Централната част на Мюнхен е известна с елегантните си магазини и лъскавите бързи коли, но през последните дни улиците са пълни с рекламни плакати на дронове от ново поколение.

„Европейската сигурност в процес на изграждане“ гласи слоганът върху привличаща погледа серия от елегантни черно-бели фотографии, украсяващи скелето на църква на един от най-известните пешеходни булеварди в града.

Преди няколко години подобно безкомпромисно публично демонстриране на военна мощ би било немислимо тук, но светът извън Германия се променя бързо и повлича и тази страна със себе си, отбелязва BBC.

Южният регион на Бавария се превърна във водещ център за отбранителни технологии, фокусирайки се в разработки с изкуствен интелект, аерокосмическа промишленост и дронове.

Местните жители, както и повечето други европейци, казват, че се чувстват все по-уязвими – притиснати между експанзионистична Русия и икономически агресивен Китай на изток и все по-непредсказуемия си бивш най-добър приятел, Съединените щати, на запад. Според ново проучване на Евробарометър повече от две трети от европейците (68%) смятат, че страната им е под заплаха.

Тази есен Федералната служба за гражданска защита и помощ при бедствия на Германия за първи път от времето на Студената война предупреди, че войната вече не е „малко вероятна“. Макар да подчертава, че е безопасна страна, тя препоръчва на германците да поддържат запаси от храна за три до десет дни у дома. За всеки случай.

Той е в авангарда на европейските експерти по национална сигурност, които работят за възстановяване на военните способности на континента

Изкуството на Kriegstüchtig: Как германският генерал Карстен Бройер подготвя страната си за война

Германия е най-големият донор на военна и друга помощ за Украйна, след като САЩ спряха всякаква нова пряка помощ. Проучванията на общественото мнение показват, че гражданите искат да се чувстват по-добре защитени и у дома.

Въпросът за тази страна, както и за другите в Европа, е дали традиционните съюзи със САЩ, в НАТО и ЕС са достатъчни, или дали трябва да се разнообразят в ad-hoc коалиции с партньори със сходни възгледи, като Австралия, Южна Корея и Япония?

Нестабилност

До 2029 г. германският бюджет за отбрана ще е по-висок от този на Великобритания и Франция взети заедно, посочва генералният секретар на НАТО Марк Рюте.

Той описва 150-те милиарда евро, които според тях ще бъдат похарчени за отбрана, като „зашеметяваща сума“ и това е нещо, което САЩ забелязват и оценяват.

Доналд Тръмп далеч не е първият американски президент, който настоява Европа да прави повече за собствената си сигурност, макар че тонът е значително по-заплашителен от този на предшествениците му.

Ерозията на доверието във Вашингтон тласка държави от ЕС към разговор за собствен стратегически чадър

ЕС отваря ядрен дебат, който доскоро беше табу

Нестабилното състояние на трансатлантическите отношения беше основната тема на Конференцията по сигурността в Мюнхен (MSC) през уикенда. Това е най-голямата годишна среща в областта на отбраната в света, на която се събират лидери, експерти по сигурността и представители на отбранителната промишленост.

Макар че е лесно подобни събития, на които се изговаря много, да бъдат определени като „празни приказки“, в бурните времена, в които живеем, те могат да променят нещата – особено неформалните частни срещи между глобалните лидери, далеч от светлината на прожекторите.

Най-очакваната – а за някои и най-тревожна – реч беше тази на държавния секретар на САЩ Марко Рубио, който представляваше администрацията на Тръмп.

Но защо на едно 30-минутно изказване беше отдадено толкова голямо значение?

Защото отношенията между Европа и САЩ никога не са били толкова обтегнати, колкото сега, през последните 80 години от Втората световна война насам. И не е разрив между приятели, който лесно ще отмине, допълва BBC.

Германският канцлер призова за край на илюзиите, изграждане на най-силната армия в Европа и нов тип партньорство със САЩ

Мерц на Мюнхенската конференция: „Европа се завърна от ваканцията си от историята“

Дания остава гневна

За последната малко повече от година, откакто Тръмп се завърна в Белия дом, на моменти е отправял обиди към европейските лидери, налагал е големи мита върху износа, най-шокиращо за съюзниците му в НАТО, заплашвал е датския суверенитет над територията на Гренландия, като за известно време е отказвал да изключи възможността да завземе острова със сила.

В речта си на Мюнхенската конференция по сигурността в събота, все още гневния датски министър-председател Мете Фредериксен заяви, че плановете на Тръмп за Гренландия остават „същите“, въпреки продължаващите тристранни преговори между Гренландия, Дания и САЩ.

