Когато Джулия Имакулата е едва 13-годишна, нейните родители - членове на мощния мафиотски клан „Колучио“ - я принуждават да се раздели с приятеля си. Целта им е ясна - тя трябва да се омъжи за Козимо Комисо, племенник на Винченцо Макри. По онова време (2014 г.) Макри е лидер на една от най-влиятелните фамилии в Ндрангетата - калабрийската мафия в Италия.

Този случай е много показателен за една дългогодишна традиция в Ндрангета - в тази организация браковете са всичко друго, но не и въпрос на любов. Те са чисто фамилно и стратегическо дело. В една сватба има повече бизнес и сметки, отколкото чувства.

И ако това на някого му напомня за аристократичните европейски фамилии от Средновековието, асоциацията е вярна - те са правили същото. Най-вече с цел запазване на властта, влиянието и парите в собствената си класа.

Е, италианската мафия очевидно чете история и я прилага в съвремието. Нов анализ на стотици бракове в Ндрангета показва, че най-влиятелните семейства използват този ритуал, за да се позиционират в центъра на организацията, да се задържат там и да осигурят влиянието на следващото поколение.

Проучването е публикувано в специализираното научно списание PLOS One и разкрива как подобни съюзи укрепват криминалните групировки и ги правят много по-устойчиви на външен натиск и полицейски разследвания.

В наши дни Ндрангета е една от най-големите криминални организации в света. Създадена е в края на XIX век, като се смята, че първите ѝ членове са няколко фамилии, занимаващи се с контрабанда и кражби на добитък в южния италиански регион Калабрия, известен със своята бедност. Днес, малко повече от 100 години по-късно, Ндрангета е пуснала пипалата си по целия свят. Смята се, че групировката има структури на всеки континент и доминира международната търговия с кокаин.

Ндрангета е различна организация от сицилианската Коза Ностра или неаполитанската Камора. При калабрийската организация водещ е семейният и кръвният принцип. Фамилните кланове, т.нар. ндрини, са основните единици в нейната структура. Именно поради тази причина организацията е толкова трудна за пробиване от информатори - в Ндрангета да предадеш организацията означава да предадеш собственото си семейство.

За да стигнат до изводите си за брачните връзки, авторите на изследването - екип от учени от университета „Милано-Бикока“ - проучват 906 брака, които засягат общо 623 клана или разклонения на Ндрангета.

На базата на хиляди страници документи от италианските съдилища, общини и служби за сигурност учените събират данни за почти 4500 членове на Ндрангета. За целите на проучването на всеки е даден уникален идентификатор, а всяко семейство е разглеждано като „възел“, свързан с различните кланове.

„Първият извод е, че най-влиятелните кланове са и най-важните в брачната мрежа: те имат повече връзки, заемат стратегически позиции и са по-тясно свързани с други влиятелни фамилии. Второто откритие е може би най-изненадващото: не само най-мощните кланове държат мрежата цяла. Напротив, съюзите между по-малко видими или влиятелни фамилии често функционират като структурни стълбове, които осигуряват стабилност на цялата система“, казва пред El Pais социологът и съавтор на проучването Маурицио Катино.

Браковете между далечни роднини в рамките на един клан са рядкост - те представляват едва 5%. Но сред по-влиятелните семейства този процент се удвоява. Това е почти директно копиране на действията на някогашните аристократични фамилии и затова авторите на изследването правят аналогия между практиките на мафията и брачната политика на фамилията Медичи по време на Ренесанса - използването на брака за укрепване на политически съюзи.

Ролята на жените в тази структура е двойнствена - едновременно централна и подчинена. Ндрангета е патриархална, но и патрилокална - булките се местят в дома на семейството на младоженеца. Въпреки очакванията за проста схема (мощни кланове да „вземат“ жени от по-слаби), реалността е по-сложна.

„Докато силните кланове средно приемат повече съпруги, разликата не е статистически значима“, отбелязва Сара Роки, друг съавтор на изследването.

Изглежда, че най-изгодните позиции заемат клановете, които комбинират стратегии - както дават, така и приемат жени.

„Браковете са управленски механизъм в Ндрангета“, казва още Роки.

Тъй като нелегалните организации не могат да разчитат на договори, съдилища или официални процедури, те трябва да решават практическите проблеми по друг начин. На кого може да се има доверие? Как да се координират действията? Как да се решават спорове и да се предотвратяват предателства? Бракът служи като инструмент за гарантиране на сътрудничество там, където законът липсва.

Жените, както в случая с Джулия, са „активи“ на семейството, макар и в пасивна роля. Те не участват активно в създаването на съюзите (защото родителите им избират жениха), но им е отредена ролята да раждат деца, да пазят репутацията на семейството и да предават ценности като лоялност, мълчание (омерта) и чест на следващото поколение.

Сватбата е изключително събитие за италианците. Всеки, който е гледал „Кръстникът“, знае, че историята на Вито Корлеоне започва със сватбата на дъщеря му Кони. Този ден е толкова специален, че донът не може да откаже каквато и да е услуга. Това е убеждението в сицилианската мафия.

При Коза Ностра не е задължително фамилията, т.е. кланът, да съвпада със семейството. Напротив - в тази групировка умишлено се привличат външни хора, за да се избегне формирането на властови центрове, основани на семеен принцип.

При Ндрангета обаче кръвта е закон. Тъй като организацията е базирана толкова силно на родството, бракът се превръща в единствения начин за изграждане на доверие извън тесния кръг, осигуряване на дългосрочно сътрудничество и запазване на омертата между различните кланове през десетилетията.