Слабост в стремежа към автономия: Може ли Европа наистина да скъса зависимостта от САЩ
Националните правителства и лидери се ангажираха да покажат единство след като заплахите за Гренландия предизвикаха най-тежката трансатлантическа криза от десетилетия. Но амбициите им ерозират на фона на стари разногласия
,fit(1001:538)&format=webp)
От проекти по отбраната до икономически реформи – стремежът на европейските лидери за намаляване на зависимостта от Америка на Доналд Тръмп разкрива дълбоки различия между 27-те страни членки на ЕС.
Преди неформалната среща в четвъртък, посветена на конкурентоспособността, националните правителства се ангажираха да покажат единство и да начертаят пътя към по-голяма европейска автономия, след като заплахите на американския президент срещу Гренландия предизвикаха най-тежката трансатлантическа криза от десетилетия.
Но докато те се подготвят за срещата, този единен фронт започва да ерозира на фона на старите разногласия как да високите амбиции за „стратегическа независимост“ могат да се превърнат в конкретни действия, отбелязва в анализ Politico.
Макар да не се очаква срещата да доведе до обвързващи ангажименти, ще определи общата политическата посока на Европейската комисия, която трябва да изготви предложения преди официалната среща на върха в края на март.
„Всички около масата трябва да се изправят пред момента на истината“, заявява Манфред Вебер, председател на Европейската народна партия, чиито членове са германският канцлер Фридрих Мерц и председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен. Лидерите не трябва „да се оплакват един от друг“, а да си напишат „домашното“, за да гарантират, че реформите могат да бъдат завършени, допълва той.
Естонският външен министър Маргус Цахна заявява пред Politico, че „Европа има голямо влияние. Просто трябва да се обединим и да вземем решения, вместо да се оплакваме и вайкаме, трябва да разберем, че чрез силата си Европа всъщност ще има твърда позиция“, допълва той.
Ярък пример за това е несъгласието между двете сили в ЕС – Франция и Германия, чиито лидери се сблъскаха по повод отказа на френския президент Еманюел Макрон да подкрепи търговското споразумение с Меркосур.
В интервю, публикувано във вторник от няколко европейски издания, той изтъква необходимостта от съвместно европейско заемане на средства за финансиране на амбициозни индустриални и отбранителни проекти – призив, който беше незабавно отхвърлен от Германия.
„Сигурно сте видели интервюто с френския президент, публикувано днес“, казва високопоставен германски правителствен служител, пожелал анонимност. „Смятаме, че това отвлича вниманието от същината на проблема, а именно, че имаме проблем с производителността.“
Други столици бързо се включиха в дискусията.
„Добре е, че Макрон вижда необходимостта да се инвестира в бъдещата икономика на Европа“, заявява европейски дипломат, който обаче допълва, че подобен натиск се равнява на „мечтаене“, предвид възможността за разходи чрез дългосрочния бюджет на ЕС.
В интервюто си Макрон също така заплашва да прекрати френско-германската програма за разработване на танкове, след обвинения за липса на напредък по съвместната програма за изтребители. „Можете да си представите, че ако германският партньор постави под въпрос бъдещето на съвместния самолет, ще трябва да поставим под въпрос съвместния танк.“, допълва френският президент.
Това е една от десетките разделителни линии, които се разкриват преди срещата в четвъртък в поредица от документи. Докато Франция застъпва политики за „купуване на европейски продукти“, които да дават приоритет на индустриите в ЕС за субсидии и договори за обществени поръчки, скандинавските и балтийските страни се противопоставят на идеята, която според тях би добавила нежелана сложност точно когато Европа опитва да дерегулира.
Германия обединява сили с Италия за противопоставяне на френските инициативи, като вместо това промотира програма, силно фокусирана върху дерегулацията.
В съвместен документ канцлерът Фридрих Мерц и премиерът Джорджа Мелони призовават за „аварийна спирачка“ на новото законодателство, даваща на столиците право да спрат Брюксел да изготвя закони, които те не одобряват, допълва Politico .
Дипломати от други страни обаче твърдят, че натискът на Берлин и Рим пропуска по-важния момент, а именно, че Европа трябва да се откаже от зависимостта си отвън. „Опростяването на регулацията е важно“, заявява втори дипломат от ЕС. „Но то не може да бъде алфата и омегата на нашата европейска политика. Бюрокрацията не е всичко. Необходимо е спешно да помислим за веригите на доставки и за начините да намалим зависимостта си.“
Трети дипломат от ЕС описва ситуацията без заобикалки: „Имаме диагнозата, имаме рецептата, но не сме отишли до аптеката.“
Ако тези разногласия излизат на бял свят сега, то е защото лидерите дълго време избягваха трудните разговори за вътрешни реформи, но вече не могат да си го позволят.
Заплахите на Тръмп срещу Гренландия предизвикаха извънредно заседание на Съвета през януари, на което Урсула фон дер Лайен заяви, че Европа трябва да поеме по пътя на независимостта. Дипломати описаха срещата като момент на Рубикон, от който няма връщане назад.
„Без растеж на БВП ще бъдем наистина уязвими към външни шокове“, заявява полският министър на финансите Анджей Домански. ЕК и другите политици от ЕС ще трябва да се фокусират върху растеж, дерегулация и да бъдат по-амбициозни“, нещо, което според критиците е твърде бавно.
Проблемът е, че превръщането на реториката в реалност е свързано с огромни политически разходи за лидерите.
Всъщност реформите за финализиране на фрагментирания единен пазар са на дневен ред от години, а в някои случаи десетилетия. Лидерите отдавна ги игнорират учтиво, защото продължаването на реформите може да застраши националните индустрии.
Предложението за създаване на европейски съюз на капиталовите пазари е подобен пример. Идеята за обединяване на фрагментираните капиталови пазари на ЕС с цел създаване на много по-голям пул от капитал за инвестиции беше предложена за първи път преди повече от десетилетие и получи подкрепата на бившия президент на Европейската централна банка Марио Драги като важна стъпка към независимост.
Но тя не е напреднала поради съпротивата на Берлин и Рим, наред с други столици, които блокират инициативата поради заплахата, която тя представлява за регионалните банки. „Погледнете Съюза на капиталовите пазари. Концепцията и инициативите са на нашата маса от години.“, отбелязва Вебер от ЕНП.
Когато лидерите се съберат в четвъртък, основната тема ще бъде отношението на Европа към администрацията на Тръмп.
Въпреки консенсуса относно необходимостта Европа да избере свой собствен път, няколко страни не са склонни да рискуват да се отчуждят от Вашингтон – или да видят как техните компании са възпрепятствани да продават на американските пазари – поради защитните политики на ЕС. Дипломати предполагат, че отношенията може да се нормализират след кризата в Гренландия.
Но за други няма връщане назад. „Когато излязохме от най-тежката фаза на кризата с Гренландия, изпитахме едно страхливо облекчение“, признава Макрон. „Има заплахи и сплашване, после изведнъж Вашингтон отстъпва и мислим, че всичко е приключило. Но всеки ден има нови заплахи.“, допълва френският държавен глава.
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
,fit(334:224)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)