Европейските лидери от месеци се борят с въпроса как да реагират на ексцентричното желание на президента на САЩ Доналд Тръмп да завземе Гренландия, a през последните дни тяхното недоумение и тревога се засилват.

Многократните настоявания на Тръмп САЩ да поемат контрола над Гренландия от близкия си съюзник Дания допълнително задълбочиха хаоса в членките на ЕС и НАТО относно това как да се отговори на Вашингтон и по други геополитически въпроси – включително американската атака срещу Венецуела и двусмисления подход на САЩ към пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна.

Европа е хваната в капан между принципите си и зависимостта си от САЩ, пише Financial Times, цитирайки коментари на официални европейски фигури. От една страна, за Брюксел няма никакво съмнение, че Дания и Гренландия трябва да бъдат защитени – това е въпрос на суверенитет, международно право и солидарност в рамките на ЕС и НАТО. По този въпрос няма колебание.

От друга страна, ситуацията става неудобна, когато погледът се обърне към Венецуела. Повечето европейски правителства не изпитват никаква симпатия към режима на Мадуро и не скърбят за отстраняването му. Но начинът, по който това се случи – чрез американска военна операция – създава сериозен правен и морален проблем. Ако Европа осъди остро САЩ за Венецуела, тя рискува да влезе в директен сблъсък с Вашингтон.

И точно тук идва третият, най-чувствителен елемент: Украйна. Европа все още разчита критично на американската военна, финансова и политическа подкрепа, за да има шанс за приемлив изход от войната. Затова европейските лидери внимават да не прекъснат отношенията с Белия дом – дори когато са дълбоко несъгласни с действията му.

С други думи – Европа знае, че старият трансатлантически модел се разпада. Но все още няма смелостта или политическата воля да действа така, сякаш това вече е необратим факт.

Мете Фредериксен отговори на американския президент в напрегната атмосфера след действията на САЩ във Венецуела

САЩ „нямат право“ да завземат Гренландия, заяви датският премиер след поредния намек на Тръмп

Подкрепата за Дания и Гренландия дойде най-бързо от скандинавските и балтийските им съседи, следвани от страни като Франция, Германия и Великобритания. Малцина обаче осъдиха изрично САЩ, а никой не спомена Тръмп по име, въпреки че американският президент отново заяви „ние се нуждаем от Гренландия“ само часове след като датският премиер Мете Фредериксен го призова да спре с отправянето на заплахи към обширния арктически остров.

Премиерът на Швеция Улф Кристерсон заяви: „Само Дания и Гренландия имат право да решават въпросите, свързани с Дания и Гренландия.“

Британският премиер сър Киър Стармър каза, че ще „застане“ до Фредериксен срещу заплахата на Тръмп да анексира Гренландия, след като бе подложен на натиск както от политически опоненти, така и от собствените си депутати да се противопостави на Белия дом.

„Дания е близък европейски съюзник, близък съюзник в НАТО, и бъдещето трябва да принадлежи на Гренландия и Кралство Дания – и само на тях“, заяви Стармър пред Sky News.

Държавни и правителствени лидери на страните от ЕС потвърдиха подкрепата си за териториалната цялост на Дания

Европейска вълна от солидарност след новите амбиции на Тръмп за Гренландия

Европейски официални лица казват още пред FT, че военната операция за залавянето на Мадуро е показала, че Тръмп се чувства необвързан от международното право, и че реториката му относно Гренландия трябва да бъде възприемана сериозно.

Но дълбоко вкорененият страх от критика към Тръмп - заради зависимостта от Вашингтон по отношение на подкрепата за Украйна и гаранциите за сигурност на Европа – води до сериозни разногласия относно начина, по който ситуацията трябва да бъде управлявана, добавят те.

Премиерите Метте Фредериксен и Йенс-Фредерик Нилсен изискват зачитане на границите, след като САЩ назначиха специален пратеник в Гренландия

„Не можете да анексирате други държави“: Дания и Гренландия реагират на натиска на САЩ

Фредериксен предупреди, че повтарящите се американски амбиции спрямо Гренландия могат да застрашат бъдещето на НАТО. „Ако Съединените щати нападнат друга страна от НАТО, всичко спира“, каза тя в понеделник.

