Въпреки рязкото покачване на цените на енергията в началото на 2026 г., икономиката на еврозоната проявява устойчивост.

Последният шок следва години на сътресения, сред които пандемията и последвалите я глобален недостиг на доставки, енергийна криза вследствие на войната на Русия срещу Украйна, прекъсвания в глобалното корабоплаване в Червено море, и търговски напрежения, свързани с американските мита.

Въпреки че са различни, събитията от началото на 2026 г. са сериозно и продължаващо предизвикателство за устойчивостта на еврозоната, отбелязва в публикация в официалния си блог ЕЦБ.

Те са нарушили глобалните енергийни пазари на фона на геополитическа несигурност, което може да има значителни и трайни неблагоприятни последици върху икономическата активност и да усили колебанията в бизнес цикъла.

В анализа си експертите обаче отбелязват, че въпреки всички тези негативни последици, силната търговия, свързана с изкуствения интелект, е била един от най-важните фактори за позитивна перспектива за растеж.

Тя е осигурила важен тласък за икономиката, спомагайки за смекчаване на последиците от енергийния шок. Като отворена икономика, еврозоната се възползва от по-силното външно търсене на капиталови стоки и промишлени продукти, свързани с инвестициите в изкуствен интелект, допълват от ЕЦБ.

Кристин Лагард пред ЕП: Основният въпрос за икономиката е дали AI ще допълва служителите или ще ги замести

Серия от сътресения

От 2022 г. БВП на еврозоната следва умерена възходяща траектория, въпреки поредицата от сътресения. Те не са довели до спад в производството, въпреки че растежът се забавя в сравнение с дългосрочната средна стойност.

Досега най-новото енергийно сътресение не прави изключение.

Като се изключат колебаещите се данни за Ирландия, реалният БВП през второто тримесечие на 2026 г. е с 0,6% над нивото, достигнато през четвъртото тримесечие на 2025 г. Постъпващите данни сочат продължаващ растеж. В сравнение с предходното тримесечие икономиката на еврозоната (без Ирландия) се представя по-добре от очакванията, като отбелязва стабилен темп на растеж от около 0,3 % през всяко от последните четири тримесечия.

Това повдига важен въпрос: Защо последният шок в цените на енергията е оказал само ограничено въздействие върху икономиката на еврозоната?

Концепцията за икономическа устойчивост може да помогне за отговора. Тя обхваща три взаимно допълващи се измерения:

1. Абсорбционен капацитет – способността да се ограничи непосредственото въздействие на един шок;

2. Капацитет за възстановяване – способността бързо да се върне към траекторията отпреди шока;

3. Адаптивен капацитет – способността да се приспособят икономическите структури и институции по начин, който намалява уязвимостта към бъдещи шокове.

Опитът от последния енергиен шок илюстрира как и трите измерения са се засилили в еврозоната в последните години, въпреки че всяко от тях има и своите ограничения. Важно е да се прави разграничение между трайните структурни подобрения и подкрепата от политическите мерки, от една страна, и възхода, задвижван от изкуствения интелект, който може да се окаже временен, от друга, отбелязва ЕЦБ.

Филип Лейн, ЕЦБ: Основният сценарий е европейската икономика да расте със стабилен, макар и скромен темп

Икономиката по-малко ли е уязвима към енергийни сътресения?

Конфликтът в Близкия изток първоначално доведе до рязко покачване на цените на петрола, но те се стабилизираха след подписването на меморандума за разбирателство между САЩ и Иран през юни.

Втората вълна на сътресението, започнала през юли, доведе до ново значително повишение на цените на петрола, придружено от рязко нарастване на рафиниращите маржове и устойчиво покачване на цените на газа.

Икономиката на еврозоната е станала структурно по-малко изложена на колебания в цените на суровини от изкопаеми горива. Това обяснява защо въздействието на последния енергиен шок досега е относително ограничено. През последните три десетилетия компаниите и домакинствата са подобрили енергийната си ефективност и са намалили зависимостта си от петрола и газа, отбелязва ЕЦБ.

Икономическата дейност постепенно се преориентира към сектори с по-ниска енергоемкост, по-специално в сектора на услугите. Икономиката на еврозоната, например, е само наполовина зависима от петрола, колкото в началото на 90-те години.

Анализът на ЕЦБ посочва, че този спад е намалил въздействието на шоковете в предлагането на петрол върху растежа, потреблението и инвестициите в еврозоната, като е направил икономиката по-устойчива.

„Зеленият преход“ може да засили тази тенденция, тъй като нарастващият дял на възобновяемата енергия намалява зависимостта от вноса на изкопаеми горива.

Страните със зелена електроенергия устояват на покачването на цените, подчертава президентът на ЕЦБ

Тази промяна оказва все по-голямо влияние върху цените на електроенергията в еврозоната.

