Шоковото поскъпване на енергията след руската инвазия в Украйна преди четири години все още е свеж спомен в съзнанието на европейските политици, а конфликтът в Иран сега отново повиши на цените на петрола и газа и върна страховете.

Експерти обаче смятат, че този път ситуацията може да е различна.

Опасенията от пълномащабна енергийна криза от такъв мащаб – при която петролът достигна над 120 долара за барел до юни 2022 г., цените на газа се повишиха, сметките за енергия на домакинствата скочиха, а инфлацията в еврозоната достигна рекордните 9% – може би са преувеличени, казват инвестиционни стратези пред CNBC.

Брентът, световният бенчмарк за петрола, отстъпи от нивото от близо 120 долара за барел, достигнато по-рано през седмицата, след като в сряда Международната енергийна агенция се съгласи да освободи рекордните 400 милиона барела от своите стратегически резерви.

Цените на природния газ в Европа, измерени според нидерландския бенчмарк TTF, също отстъпиха от тригодишния си връх от 63,77 евро за мегаватчас и в сряда бяха под 50 евро за MWh.

Познато усещане

Джеймс Смит, икономист по развитите пазари в ING, фокусиращ се върху Обединеното кралство, заявява, че макар първоначалната реакция на цените на енергията да изглежда „странно позната“ от войната в Украйна, глобалната икономическа картина е много по-различна от шока през 2022 г.

„Енергийната криза от 2022 г. засегна световната икономика, която беше готова за подем на инфлацията. Веригите за доставки бяха прекъснати, пазарите на труда в стагнация, а фискалната политика наливаше масло в огъня. Това, в различна степен, е по-малко възможно в днешната ситуация“, смята той.

Според анализатори въздействието за инфлационната траектория на Европа зависи от продължителността на конфликта.

Спирането на производството на втечнен природен газ в Катар, което представлява почти една пета от световните доставки, и атаките срещу кораби в и близо до критичния Ормузки проток могат да нарушат доставките на петрол и газ в Европа за по-дълго време. Катар е ключов източник на доставки на LNG за Европа, която намали зависимостта от руските след нахлуването в Украйна.

Майкъл Луис, главен изпълнителен директор на германския мултинационален енергиен доставчик Uniper, заявява, че компанията „се е откъснала“ от руския газ след войната в Украйна, като е диверсифицирала източниците си между тръбопроводи от Норвегия, САЩ, Канада, Австралия и Азербайджан. „Не искахме да повторим предизвикателствата от миналото, когато бяхме зависими от един-единствен източник, Газпром“, коментира той пред CNBC.

Признава обаче, че Европа не произвежда необходимото количество газ, за да задоволи енергийните си нужди.

„Това, което трябва да направим, е да сключим повече дългосрочни договори. След премахването на руския газ от портфейла ни, трябва да купуваме повече газ на спот пазара... Ето защо преструктурираме портфейла, за да включим повече дългосрочни договори, които да ни предпазят от тези ценови промени“, допълва той.

Опасения за инфлацията

Смит заявява, че сценарий, при който енергоснабдяването ще се нормализира след четири седмици, което води до понижение на цените на енергията за второто тримесечие, може да доведе до повишение на инфлацията в еврозоната от настоящото ниво от 1,9% до 2,5%.

Междувременно инфлацията може да достигне 3% във Великобритания и САЩ. Това би било „достатъчно, за да забави, но не и да провали“ намаления на лихвите от Федералния резерв и Английската централна банка, но „не е достатъчно, за да извади ЕЦБ от „доброто ѝ положение“, допълва Смит.

Доходността на държавните облигации в Германия и Великобритания леко се повиши, след като инвеститорите преразгледаха прогнозите за лихвената политика на ЕЦБ и Английската централна банка.

Резките промени в доходността на облигациите подчертават несигурността на пазара в синхрон с огромните колебания в цените на петрола и газа от началото на конфликта, като анализаторите твърдят, че продължително поскъпва не енергията ще определи реакциите на централните банки.

Джеф Ю, старши пазарен стратег за ЕМЕА в BNY, смята, че в краткосрочен план вероятно ще се наложи отлагане на понижението на лихвите от ЕЦБ, но има „твърде голяма несигурност“, за да се дадат насоки за следващите три месеца.

„Очакванията на пазарите за две повишения изглеждат прекалено високи, но е важно да се управляват и да се действа тактически, за да се стабилизират инфлационните очаквания. Европа трябва да гарантира, че 2022-2023 г. няма да се повтори“, допълва експертът.

Според него този път континентът е много по-малко изложен на внезапно затягане на финансовите условия, тъй като позиционирането на акции не е концентрирано в толкова силна степен.

„Първо, цените остават само на част от върховите си нива от 2022 г. Второ, енергийната устойчивост на Европа е много по-силна благодарение на диверсификацията на, така че няма нужда от преувеличена реакция. Трето, няма значително увеличение на търсенето след пандемията“, допълва експертът.

Коктейл от фактори

Питър Опенхаймер, главен глобален стратег по акции в Goldman Sachs, смята, че по-широката пазарна среда поставя Европа пред „коктейл“ от фактори, тъй като настроенията на инвеститорите за растежа и инфлацията се променят почти „на всеки час“.

„За Европа като цяло комбинацията от покачващи се цени на петрола и отслабващо евро – поне ситуацията, която наблюдаваме в последните няколко седмици – всъщност е положителна за печалбите.

Разбира се, доколкото тази комбинация води до влошаване на растежа и инфлацията, това би било чисто негативно. Видяхме масивно покачване на цените на петрола, голяма несигурност.

Ако това продължи, мисля, че неизбежно ще доведе до понижаване на очакванията за растеж до точката, в която акциите ще се коригират“.