Президентът на Латвия Едгарс Ринкевичс заяви, че „легитимните нужди на САЩ в областта на сигурността могат да бъдат адресирани чрез пряк диалог между Дания и САЩ“.

Проблемът за Дания е, че подобен диалог изглежда почти невъзможен.

Датски официални лица нееднократно са заявявали, че са готови да разговарят с Тръмп за засилване на сигурността в Арктика.

Съгласно 75-годишно отбранително споразумение САЩ вече разполагат с единствената военна база в Гренландия, а местните власти през последните години са били отворени към разширяване на американското присъствие или откриване на нова база. Въпреки това американското присъствие на острова е намаляло от над 10 000 войници по време на Студената война до по-малко от 200 в момента.

Министри от Гренландия също така заявиха, че островът е „отворен за бизнес“. Американските инвеститори обаче са проявили слаб интерес към зараждащия се минен сектор, твърдят официални лица.

„Единственото нещо, което още не са предложили - и което никога не могат да предложат - е Гренландия да стане част от Америка“, каза високопоставен дипломат от ЕС пред FT. Друг добавя: „Не им е нужна анексия. Те могат да получат каквото искат. Именно това прави ситуацията толкова озадачаваща.“

Датски представители казват, че Тръмп първоначално е опитал да притисне Копенхаген, а след това е сменил тактиката, като се е опитал да се обърне директно към гренландците. Какво следва след това е тревожният въпрос.

„На никого не трябва да се позволява да променя националните граници със сила. Нито политически, нито военно“, написа в Instagram датският премиер

Напрежение в Дания след като Тръмп назначи специален пратеник в Гренландия

Представители на НАТО и ЕС посочват координираните послания в подкрепа на Дания през последните 24 часа – организирани от висши дипломати из цяла Европа – като доказателство, че континентът калибрира отговора си спрямо ескалиращата реторика на Тръмп.

Въпросът за Гренландия е особено чувствителен за НАТО и неговия генерален секретар Марк Рюте. Всяко американско военно действие за завземане на острова би довело до пряк конфликт между двама съюзници, поставяйки под съмнение основната клауза за колективна отбрана и вероятно принуждавайки останалите 30 членове да изберат страна.

Представители на НАТО постоянно повтарят настояването на Тръмп, че Гренландия е ключова за арктическата сигурност, и заявяват, че алиансът може колективно да засили фокуса си върху региона, за да неутрализира аргументите му за анексия.

Официални лица посочват и промяна в позицията на други регионални членове на НАТО, които вече подкрепят по-активна роля на алианса в Арктика, както и успеха на Канада в овладяването на предишната реторика на Тръмп за превръщането ѝ в част от САЩ – отчасти чрез увеличаване на разходите за отбрана.

Копенхаген търси подкрепа от европейските си съюзници, докато защитава най-голямата си територия

Фиксацията на Тръмп върху Гренландия сложи край на любовта между Дания и САЩ

В неделя Тръмп омаловажи подхода на Дания, като заяви, че тя е добавила „една кучешка шейна“ към отбраната на Гренландия. Копенхаген обаче обяви през октомври, че ще инвестира 4,2 млрд. долара в две военни формирования, нов щаб на Арктическото командване, два кораба, самолети за морско патрулиране, дронове и радари за въздушно наблюдение – всички разположени в Гренландия.

Последните изказвания на Тръмп за Гренландия подчертават значението ѝ за „сигурността“, като няколко от съветниците му твърдят, че арктическият остров, подобно на Венецуела, попада в концепцията, че САЩ имат жизненоважен интерес да контролират сигурността на цялото Западно полукълбо.

Европейската комисия обаче в понеделник отхвърли сравненията между Венецуела и Гренландия.

„Гренландия е съюзник на САЩ и също така е защитена от НАТО – и това е огромна разлика“, заяви тя. „Затова ние напълно заставаме зад Гренландия и по никакъв начин не виждаме възможност за сравнение с това, което се случи във Венецуела.“