Банкерът на Господ, който си играеше с мафията
Смъртта на Роберто Калви остава мистерия и до днес, въпреки че е имало осъдени за убийството му
&format=webp)
Роберто Калви е наричан е Банкерът на Господ заради изключително близките си връзки с католическата църква и Ватикана.
През юни 1982 г. Калви изчезва. Няколко дни по-късно е намерен мъртъв, висейки от лондонския мост Блекфрайър. Смъртта му е огромен скандал, най-вече защото мнозина се съмняват в официалната версия – самоубийство.
„Калви беше в центъра на невероятна международна мрежа от измами и интриги. В нея участваха италиански банкери, но и мафията, масони и, което беше най-стряскащо, Ватикана“, казва още тогава известният британски журналист от BBC Хю Скъли.
Смъртта му предизвиква сътресения в Италия, свързани с изчезването на милиони долари и оставя след себе си истинска мистерия.
Калви е в незвестност девет дни преди да го открият обесен под онзи мост. Официално се говори за самоубийство, но има подробности, които смущават британската полиция. В джобовете му са открити тухли, както и около 14 хил. долара в различни валути. Намерен е и фалшив паспорт на името Джан Роберто Калвини.
Експертизата не открива следи от насилие по тялото. Но подозренията остават.
„Последното му пътуване не е като на човек, който се е готвел да се самоубие. Всъщност той беше съставил доста сложен план, за да изчезне от Италия. Беше си обръснал мустаците, за да не го разпознават. Беше обиколил няколко други държави преди да вземе частен самолет за Лондон. Беше си наел апартамент за един месец, а освен това имаше фалшив паспорт, самолетен билет и виза за Бразилия. Защо човек ще полага всички тези усилия, ако има намерение да се обеси на един мост“, казва Скъли.
Още по-подозрително е, че Калви не е единствената жертва от италианския банков сектор в този период. Ден преди трупът му да бъде открит е намерено тялото на личната му секретарка Тереза Корочер, която е скочила от четвъртия етаж на централата на банката в Милано. Тя е оставила предсмъртно писмо, в което проклина шефа си за онова, което „причини на банката и на всичките ѝ служители“.
Приживе Калви работи в един мрачен свят, в който се въртят парите на мафията, на църквата и на политиците. Основаната през 1896 г. Banka Ambrosiano винаги е била близка до Ватикана и нейния Институт за религиозни дела (IOR), известен още като Ватиканска банка. Там са сметките на папата и на висшия клир, но се управляват и инвестициите на църквата. Ватикана е със статут на самостоятелна държава. Т.е. тази организация не се отчита преди никого, нито пък която и да е италианска служба може да ѝ държи сметка за каквото и да е.
Това означава, че църквата е абсолютно свободна от какъвто и да е държавен контрол. И може да изпраща огромни суми пари навсякъде по света без да разберат други освен замесените във финансовите трансакции.
Като шеф на Banka Ambrosiano Калви е изключително близък с архиепископа Пол Марцинкус, който пък ръководи IOS или ватиканската банка. Американецът Марцинкус има и други познанства, които будят учудване. Най-известният от приятелите му е Микеле Синдона, банкер, свързан с мафията, осъден на 25 години затвор в САЩ и известен с прякора си „Акулата“. Той е екстрадиран в Италия за излежаване на присъдата, където го застига странна смърт – отровен е с цианид, сипан в кафето му. Умира през 1986 г.
Синдона е нещо като ментор на Калви още от 60-те години. Двамата членуват в една и съща масонска ложа, ръководена от италианския милионер, сочен за фашист – Личио Джели. През 1982 г. италианският журналист Паоли Фило описва ложата като „нещо много тясно свързано с мафията и всякакви мръсни сделки“.
През 1981 г. италианската полиция нахлува в офисите на Джели. Там открива списъци със стотици имена, предполагаеми членове на ложата. Сред тях са политици, военни, собственици на медии, както и бъдещият премиер Силвио Берлускони. Тогавашният министър-председател Арналдо Форлани подава оставка, един висш полицейски началник се самоубива, а бивш министър е откаран по спешност в болница след свръхдоза.
При същата полицейска акция са намерени и документи, които свързват банкера Калви с измами и финансови операции в офшорни зони. Същата година той е арестуван и осъден, но само за нарушения на валутните закони. Получава четири години, но е освободен под гаранция докато чака окончателната си присъда. Тогава той бяга от Италия отнасяйки със себе си куп документи, свързани с дейността на банката. Няколко дни след пристигането му в Лондон Banka Ambrosiano фалира.
„Преди Калви да избяга полицията установи, че от неговата банка липсват 1.5 млрд. долара. Смята се, че тези пари са били преведени към чуждестранни банки чрез банката на Ватикана като по този начин е избегнат валутният контрол на италианските власти. С част от тези пари са отпускани заеми на южноамерикански държави. Останалите са били вложени във фантомни компанни в Люксембург или Южна Америка, а след това са били върнати към Италия и с тях Калви е купувал акции на собствената си банка. Така той е натрупал лично богатство използвайки средства на банката“, казва Скъли.
Каква е ролята на архиепископа Марцинкус?
Това остава тайна, защото той има имунитет като служител на Ватикана. Като такъв той не може да бъде дори разпитван от италианската полиция. Католическата църква не поема никаква отговорност за фалита на Banka Ambrosiano. През 1984 г. обаче признава, че има „морална отговорност“ и дори превежда 406 млн. долара, които отиват към кредиорите на фалиралата институция.
Разследващите смятат, че фирмите-фантоми, създадени от Калви, са ползвани и за пране на пари на мафията. Следвайки тази нишка на разследването се подозира, че мнозина влиятелни хора са били застрашени от онова, което банкерът е знаел, съответно са имали мотив да го премахнат.
Фило дел Торе, близък до банкера, твърди през 1982 г., че той е бил убит, а оставянето на тялото му под моста всъщност сочи за масонско участие. Той казва, че членовете на ложата носели тъмни одежди и наричали себе си „черни монаси“. По думите му това напомня на „един вид италианска традиция“ от Средновековието.
Семейството на банкера също не приема версията за самоубийство. Те наемат частни детективи и настояват за допълнителните медицински експертизи. Тялото му е ексхумирано чак през 1998 г. Тогава становището на експертите е, че откритите 16 години по-рано наранявания по врата му не може да са причинени от обесване и че не е докосвал намерените в джобовете му тухли. През октомври 2002 г. италиански съд се произнася, че банкерът е бил убит.
Започва ново разследване, което води до присъди за петима души. Те са произнесени през 2005 г. Прокуратурата твърди, че той е бил убит заради кражба на пари от мафията, които е трябвало да изпере. Той обаче имал намерения да изнудва някои влиятелни хора, в това число и политици.
Но две години по-късно присъдите от 2005 г. са изменени. Петимата подсъдими са изцяло оправдани по обвиненията за съпричастност към убийството на Калви. До поръчителя така и не се стига.