Представители на ЕС призовават правителствата да избягват прекомерна подкрепа за компенсиране на растящите енергийни цени, предупреждавайки, че шокът, предизвикан от войната с Иран, може да прерасне във фискална криза.

Това пише Financial Times, позовавайки се на свои източници.

Европейската комисия настоява в разговорите с държавите членки предложените енергийни субсидии, данъчни облекчения и тавани на цените да бъдат ограничени по време и обхват, според източниците на FT, запознати с дискусиите. Брюксел се стреми да избегне повторение на енергийната криза от 2022 г., която доведе до висока инфлация и рязко нарастване на бюджетните дефицити.

„Това, което се случва в един сектор на икономиката, може да се пренесе върху цялото общество“, коментира пред FT еврокомисарят по енергетиката Дан Йоргенсен.

Няколко държави, включително Италия, Полша и Испания, вече намалиха данъците върху горивата, докато други призовават за разхлабване на правилата за държавна помощ в ЕС. Рим също настоява Брюксел да облекчи фискалните ограничения, за да даде повече свобода на правителствата.

Комисията предоставя „технически съвети и помощ на страните при оформянето на тези политики и инструменти в рамките на фискалното пространство, с което разполагат“, допълва Йоргенсен.

Американските удари срещу Иран са повишили европейските цени на петрола и газа с около 60% и засилват опасенията от недостиг на дизел и авиационно гориво. Конфликтът „крие сериозен риск от по-висока инфлация с всички произтичащи негативни ефекти“, казва още Йоргенсен.

Инфлацията и отражението ѝ върху растежа се превръщат във все по-сериозен проблем за държавите, където споменът за енергийната криза от 2022 г. е пресен

Фискалният капан на новата енергийна криза: Европа и Азия между инфлация и дълг

Комисията призовава за „координация и предпазливост“ при всякакви мерки за облекчаване на ценовия натиск върху енергията, посочват пред FT участници в разговорите между Брюксел и националните финансови министерства.

Официалните лица се опасяват, че конфликтът може да предизвика трета икономическа криза за ЕС в рамките на шест години – след пандемията от Covid-19 и пълномащабната инвазия на Русия в Украйна през 2022 г., които доведоха до мащабни стимули и увеличиха държавния дълг.

Съотношението държавен дълг към БВП в ЕС се е повишило от 77,8% в края на 2019 г. до 82,1% през третото тримесечие на миналата година, показват последните налични данни.

„Целенасочените правителствени политики могат да смекчат удара, като намалят търсенето на енергия и компенсират домакинствата с по-ниски доходи“, заяви президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард миналия месец. Тя обаче предупреди, че „широкообхватни и безсрочни мерки“ могат да имат обратен ефект, като стимулират прекомерно търсенето и подхранят инфлацията. Лагард призова за „временни, целенасочени и добре премерени“ действия.

Според Катерина Райхе решението на предишни правителства да закрият ядрените мощности означава, че днес „няма алтернатива“ за покриване на търсенето

Министърът на икономиката на Германия призовава за преосмисляне на ядрената енергия

Еврокомисарят по икономиката Валдис Домбровскис е заявил пред финансовите министри, че трябва да се прилагат само „координирани“ краткосрочни извънредни мерки. Той предупреждава, че прекомерните разходи ще имат „сериозни фискални последици“, тъй като кризите около Covid-19 и Украйна, както и ръстът на разходите за отбрана от 2022 г. насам, са ограничили бюджетните възможности на правителствата.

„Нашият акцент е, че фискалното пространство е ограничено, затова всичко, което държавите предприемат, трябва да бъде временно и насочено“, посочи миналия месец Домбровскис.

Германският канцлер Фридрих Мерц предупреждава, че икономическите последици от войната в Иран са на път да се сравнят с тези от пандемията или началото на войната в Украйна

Недостиг, индустриален натиск, стагфлация: Енергийният шок очертава нови рискове за Европа

Италианският финансов министър Джанкарло Джорджети заяви миналата седмица, че е „неизбежно“ Брюксел да прояви повече гъвкавост при прилагането на правилата, които ограничават бюджетния дефицит до 3% от БВП.

Това стана, след като Рим удължи „временния“ 20-процентен акциз върху горивата до 1 май, а националната статистика отчете дефицит от 3,1% от БВП за 2025 г.

„Ясно е, че ако ситуацията не се промени, европейските дискусии са неизбежни“, каза Джорджети.

Властите заявиха, че целта е да се прекъсне т.нар. „ефект ракета и перо“, при който „цените на горивата в миналото често са се повишавали много бързо при ръст на цените на суровия петрол, но са намалявали бавно, когато те спаднат“

Германия забрани на бензиностанциите да повишават цените на горивата повече от веднъж дневно

Финансовите министри на Германия, Испания, Италия, Португалия и Австрия в петък призоваха Брюксел да въведе общоевропейски извънреден данък върху печалбите на енергийните компании, за да се облекчи „натоварването върху европейската икономика и гражданите“.

В писмо, публикувано от испанския министър на финансите Карлос Куерпо, се припомня ограничението върху приходите на електроенергийните компании, въведено през 2022 г. по време на газовата криза след руската инвазия в Украйна.

„С оглед на настоящите пазарни изкривявания и фискални ограничения Европейската комисия трябва бързо да разработи подобен инструмент на ниво ЕС“, посочват те.

Конфликтът в Близкия изток спира доставки на LNG, а конкуренцията с Азия заплашва да ускори инфлацията и да натисне индустриятa

Европа отново е изправена пред енергийна криза

Полша намали ДДС и акцизите върху горивата, което води до загуба на около 1,6 млрд. злоти (370 млн. евро) месечно приходи. Правителството планира да компенсира това с извънреден данък върху печалбите на енергийните компании, но подробности все още не са публикувани.

Правителствата, които обмислят субсидии и друга държавна помощ, са предупредени, че трябва да спазват правилата на ЕС за екологичен преход и намаляване на зависимостта от изкопаеми горива.

„Проблемът при подобна криза е, че понякога трябва да подкрепяме и субсидираме неща, които нормално не бихме си представили - но това трябва да е краткосрочно“, казва Йоргенсен. „Иначе хората ще замръзнат или производството ще спре.“