Разширяването на капацитета за производство от възобновяеми източници води до понижаване на цените на електроенергията на едро в много страни. Това се дължи на по-големия дял на възобновяеми източници, който намалява часовете, през които газовите електроцентрали определят пределната цена на електроенергията, като по този начин се намалява прехвърлянето на цените от пазара на газ на едро към цените на електроенергията, обясняват от ЕЦБ.

В Испания, например, където производството на електроенергия от възобновяеми източници е особено високо, делът на часовете, през които газовите електроцентрали определят цените на електроенергията, е спаднал от около 80% през 2020 г. до малко над 20% през 2026 г., като се вземат предвид първите девет месеца на всяка година. Подобен спад е настъпил и във Франция, където ядрената енергия често доминира в енергийния микс, като делът е спаднал от около 60% до около 20%.

Испанците спестяват 10 евро от сметките си месечно благодарение на зелената енергия

За разлика от енергийния шок през 2021-2022 г., когато цените на електроенергията следват близо цените на газа, най-новият шок е оказал по-малко въздействие в страните с по-голям дял на възобновяемата енергия и ядрената енергия през първата половина на 2026 г.

Въпреки че Европа остава изложена на промените на световните енергийни пазари, икономиката ѝ вече е по-малко уязвима към ценовите шокове при изкопаемите горива и газа в сравнение с преди няколко десетилетия.

В същото време публичният сектор играе все по-голяма роля в икономиката в периода след пандемията, действайки като буфер срещу въздействието на енергийния шок, свързан с конфликта в Близкия Изток.

Италия или Франция – кой е по-рисковият играч за Европа в спиралата на държавния дълг

През последните години непазарните услуги отбелязват постоянен растеж над дългосрочната си средна стойност и по-бърз от този на другите сектори.

Фискалната подкрепа за икономиката се е увеличавала. Докато прогнозите от декември 2025 г. предвиждаха експанзионистична фискална ориентация от 0,25% за 2026 г., тя постепенно се е увеличила до 0,5%, като по този начин очакваната фискална подкрепа за икономиката на еврозоната през 2026 г. се е удвоила.

Това отразява предимно по-високите разходи за отбрана и инфраструктура в Германия и, в по-малка степен, мерките за фискална подкрепа на страните, насочени към смекчаване на въздействието на по-високите енергийни разходи.

Част от тази подкрепа обаче е временна, фискалното пространство в редица страни е ограничено, а прогнозите сочат по-малка фискална подкрепа в следващите години. Поради това фискалната политика може да не е в състояние да смекчи бъдещи шокове в същата степен.

ЕС предупреждава столиците да не превръщат енергийната криза във фискална

Кои фактори подкрепят растежа

Открояват се четири фактора, помагащи икономиката да се върне в правилната посока:

• намаляване на степента на несигурност, възприемана в началните етапи на кризата в Близкия изток;

• по-благоприятна външна среда, дължаща се отчасти на изкуствения интелект;

• тласък за вътрешните инвестиции, свързан с изкуствения интелект;

• устойчив пазар на труда.

Несигурността се повишат рязко в началото на конфликта. Очакванията за производството се сриват, а несигурността скочи на фона на опасения от прекъсване на доставките на енергийни и неенергийни суровини, като торове, и бързо влошаване на глобалните показатели за доставките.

Въпреки това някои от тези опасения започват да отшумяват още през май. Очакванията за производството постепенно се връщат към нивата от преди войната през август и септември. Когато най-лошите сценарии, свързани с конфликта, не се осъществяват, несигурността отстъпва и доверието се възстановява, което подкрепя икономиката на еврозоната.

Бизнес активността в еврозоната отбелязва най-бързото си ускорение за последните 3 години

Икономическата активност може да е била временно подкрепена и от предпазливо поведение. Тъй като конфликтът повишава риска от пряк недостиг на гориво и по-високи разходи, някои компании може да са изтеглили напред поръчките и производството, за да си осигурят доставки, отбелязват експертите от Централната банка.

Втори фактор е, че глобалната конюнктура се оказва по-благоприятна, отколкото мнозина очакват.

Докато в макроикономическите прогнози на експертите от Евросистемата от декември 2025 г. се предвижда ръст на световната търговия от 2%, според най-новите прогнози растежът през 2026 г. ще е повече от два пъти по-висок – 4,7 %.

Силната търговия, свързана с изкуствения интелект, е важен фактор за тази по-позитивна перспектива. Тя е осигурила важен тласък за икономиката на еврозоната, като е спомогнала за смекчаване на последиците от енергийния шок. Като силно отворена икономика, еврозоната се възползва от по-силното външно търсене на капиталови стоки и специализирани промишлени продукти, свързани с инвестициите в изкуствен интелект.

