По-малко от две седмици преди следващото заседание на Европейската централна банка, финансистите все още са нерешителни за бъдещето на лихвените проценти.

Според данни на LSEG, финансовите пазари в момента очакват запазване на лихвените нива на заседанието на 29–30 април, последвано от повишение през юни.

По-голямата част от трейдърите очакват основният лихвен процент на ЕЦБ да достигне поне 2,5% в края на годината – повишение с 50 базисни пункта спрямо настоящите нива.

В интервю за CNBC по време на пролетната среща на МВФ във Вашингтон в сряда, Йоахим Нагел, президент на германската Бундесбанк, заяви, че колебанията в цените на петрола са оставили ЕЦБ „между нашия базов и неблагоприятен сценарий“. „Цялата ситуация е много неясна, много мътна, и след две седмици трябва да решим какво следва“, казва той, добавяйки, че „данните пристигат ежедневно под формата на новини“.

Президентът на Бундесбанк: Европа е в окото на бурята, но не и без изход

Въпросите около отварянето на Ормузкия проток са в центъра на несигурността, отбеляза Нагел, наричайки този критичен воден маршрут „Ахилесовата пета на световната икономическа система“.

„Ако предстои още несигурност, това също ще повлияе на решението, което трябва да вземем, когато се съберем след две седмици. Подходът „от среща до среща“ е правилният начин да се действа и така сме постъпвали в миналото. Това става още по-важно в тези много сложни дни“, допълва той и намеква, че финансистите все още обмислят траекторията на лихвените проценти.

Той очаква инфлацията да се движи около целта от 2%, но предупреждава, че продължаващата несигурност може да принуди ЕЦБ да реагира, ако цените се повишат повече от очакваното. „Трябва да запазим опциите си в начина, по който действаме – паричната политика не трябва да изключва нищо“, казва той и посочва Ормузкия проток като ключ към вземането на решения.

„Трябва да сме бдителни в това отношение, трябва да наблюдаваме какво ще се случи през следващите две седмици. Може да видим много нови неща, затова съм предпазлив да дам точна индикация за следващата стъпка в областта на паричната политика“, допълва той.

„Всеки скок на инфлацията е спирачка за икономическия растеж“ – какви са ходовете пред ЕЦБ

„Многоетажна торта“ от сътресения

Мартинс Казакс, член на Управителния съвет на ЕЦБ от Латвия, икономическите шокове от 2020 и 2022 г., когато кризата с пандемията и мащабната руска инвазия в Украйна разтърсиха световната икономика, са направили централните банкери по-бдителни, като никой не знае точно как ще приключи войната.

„Никой не знае дали ще последват други сътресения, а проблемът, който видяхме през 2020 и 2022 г., е, че когато сътресенията настъпят, са като торта на няколко етажа. Шоковете се наслагват един върху друг, взаимодействат помежду си. Те могат да предизвикат някои нелинейности. И за централните банкери е много важно да са бдителни и предпазливи и да наблюдават какво се случва с тези нелинейности. Ако се задействат, аз понякога ги наричам ефекти от втори кръг, трябва да предприемем действия“.

„В момента Европа се намира в „удобно положение“, според Казакс, но властите трябва да следят внимателно данните.

„Пазарите, що се отнася до еврозоната, очакват две увеличения на лихвите, като първото ще бъде през юни. Засега нямам нищо против това. Но, разбира се, в даден момент ще трябва да изпълним обещанията си. Тези нелинейности със сигурност са елементът, към който трябва да подходим предпазливо и, ако е необходимо, да действаме много бързо“.

В края на март президентът на ЕЦБ Кристин Лагард заяви, че централната банка е готова да повиши лихвените проценти, дори ако очакваното покачване на инфлацията се окаже временно. „Ако шокът доведе до значително, макар и не твърде продължително, надхвърляне на нашата цел, може да се наложи известно умерено коригиране на политиката“, заяви тя.

Лагард: ЕЦБ няма да се колебае да повиши лихвените проценти при необходимост

ЕЦБ в „кризисен режим“

Карстен Бжески, глобален ръководител на макроикономическите проучвания в ING, коментира пред CNBC, че „благоприятната ситуация за ЕЦБ вече не съществува“. „Вместо това ЕЦБ отново е в кризисен режим, като пренасочва фокуса си от дългосрочните прогнози към реалните събития“.

Според него ключовите променливи, които трябва да се наблюдават, са данните за реалната инфлация, дългосрочните инфлационни очаквания, базирани на проучвания, и развитието на заплатите, които, според него, политиците ще претеглят срещу риска от забавяне на икономическата активност и опасенията за финансовата стабилност.

ING счита, че ЕЦБ очаква първоначална вълна на инфлация, започваща с цените на бензина, последвана от верижен ефект върху транспортните разходи, цените на хранителните продукти и промишлените стоки.

„Докато това остане единична, ограничена във времето вълна, няма нужда от повишаване на лихвите от страна на ЕЦБ“, казва Бжески.

„Колкото по-дълго продължава блокадата на Ормузкия проток, толкова по-голяма е вероятността да бъдат засегнати някои болезнени точки. Ето защо сега очакваме ЕЦБ да обяви едно предпазно повишаване на лихвите. Някои биха стигнали дотам, че да го нарекат грешка в политиката“, допълва експертът.

Де Гиндос, ЕЦБ: Влиянието на войната с Иран върху европейската финансова засега е ограничено

Антонио Алваренга, професор по стратегия и предприемачество в Nova School of Business and Economics, заявява, че в ЕЦБ са по-предпазливи и поставят повече условия от обикновено, когато става въпрос за насоки.

„ЕЦБ се готви за решението през април с необичайно широк и разнообразен набор от вероятни сценарии на фона на слаб растеж в ключови икономики, устойчива инфлационна динамика и нови рискове от поскъпване на енергията, породени от напрежението в Близкия изток. В тази обстановка да бъдеш много конкретен може да струва скъпо, защото фактите могат да се променят бързо преди заседанието“.

Той добавя, че „традиционните насоки за вероятния път на практика са изчезнали“, като финансистите на ЕЦБ се ориентират към комуникация тип „реакционна функция“, която запазва максимална гъвкавост за следващия ход.

„Най-доброто, което могат да направят, е да съобщят за непредвидени обстоятелства: „ако инфлационните очаквания се отклонят или се натрупат вторични ефекти, предизвикани от енергията, ще реагираме“, вместо „ето каква е траекторията на лихвите. Цената за този подход е по-голяма пазарна волатилност и по-широко разпръскване на очакванията. Но от гледна точка на ЕЦБ по-големият риск е да сме затворени в предварителна траектория и след това да се наложи да я променим рязко, ако шокът продължава“, допълва експертът.