Гренландия не проявява голям интерес към оползотворяването на огромния си ресурсен потенциал, за да се превърне във водеща минна държава.

Най-големият остров в света се оказа в центъра на геополитическото внимание през последните месеци, след като американският президент Доналд Тръмп многократно заяви, че Вашингтон трябва да контролира автономната датска територия, като дори допусна използването на военна или икономическа сила.

Интересът на Тръмп към Гренландия идва в момент, в който мениджърите в минния сектор описват надпреварата за достъп до до голяма степен неизползваните изкопаеми ресурси на арктическия остров като „огромна възможност“. Въпреки това, суровият климат, отдалеченото местоположение и липсата на инфраструктура в Гренландия се посочват като пречки пред стратегическия потенциал на острова.

Ная Натаниълсен, министър на бизнеса и минералните ресурси на Гренландия, коментира пред CNBC, че експлоатацията на някои от високоценените минерали на територията е „абсолютно възможна и жизнеспособна“, като отбелязва, че вече са в ход няколко минни проекта.

„Имаме проекти в ход, които според мен са много обещаващи: графит, злато, мед, никел, молибден и т.н. Също и редкоземни елементи“, обяснява тя. „Но за Гренландия не е задължително да се превърнем в наистина голяма минна държава. Просто искаме да имаме 5 или 10 активни мини в даден момент. Ние сме много малко население, така че за нас не е необходимо цялата страна да бъде покрита с мини. Доволни сме да управляваме няколко и мисля, че това е осъществимо“.

Гренландия, която понастоящем има само две активни мини на острова, отдавна се представя като западната алтернатива на почти монополното положение на Китай в областта на редкоземните елементи. Проучване от 2023 г. на Геоложката служба на Дания и Гренландия (GEUS) установява, че 25 от 34-те минерала, признати за критични суровини от Европейската комисия, могат да бъдат открити в Гренландия - в това число графит, молибден и титан, като всички те се очаква да играят ключова роля в прехода към по-устойчиви енергийни източници.

Минни операции

В началото на тази седмица минната компания Critical Metals Corporation обяви, че е получила писмо за интерес от Експортно-импортната банка на САЩ за заем в размер до 120 милиона долара за финансиране на мината за редкоземни елементи Tanbreez в южната част на Гренландия. Забележително е, че този пакет от финансиране е първата чуждестранна инвестиция на администрацията на Тръмп в минен проект.

Властите в Гренландия наскоро одобриха 30-годишно разрешение за добив на анортозит - скала, богата на алуминий, на място в западната част на Гренландия, на датско-френска минна група.

Отделно от това, Елдур Олафсон, главен изпълнителен директор на минната компания Amaroq, фокусирана върху Гренландия, описва острова като „невероятна страна“ за работа.

„Геологията е такава, че Гренландия е обиколила света през геоложкото време и е била навсякъде – което означава, че има достъп до повечето минерални ресурси“, казва той пред CNBC. „Тя има фантастична юрисдикция по отношение на регулирането, която се основава на скандинавските принципи и закони“.

На въпроса как перспективата за закупуване на Гренландия от САЩ би могла да повлияе на дейността и перспективите на компанията, Олафсон отговоря, че съдбата на острова е в ръцете на гренландците.

„В крайна сметка мисля, че Гренландия най-вероятно ще стане независима държава, подкрепена от скандинавските страни и САЩ, точно като Исландия”, посочва той.

Уроци от миналото

Натаниълсен от Гренландия смята, че територията има „много високи“ стандарти в областта на околната среда, социалната отговорност и корпоративното управление (ESG), отчасти поради предишните проблеми с замърсяването от минното дело.

„Мисля, че хората в Гренландия наистина подкрепят минната индустрия, което е доста рядко, ако погледнем други юрисдикции. Но те го правят, защото вярват, че имаме високи екологични стандарти и се грижим за местните общности“, посочва тя. „Ако започнем да отстъпваме от това, ще загубим и подкрепата на хората за тази индустрия. За нас това е наистина важно. Мисля, че сме се поучили от миналото“.