Кристин Лагард, ЕЦБ: Европа до голяма степен пропусна първата дигитална революция - не можем да повторим този опит с AI

Трето, изкуственият интелект дава тласък на вътрешното търсене, по-специално чрез укрепване на инвестициите. Показателите на PMI сигнализират за относително бързо възстановяване към нивата от преди войната, особено по отношение на производството и новите поръчки.

Бумът в изкуствения интелект е ключов фактор за тези развития. Секторните данни на PMI показват, че подсекторите в преработвателната промишленост и услугите, свързани с изкуствения интелект, се представят особено добре, допълва ЕЦБ.

В сектора на технологичното оборудване, най-тясно свързан с изкуствения интелект, производството, заетостта и новите поръчки се развиват значително по-благоприятно от средното. При услугите обаче подсекторът „софтуер“, който е силно свързан с AI, отбеляза по-добри резултати по отношение на производството, но не и по отношение на заетостта и новите поръчки.

Силното търсене в подсекторите, свързани с AI, означава, че обрат в търсенето би оставил части от икономиката уязвими.

Млади, високообразовани, мъже: 52% от служителите в еврозоната вече използват AI за работа

Четвъртият фактор, пазарът на труда е допълнителен източник на устойчивост. Както показват индикаторите в реално време, като например PMI за заетостта, конфликтът в Близкия изток леко понижава очакванията за заетостта. Те обаче бързо се възстановяват и сега са над нивата си от преди войната. Заетостта продължава да нараства стабилно, като растежът е значително по-висок от дългосрочните средни стойности от 2022 г.

Исторически погледнато, значителните енергийни шокове често са водили до по-слабо търсене на работна ръка и нарастваща безработица. За разлика от това заетостта в еврозоната се задържа много по-добре от очакваното през първата половина на годината и продължава да нараства. Устойчивият пазар на труда помага на икономиката да се справи с енергийния шок, с подкрепа на доходите и потреблението.

Адаптивна способност: Подготовка за бъдещи сътресения

Досега икономиката на еврозоната се е справила по-добре от очакваното на фона на сътресението в цените на енергията, предизвикано от конфликта в Близкия изток. Въпреки това перспективите са силно несигурни.

Еврозоната е изправена пред значителни рискове за забавяне на растежа.

Те включват ескалация на геополитическите конфликти, прекъсване на веригите за доставки, влошаване на настроенията на финансовите пазари, както и възобновяване на търговските напрежения или повторение на екстремни метеорологични явления.

Кристин Лагард, ЕЦБ: Има пряк и неотложен интерес да спрем фрагментацията – алтернативата е икономическо самоунищожение

Някои от тези рискове са взаимосвързани и могат да се материализират бързо. В същото време факторите, които досега са смекчавали въздействието върху икономиката – силното глобално търсене, инвестиционният бум, свързан с изкуствения интелект, и фискалната подкрепа – може да не се запазят, поне не на сегашните си нива.

Това поставя акцент върху третото измерение на устойчивостта: способността за адаптация, която има три аспекта.

Първият засяга продължаващият напредък в намаляването на зависимостта от вносни изкопаеми горива, който може допълнително да ограничи уязвимостта на икономиката спрямо геополитически сътресения и колебания в цените на енергията.

Европа трябва да постигне по-голям напредък в зеления преход, който не само допринася за глобално намаляване на емисиите на парникови газове и спомага за ограничаване по-нататъшното засилване на климатичните промени и вероятността от екстремни метеорологични явления, но и повишава устойчивостта на европейската икономика, включително чрез намаляване на зависимостта от вносни изкопаеми горива.

По-нататъшната интеграция на електроенергийните пазари, включително трансгранични междусистемни връзки и инвестиции в електропреносните мрежи, също би била от полза. По-евтината електроенергия от възобновяеми източници би могла да се доставя там, където е необходима, като по този начин се намали степента, в която цените на газа определят цените на електроенергията на едро.

Бъдещите повишения на лихвите в Европа ще зависят „до голяма степен“ от цените на енергията, заяви шефът на Бундесбанк

Вторият аспект се отнася до иновациите и технологичните промени. Последните развития, свързани с изкуствения интелект, могат да създадат важни възможности за растеж и производителност. В същото време мащабът и трайността остават неясни и ще зависят от скоростта на въвеждане и разпространение сред фирмите и секторите.

Третият аспект се отнася до разпределението на капитала. Нарастващите нужди от финансиране, включително свързаните с енергийния и дигиталния преход, изискват спестяванията да бъдат насочвани по-ефективно към продуктивни възможности. По-бързият напредък към по-задълбочен съюз на спестяванията и инвестициите може да подкрепи дългосрочния растеж и устойчивостта.