Кристин Лагард заяви, че Европейската централна банка е готова да повиши лихвените проценти още през април, ако инфлационният шок, породен от войната в Иран, излезе извън контрол.

„Готови сме, ако е необходимо, да направим промени в политиката си на всяко заседание“, каза председателят на ЕЦБ по време на конференция във Франкфурт в сряда.

Лагард подчерта, че на този етап е „твърде рано“ да се вземе решение за лихвените проценти, тъй като политиците все още трябва да „оценят характера, мащаба и устойчивостта“ на очаквания скок в инфлацията в резултат от по-високите енергийни цени.

Тя обаче добави, че дори „непродължително отклонение“ над целта на централната банка от 2 процента инфлация може да наложи „умерена корекция на политиката“.

„Няма да бъдем парализирани от колебание“, заяви Лагард и допълни, че ангажиментът на централната банка да осигури 2 процента инфлация в средносрочен план е „безусловен“.

Коментарите ѝ дойдоха на фона на петролни цени около 100 долара за барел, след като в азиатската търговия те достигнаха 97 долара.

Инвеститорите рязко промениха очакванията си за лихвените проценти в еврозоната след началото на американските и израелските удари по Иран и фактическото затваряне на Ормузкия проток, през който преминава близо една пета от световните доставки на петрол и втечнен природен газ.

В момента пазарите оценяват вероятността за повече от две увеличения на основната лихва на ЕЦБ с по 0,25 процентни пункта до края на годината, пише Financial Times. Преди войната трейдърите очакваха или запазване, или леко понижение на лихвите.

Той подчертава, че средата се характеризира с висока несигурност, обусловена от геополитическото напрежение и динамиката на енергийните пазари

Управителят на БНБ пред CNBC: ЕЦБ ще действа решително при инфлационен натиск, но без предварителни ангажименти

Лагард заяви още, че последиците от конфликта все още не са достатъчно значими, за да наложат незабавни действия от страна на ЕЦБ.

„Ако настоящият шок остане ограничен в енергийните пазари, въздействието му върху общата инфлация може да бъде ограничено.“

Миналата седмица ЕЦБ реши да запази лихвените проценти без промяна на ниво от 2 процента за шесто поредно заседание.

Лагард подчерта, че централните банкери „не могат да понижат цените на енергията“, но трябва да се фокусират върху разпространението на ефекта към „широката инфлация“ и върху „вторичните ефекти чрез заплати и инфлационни очаквания“.

В сравнение с последния голям енергиен шок в началото на 2022 г. след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, настоящият скок на цените, прекъсванията в доставките и по-широките рискове от разпространение изглеждат по-ограничени засега, посочи Лагард.

Технологичната трансформация и геополитическата фрагментация действат в противоположни посоки. Резултатът е по-широк спектър от възможни изходи, отколкото всичко, с което сме се сблъсквали в последните десетилетия, предупреждава президентът на ЕЦБ

Кристин Лагард, ЕЦБ: Има пряк и неотложен интерес да спрем фрагментацията – алтернативата е икономическо самоунищожение

Тя също така отбеляза, че „макроикономическата среда“ в момента е „по-благоприятна“ в сравнение с тази преди четири години.

„Тогава икономиката беше подготвена за пренасяне на инфлацията, заради натрупаното търсене след локдауните от Covid-19, нарушените вериги на доставки и недостига на работна сила.“

Ако все пак се наложи намеса от страна на ЕЦБ, политиците могат да реагират „постепенно“, в зависимост от характера на инфлационната динамика, подчерта ръководителят на финансовата институция.

През 2022-2023 г., когато годишната инфлация достигна близо 11 процента, ЕЦБ повиши цената на заемния ресурс от отрицателни нива до 4 процента за малко повече от година.