Глобалната телевизия за бизнес и финансови новини CNBC излъчи интервю от София с управителя на Българската народна банка (БНБ) и член на Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) Димитър Радев.

В първата част на интервюто, дадено в качеството му на член на Управителния съвет на ЕЦБ, пред кореспондента на CNBC във Франкфурт Анет Вайсбах и публикувано в официалния сайт на БНБ, Радев подчертава, че средата се характеризира с висока несигурност, обусловена от геополитическото напрежение и динамиката на енергийните пазари.

По думите му балансът на рисковете се измества към по-висока инфлация и по-слаб икономически растеж, съобщава БТА.

Той отбелязва, че започват да се проявяват признаци на възможни вторични ефекти върху инфлацията, поради което ЕЦБ следи внимателно широк набор от показатели – включително цените на суровините, затрудненията във веригите на доставки, динамиката на заплатите и инфлационните очаквания.

Според данни на LSEG пазарите отразяват вероятност от около 50% за повишение на лихвите през април. За повишение през юни тази вероятност се покачва до 80%

„Всеки скок на инфлацията е спирачка за икономическия растеж“ – какви са ходовете пред ЕЦБ

По думите му паричната политика остава изцяло водена от данните, като институцията е готова да действа решително при необходимост, но без да поема предварителни ангажименти.

Радев подчертава, че ЕЦБ се намира в позиция, при която лихвените проценти са като цяло около неутрални нива, а инфлационните очаквания остават сравнително добре закотвени. В този контекст бъдещите решения ще зависят от това как се развиват постъпващите данни, като трябва да се избягват както забавени реакции, така и прекомерни действия.

Той отбелязва също, че Европа е в по-добра позиция да се справи с настоящата ситуация в сравнение с 2022 г., включително благодарение на натрупания опит и предприетите политики. Въпреки това несигурността остава висока, което налага разработването на различни сценарии за развитието на икономиката и инфлацията.

В краткосрочен план въздействието ще е отрицателно и би се усилило, ако се стигне до преоценка на риска на финансовите пазари

Филип Лейн, ЕЦБ: Ефектът от конфликта в Близкия изток за еврозоната зависи от обхвата и продължителността му

По отношение на икономическите перспективи Радев посочва, че очакванията за по-силен растеж в еврозоната са отслабнали, като развитието ще зависи от реализацията на различни сценарии. Той подчертава и значението на координацията между паричната и фискалната политика, като отбеляза, че фискалните мерки следва да бъдат временни, целенасочени и добре калибрирани.

Във втората част на интервюто Димитър Радев се спира на ефектите от приемането на еврото в България, като подчертава, че това представлява рамка за стабилност, доверие и инвестиции, която подпомага устойчивото икономическо сближаване.

По думите му въвеждането на еврото ще доведе до по-добри финансови условия, по-ниски транзакционни разходи и премахване на валутния риск, което ще засили доверието на инвеститорите. Макар страната да е все още в ранен етап, вече се наблюдават положителни сигнали както на капиталовите пазари, така и в инвестиционните нагласи, като се очаква тези тенденции да се засилват.

Платежната инфраструктура функционира без прекъсвания, ликвидността е адекватна, а поведението на клиентите - както на домакинствата, така и на бизнеса - остава предвидимо и рационално, посочва Димитър Радев

Управителят на БНБ: Плавният преход към еврото е резултат от натрупана устойчивост

Радев отбелязва също, че членството в еврозоната подобрява позицията на България и по отношение на привличането на инвестиции в сектори с висока добавена стойност, включително технологиите, изкуствения интелект и центровете за данни, където вече има конкретни проекти и нарастващ интерес.

Той е на мнение, че ефектите от присъединяването се разпростират и върху целия регион, като създават предпоставки за по-дълбока икономическа интеграция. В същото време подчертава, че подобен процес изисква изпълнение на ключови условия – политическа ангажираност, стабилни макроикономически политики и висока степен на техническа готовност.

По отношение на обществените нагласи Радев отбелязва, че подкрепата за еврото постепенно нараства въпреки съществуващите притеснения, свързани основно с инфлацията.

Подчертава, че често има разлика между възприятията и реалните данни, като оценките на БНБ и ЕЦБ показват ограничен и предимно еднократен ефект върху цените в диапазона от около 0,3% до 0,4%.

Управителят на БНБ посочва още, че подготовката за въвеждането на еврото е била продължителен процес, но страната е постигнала стабилни резултати в ключови области, включително поддържането на ниско равнище на държавния дълг и устойчива макроикономическа рамка. По думите му именно тези фактори, заедно с политическата воля и добрата организационна подготовка, са позволили процесът да протече плавно.