Тръмп засега изключи завземането на Гренландия с военна сила и се оттегли (поне за момента) от налагането на икономически санкции на съюзници, включително Великобритания, Франция и Германия, които пречеха на САЩ да придобият арктическия остров.

Мисията „Арктически страж“ е преди всичко опит за ребрандиране, целящ да умиротвори Доналд Тръмп в отговор на до голяма степен преувеличена заплаха

Разполагането на НАТО в Гренландия – стратегически ход за запазване на американската подкрепа

Но трансатлантическото доверие е сериозно накърнено.

Европейските сили виждат в Тръмп президент, който не се колебае да използва сигурността или икономическите отношения с най-близките си съюзници, за да получи това, което иска. Например, точно преди да бъде преизбран, той заяви пред европейците, че САЩ няма да защитават държави, които не плащат за отбраната си.

Вярно е обаче, че Европа от десетилетия се възползва от защитата на Америка. Критиците в САЩ твърдят, че европейските държави са могли да поддържат щедри социални системи в продължение на десетилетия, докато Вашингтон е поемал разходите за отбрана.

„Свикнахме със силната подкрепа от САЩ; свикнахме с комфортната зона. Това време приключи, определено приключи. Вашингтон беше прав.“, признава пред BBC германският министър на отбраната Борис Писториус.

Но кризата около Гренландия и други действия на администрацията на Тръмп, като например временното преустановяване на обмена на разузнавателна информация с украинските сили през март миналата година, което ги остави без информация на бойното поле, с цел да се окаже натиск върху Киев за преговори с Москва, оставиха дълбоки белези и тревожно чувство на трансатлантическа предпазливост.

Завоят в позицията на Тръмп донесе облекчение на европейските лидери, които бяха изправени пред перспективите за търговска война и заплаха пред стабилността на НАТО

Какво показа епизодът „Гренландия“ за отношенията САЩ-Европа

Оттук идва и тревогата в Мюнхен, преди Рубио да излезе на сцената.

В крайна сметка думите му бяха пропити с чувство за историческа близост. „Искаме Европа да бъде силна“, каза той. „Двете велики войни от миналия век ни напомнят постоянно, че нашата съдба е и винаги ще е преплетена с вашата.“

Лоялно изказване

За тези, които слушаха внимателно, речта на Рубио беше вярна на теми, близки до сърцето на администрацията на Тръмп и трудни за приемане от много европейски лидери: анти-климатични действия, скептицизъм за глобализацията, мултилатерализъм, миграция и подкрепа за изграждането на нова ера на християнската западната цивилизация.

Рубио беше ясен: САЩ не се интересуват от съюзници, които се придържат към старото статукво. Те искат да прокарат нов път, в идеалния случай заедно с Европа, но само ако тя споделя същите ценности.

Водещият дипломат на САЩ настоява за по-силна и по-самостоятелна Европа, реиндустриализация на Запада и обновяване на трансатлантическия съюз

„Винаги ще бъдем дете на Европа“: Рубио призова за рестарт на трансатлантическия съюз

Това предложение за тясно партньорство беше условно и без никакво чувство за компромис, продължава още BBC.

„Малко като психологически малтретиращ партньор“, коментира пред медията европейски дипломат, пожелал анонимност. „Той напомни на Европа колко прекрасни са били трансатлантическите отношения в миналото, но след това премина към принуда: ако искате нещата между нас да са добри в бъдеще, трябва да правите каквото ви кажа!“

Според друг източник от дипломатическите среди, въпреки разговора за споделени ценности, е показателно, че от всички европейски страни, които Рубио е могъл да избере след речта си в Германия, той посети Словакия и Унгария, преди да се върне в САЩ. Тези две страни се считат от Брюксел за най-проблемните членки на ЕС, с евроскептични националистически премиери, които се противопоставят на изпращането на военна помощ за Украйна и са твърди по отношение на миграцията.

Макар все още да няма постигнато съгласие, формирането на алианс Унгария – Чехия – Словакия може значително да затрудни усилията на ЕС за финансова и военна подкрепа за Украйна

Орбан готви реконструирана „Вишеградска тройка“ – твърд блок срещу Киев в ЕС

Крехки връзки

По-мекият тон на Рубио раздели европейските лидери, които наскоро се изказаха единодушно в защита на Дания, в разгара на кризата в Гренландия миналия месец.

Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен подчерта, че въпреки по-меката реторика, отношенията със САЩ са крехки. „Бяха преминати някои граници, които вече не могат да бъдат върнати назад. Европейците претърпяха шокова терапия.“, заявява тя.

Но дали някои страни в Европа ще възприемат топлотата на Рубио като извинение да не се бърза с увеличаване на разходите за отбрана, както беше обещано? Касите на повечето европейски правителства вече са препълнени, а избирателите са склонни да дават предимство на въпроси, свързани с разходите за живот, пред бюджети за отбрана.

