Фискалният капан на новата енергийна криза: Европа и Азия между инфлация и дълг

Перспективата за продължителна война в Близкия изток поставя правителствата по света под нарастващ фискален натиск върху вече натоварени бюджети.

От Лондон до Сеул и Банкок властите са изправени пред труден избор: да увеличат разходите, за да предпазят домакинствата от скока в цените на енергията, или да запазят бюджетна дисциплина и да понесат политическите последствия.

Нито една държава не е имунизирана, но проблемът е особено остър в Европа и Азия, където зависимостта от внос на петрол и газ е висока, а инфлацията е ключов икономически и политически фактор, пише The New York Times.

Страните с висока задлъжнялост вече усещат напрежението от кредиторите, притеснени от натоварени публични финанси – под натиска на военни разходи, социални системи, застаряващо население и инвестиции в инфраструктура.

В същото време последиците от енергийната криза след руската инвазия в Украйна през 2022 г. все още се усещат. Някои държави реагираха бързо на новото напрежение – Португалия намали данъците върху дизела, Гърция въведе таван на печалбите при горивата и част от храните, а Южна Корея обмисля разширяване на енергийните ваучери.

Засега намесата е ограничена и насочена основно към горивата, като таргетираната подкрепа остава управляемa. Но след като Иран атакува ключови енергийни обекти в Катар и Саудитска Арабия в отговор на ударите по газовото находище Южен Парс, смущенията в глобалните енергийни потоци не показват признаци на отшумяване.

Това означава, че правителствата може скоро да трябва да избират между облекчаване на икономическия натиск и ограничаване на разходите, вероятно чрез нов дълг.

Израел удари най-голямото газово находище в света, отваряйки нова фаза на войната с Иран

Европа: възможно, но болезнено

Около 20% от световните доставки на петрол и втечнен газ преминават през Ормузкия проток, като приблизително 80% от тях са насочени към Азия. В някои азиатски икономики вече се появяват признаци на напрежение – авиокомпании се опасяват от недостиг на гориво, в Бангладеш беше въведено разпределение на горивата и затворени университети, а в части от Филипините се преминава към четиридневна работна седмица.

Макар Европа да внася сравнително малко енергийни ресурси директно от Близкия изток, цените вече се повишиха. Анализаторите предупреждават, че европейските купувачи ще се изправят пред по-силна конкуренция от Азия за алтернативни доставки, което допълнително ще засили ценовия натиск.

Сандер Тордоар, главен икономист в Center for European Reform, посочва, че публичните финанси в Европа като цяло са стабилни, но повторение на мащаба на подкрепата от 2022 г. би било проблематично.

Тогава енергийните субсидии в ЕС почти се удвоиха до 397 млрд. евро, а британското правителство изразходва около 75 млрд. паунда за подкрепа, включително чрез субсидиране на сметките за енергия.

„Ако това е мащабът, който ще бъде необходим отново, той е постижим, но болезнен“, казва Тордоар.

Великобритания е сред най-уязвимите. Правителството обяви 53 млн. паунда помощ за домакинства, зависими от отоплително гориво – особено в Северна Ирландия – но засега избягва по-широки мерки като отлагане на увеличението на акцизите.

Страната се придържа към строги фискални правила, за да успокои инвеститорите, притеснени от високия дълг и слабия растеж. Доходността по британските облигации реагира по-рязко при разпродажби, което увеличава разходите по заемите.

Само миналата година около 10% от бюджета отиваше за обслужване на дълга. Сега, когато фискалната картина започваше да се подобрява, войната с Иран заплашва да обърне тенденцията.

Германия също разполага с ограничено пространство за реакция, според Германския институт за икономически изследвания. През 2022 г. страната временно намали данъците върху горивата, което струваше около 3 млрд. евро. Ако високите цени се задържат, икономическият растеж може да се свие наполовина до около 0,5%.

„Това не е нещо, което може да се покрие от текущия бюджет чрез преразпределение на средства“, казва той. „И това е само началото.“

Подобна е ситуацията и във Франция. Макар страната да е по-защитена благодарение на ядрената си енергетика, високият дълг ограничава възможностите за допълнителни разходи.

За разлика от тях Гърция, Испания и Португалия изглеждат в по-добра позиция след подобрение на публичните финанси и по-силен икономически растеж, което им позволява да действат по-бързо в подкрепа на домакинствата и бизнеса.

Корпоративните победители и губещи в Европа от петролната криза заради Иран

Азия - нов енергиен шок

През последните години Азия постигна напредък в ограничаването на бюджетните дефицити след пандемията, но новите смущения в търговията представляват са шок, който може отново да увеличи дълга.

По-богатите икономики като Япония, Южна Корея и Тайван разполагат с механизми за подкрепа и валутни резерви. В развиващите се пазари обаче ефектът ще бъде по-силен.

В Югоизточна Азия правителствата традиционно използват държавни средства, за да ограничат ценовите колебания на енергията. През 2022 г. Тайланд използва специален фонд за субсидии, който впоследствие натрупа милиарден дефицит и наложи държавни гаранции за заеми.

Сега страната отново разчита на този механизъм, харчейки десетки милиони долари дневно за субсидиране на дизела, което отново води до дефицит. Правителството вече обмисля нови гаранции.

И Тайланд, и Индонезия – която също планира увеличаване на субсидиите – са изложени на риск от понижение на кредитния рейтинг, което би повишило разходите им по заемите.

Според анализатори тези мерки временно ще ограничат пазарната волатилност, но не могат да бъдат поддържани дълго заради бюджетните ограничения.

Сред най-уязвимите страни са Бангладеш и Пакистан, които разчитат на Близкия изток за над две трети от енергийните си доставки и вече са под финансов натиск. В риск са и по-малки икономики като Тонга, Фиджи, Самоа и Малдивите.

Въпреки че цените на енергията все още са под нивата от 2022 г., натискът върху разходите и икономическия растеж ще се засилва, ако конфликтът се проточи.

Правителствата ще трябва да разчитат на по-целенасочени мерки, а не на масивни разходни програми. В същото време по-високите цени ще тежат както на бизнеса, така и на домакинствата.