло време да превърнем думите в действия, заяви президентът на ЕЦБ пред Европейския парламент

Лагард: Еврото може да се превърне в глобален гарант на доверие. Но са нужни смели реформи

За международните партньори на еврозоната възможността да получат достъп до евро в кризисни ситуации, е ценно и помага да се предотвратят рисковете от финансова нестабилност. Но някои твърдят, че ако са структурирани достатъчно щедро, тези механизми могат да намалят и опасенията от колебания в обменния курс или недостиг на ликвидност.

Такива подробности може да звучат академично, но наличието на ликвидност има реално въздействие върху бизнеса: например румънски производител на автомобили, чиято банка има проблеми с осигуряването на евро, може да не успее да извърши плащания към доставчик в Германия, което да наруши производството и да повиши разходите.

„Знанието, че чуждестранните търговски банки могат да вземат заеми в евро, като същевременно са сигурни, че имат достъп до ликвидност в евро като предпазна мярка, насърчава използването му“, обяснява един от членовете на ЕЦБ, отговарящ за политиката по лихвените проценти.

„Линиите за ликвидност, по-специално EUREP, трябва да са гъвкави, прости и лесни за активиране“, аргументира се той. Една от възможностите, според него, е да се разшири обхватът им, като се включат повече страни. Друга е EUREP да се превърне в постоянна линия за кредитиране, което ще премахне всякакви съмнения дали и при какви условия ще бъде предоставен достъп до евро.

Според Пападия ЕЦБ би могла също да улесни достъпа до EUREP, като намали разходите, увеличи наличните обеми или удължи срока за използване.

По този начин правителствата се опитват да компенсират разходите по рекордните държавни заеми

„Фискално доминиране“: Натискът върху централните банки да поддържат изкуствено ниски лихви расте

Не само академичен въпрос

Президентът на Френската централна банка Франсоа Вилерой де Гало предложи наскоро Европа да вземе пример от Китай, като отбеляза, че Евросистемата „може да направи фактурирането в евро по-привлекателно“, като разшири предоставянето на линии за ликвидност в евро.

Китай е установил около 40 суап линии с търговски партньори по цял свят, за да подкрепи бързоразвиващата се външна търговия, особено с по-бедни и по-нестабилни страни. За разлика от него, ЕЦБ – исторически предпазлива институция, „не промотира еврото в същата степен, в която китайците“, според Пападия.

Друг финансист обяснява пред Politico, че макар да има широк консенсус, че линиите за ликвидност трябва да са по-достъпни, Управителният съвет все още не е обсъдил подробностите.

Управителят на Австрийската национална банка Мартин Кохер заяви наскоро пред Politico, че в Съвета „няма по-задълбочени дискусии“ и добави, че не вижда причина да се насърчават активно ликвидните линии в евро. „Не твърдя, че трябва да се стимулира или създава търсене. По-скоро, ако има такова, трябва да сме подготвени за това“, допълва той и признава, че „подготовката е важна“.

Според него непредсказуемите политики на САЩ могат да принудят еврото „да поеме по-силна роля в глобалната сфера“, както като резервна валута, така и в транзакции. Според доклад на Reuters от началото на този месец, подобни опасения сред централните банки по цял свят са предизвикали дебат за алтернатива на финансовата помощ от Федералния резерв чрез обединяване на собствените им доларови резерви.

ЕЦБ отказва да коментира темата пред Politico.

Президентът на ЕЦБ призова за падане на търговските бариери, които остават твърде високи в ключови области и посочи как европейският бизнес и технологии могат да догонят американските – в конкретни стъпки, но с ясна политическа воля

Шест години бездействие: Европейският модел на растеж е насочен към свят, който изчезва, заяви Кристин Лагард

Избягване на рискове

Все пак, подобни нови политики крият предпоставки за рискове.

„Основният риск е, че дадена страна може да използва суап линията и след това да не върне изтеглените евро“, предупреждава Пападия. „И тогава ще останете с чужда валута, с която не знаете какво да правите.“

Точно това е капанът, в който според някои икономисти САЩ се впускат със своята суап линия от 20 милиарда долара за Аржентина.

„САЩ всъщност не искат аржентинската валута“, написа Брад Сетсър от Съвета за външни отношения в блог пост. „Те очакват да бъдат изплатени в долари, така че би било огромна грешка, ако Министерството на финансите на САЩ остане с купчина песос.“, допълва той.

Доналд Тръмп заяви, че финансовата подкрепа за държавата зависи от политическия успех на аржентинския президент

Помощ за Аржентина? Само ако Милей спечели изборите

Такова мислене, според друг представител на централната банка, ще накара ЕЦБ да се фокусира първо върху реформирането на линиите EUREP, които винаги са били предпочитан инструмент. Проблемът е, че използването му може да е ограничено от липсата на сигурни активи, деноминирани в евро, които да служат като обезпечение.

Пападия отбелязва, че мрежата от ликвидни линии на Фед работи, защото „има Министерството на финансите като своеобразен партньор в предоставянето на тези суапове“.

Докато Европа не успее да създаде съвместен дългов инструмент, това може да постави естествен таван на такива линии.

Според финансовия министър на САЩ европейските държави вероятно са „в паника“ заради силния курс на единната валута

Скот Бесънт: Европейците не искат силно евро. Ние водим политика на силен долар

Дори и при наличието на сигурен актив, фокусирането върху ликвидността може да бъде прибързано действие смята Джанлука Бениньо, професор по икономика в Университета в Лозана и бивш ръководител на отдела за международни изследвания на Фед в Ню Йорк.

Намаляващото геополитическо значение на Европа означава, че ЕЦБ е малко вероятно да види голямо търсене – умишлено създадено или не, на ликвидност без много по-широки промени, коментира професорът пред Politico.

Ликвидността може да се използва за постигане на цели, ако вече разполагате с власт – но тя не може да я създаде, допълва той. Затова, според него, Европа първо се нуждае от ясна политическа визия за своята роля в глобалната икономика, наред с капиталов пазар и създаване на общи европейски сигурни активи. Въпроси, които единствено политиците могат да решат.