„От една страна, имате скандинавските и балтийските страни, които са географски близо до Русия, а също и Германия и Нидерландия, които са големи разходчици в отбраната“, обяснява пред BBC Рейчъл Елхюс, генерален директор на мозъчния тръст за отбрана RUSI, докато в Южна Европа има Испания, която категорично отказва да увеличи бюджета за отбрана до нива, изисквани от Тръмп.

В неделя министър-председателят на Испания обяви, че е постигнал споразумение с НАТО, което позволява на Мадрид да се откаже от целта за 5% разходи, което според Санчес „защитава суверенитета на Испания, като същевременно гарантира успеха на срещата“

Педро Санчес „подкопава единството“ на НАТО в навечерието на срещата в Хага

Франция и Великобритания са поели вербален ангажимент да увеличат разходите за отбрана, но все още търсят „политически лек“, който да им помогне да обяснят на избирателите компромисите, които това ще доведе – по-високи данъци, по-малко социални помощи или заеми.

„Европейците трябва да се заемат със задачи от вчера и да се фокусират върху тях. Имат 5-10 години, за да станат самостоятелни по отношение на конвенционалните си отбранителни способности.“, допълва анализаторът.

Миналата седмица заместник-министърът на отбраната на САЩ Елбридж Колби не можа да бъде по-категоричен в посланието на срещата на министрите на отбраната на НАТО в Брюксел: Европа вече не е приоритет за САЩ, а Индо-Тихоокеанският регион. „Под ръководството на президента Тръмп преоценяваме приоритетите си в отбраната на родината ни и защитата на интересите ни в нашето полукълбо“, заяви той.

Макар да подчерта, че САЩ остават ангажирани с клаузата за взаимна отбрана на НАТО, според която атака срещу един член се разглежда като атака срещу всички, Колби настоя, че САЩ ще намалят своите способности в Европа с „по-ограничено и фокусирано“ присъствие.

Европейски и американски лидери говорят за „НАТО 3.0“, но в отношенията между двете страни вече настъпва промяна

Европа поема по свой път - с (не)любезното съдействие на Тръмп

Европа трябва да стане партньор, а не зависима, поясни той, призовавайки за ново „НАТО 3.0“. Старият световен ред с Запада в центъра му е отминал, но Мюнхенската конференция този уикенд ясно показа, че бъдещето на Европа и САЩ все още е много несигурно.

Марко Рубио призова за нов век на западна цивилизация, Елбридж Колби иска обновен НАТО, а британският премиер призова за преобразуване на западния алианс.

Нюансиран подход

В ярък контраст с настояването на Марко Рубио за по-голяма национална суверенност, Киър Стармър се изказа в подкрепа на по-голяма интеграция между Обединеното кралство и Европа в отбраната – с цел да се намалят разходите за превъоръжаване, като обаче подчерта, че това не значи, че Обединеното кралство обръща гръб на САЩ.

Първите изказвания на четиримата лидери са повече от показателни – това не е поредната фотосесия за демонстрация на солидарност, а важен разговор за разрешаване на все така тежките въпроси около мирния план

Зеленски се среща с Макрон, Стармър и Мерц в Лондон за решителни разговори за Украйна

В Мюнхен Стармър е успял да изрази по-добре нюансите в стратегическата перспектива на Великобритания, казва София Гастон, експерт по национална сигурност в Кралския колеж в Лондон. „Другите съюзници в Европа може да са по-склонни да говорят за разминаване с Вашингтон, но за Великобритания остава стратегически императив да се позиционира в трансатлантическите отношения. Ще има и моменти, в които ще трябва да прави трудни избори, и Стармър изглеждаше по-уверен в справянето с тази реалност.“

„Ключът е да имаме наистина силно разбиране за националния интерес и нашите инструменти на власт. Това изисква много по-конкурентен подход, който не винаги е естествен за Великобритания, която обикновено е провеждала голяма част от дипломацията си по елегантен, фокусиран върху консенсуса и невидим начин.“, допълва анализаторът.

В тези бързо променящи се и непредсказуеми времена европейските лидери търсят коалиции „а ла карт“, наред с традиционни организации като НАТО или ЕС, които са по-големи и затова често реагират по-бавно. В тези групи са включени и неевропейски държави. Такъв пример е т.нар. Коалиция на желаещите, водена от Обединеното кралство и Франция, сформирана с цел да гарантира суверенитета на Украйна в случай на евентуално мирно споразумение с Русия. Турция е присъствала на срещите на коалицията, както и Нова Зеландия и Австралия.