Скокът в разходите по държавните заеми в еврозоната подхранва опасенията от повторение на дълговата криза, която преди 15 години разтърси Блока.

Анализатори и инвеститори призовават пред Reuters да не се поддаваме на паника: банките са по-добре подготвени.

Нестабилните публични финанси в миналото създадоха т.нар. „порочен кръг“. Загубите от държавния дълг засегнаха кредиторите, като в някои случаи наложиха спасителни мерки с държавна подкрепа и допълнително изчерпване на бюджетите.

Разходите за финансиране ще се повишат и нагласите на пазара ще имат значение, казват анализаторите, тъй като банките остават изложени на фискалните съдби на своите страни. Но капиталовите буфери и по-строгият надзор би трябвало да помогнат да преодолеят сътресенията.

„Има граница, до която можеш да се изолираш от вътрешния кредитен пазар“, казва Саймън Ейнсуърт, старши банков анализатор в Moody’s Ratings. „Банките започват от по-добра изходна позиция, но не са имунизирани.“

Финансовите министерства в еврозоната готвят рекордни продажби на облигации за 2027 г., точно когато МВФ предупреждава, че разходите по заеми са на най-високото си ниво от две десетилетия

Усещане за 2012: Спомените за дълговия кошмар се завръщат, но този път не с Гърция

След кризата от 2010-те години ЕС преструктурира банковия надзор и предостави на ЕЦБ инструменти за намеса, докато банките подобриха защитните си механизми, подпомогнати от години на рекордни печалби.

Въпреки това опасенията относно държавния дълг допринесоха за спад от 10% в акциите на европейските банки през последните шест седмици, пет пъти по-голям от спада на пазара като цяло, който следва продължително рали до 16-годишни върхове.

За трите най-големи кредитори във Франция спадът за същия период е 17%.

С разходите по дълга, достигнали 25-годишен връх на фона на голям дефицит, социални вълнения ⁠и президентски избори през 2027 г., при които кандидатите от крайната десница и крайната левица водят в социологическите проучвания, втората по големина икономика в еврозоната се намира в епицентъра на бурята.

Президентът на централната банка на еврозоната засега отхвърля спекулациите за евентуална намеса във френската дългова криза с аргумента, че решението ще бъде вътрешно

Ще се намеси ли ЕЦБ във Франция? Ключът е фискалната политика, отговаря Лагард

Безрискови активи

На банките е позволено да третират държавните облигации като безрискови активи в счетоводните си отчети. Те се отчитат при изчисляването на регулаторните изисквания за ликвидност и се използват като обезпечение за заемни средства от централни банки и други кредитори.

Нетните портфейли от държавни облигации на банките в еврозоната са се удвоили от началото на кризата, достигайки 4,3 трилиона евро края на юни, сочи анализ на Reuters на данни от ЕЦБ. Въпреки това капиталовите резерви са нараснали още повече, което е довело до понижаване на съотношението между държавните облигации и капитала, който кредиторите поддържат за покриване на потенциални загуби, от 2,7 през 2013 г. до под 2,5.

Колкото по-ниско е съотношението, толкова по-голяма е способността на банките да поемат удара от спадащите цени на държавните облигации.

Както главният инвестиционен директор на Axiom Alternative Investments Дейвид Бенаму, така и стратегът по акции в WisdomTree Анека Гупта изчисляват, че експозицията към вътрешен дълг за големите френски банки възлиза на около 15% до 30% от капитала им с най-високо качество. Това се сравнява с над 100% за банките в Италия през 2011–2012 г. – страната, която тогава беше в епицентъра на кризата.

Правителството в Рим повиши целевите показатели за дефицита за 2027 и 2028 г., след като одобри разходи от 28 милиарда евро за отбрана и енергетика. Това обаче може да изстреля съотношението на дълга до най-високото в Европа, според Goldman Sachs

Италия или Франция – кой е по-рисковият играч за Европа в спиралата на държавния дълг

Все пак спадащите цени на държавните облигации, които се движат обратно пропорционално на доходността, могат да натоварят банките със загуби, ако кредиторите се наложи да приведат балансовата стойност на облигациите в съответствие с пазарните цени или да ги продадат, за да наберат ликвидност.

Предложенията за отнемане на статута на „безрискови“ от държавните облигации или за налагане на ограничения за концентрация досега не са приети.

Европейската комисия обаче е включила диверсификация на портфейлите от държавни облигации сред мерките за укрепване на банковия сектор, и се очаква да представи предложенията си в началото на 2027 г.

ЕК публикува критичен доклад, в който заявява, че необосновани национални намеси в трансграничните сливания пречат на банките да достигнат мащаб, позволяващ да се конкурират с големите играчи в САЩ

Без политическа намеса в банковите сливания е новата голяма финансова цел на Брюксел

Задържане до падеж

Дори и без официални правила ЕЦБ подтиква банките в еврозоната да намалят експозицията си към държавния дълг на собствената си страна. Според анализ на Reuters към средата на 2026 г. държаните вътрешни държавни облигации са 41% от общия обем, в сравнение с над 50% през 2013 г.

Освен това банките са утроили до 60% дела на облигациите, които оценяват по себестойност, счетоводно правило, което позволява да не отчитат загуби при спад на пазарните цени.

Като класифицират облигациите като финансови активи, „държани до падеж“, банките могат да избегнат отчитането на загуби, изчерпващи капитала, по своите портфейли, освен ако не бъдат принудени да продадат, риск, който според Айнсуърт от Moody’s е намалял, тъй като днес кредиторите разчитат в по-малка степен на краткосрочно финансиране.

Все пак за Мария Ривас, анализатор в Morningstar DBRS, ключовият въпрос за банките е как инвеститорите възприемат портфейлите с нереализирани загуби, независимо от счетоводните съображения. „Ако това е временна ситуация, не би трябвало да засегне значително настроенията на инвеститорите. Ако обаче продължи във времето, може да повлияе негативно на възприемането на риска“, заявява тя пред Reuters.

Високите доходности притискат ипотечните лихви от банките в някои от най-големите икономики, докато правителствата се сблъскват с по-бавно, но нарастващо увеличение на разходите за обслужване на дълга

Волатилният пазар на облигации в Европа рискува да качи ипотеките във влакче на ужасите, след тях са държавните разходи

Изпитани механизми

Христос Мегалу, главен изпълнителен директор на гръцката банка Piraeus очаква по-голяма волатилност при държавните облигации, но омаловажава риска това да се превърне в криза.

Гърция в момента обслужва дълговете си при средни лихвени проценти, значително по-ниски от тези, при които Великобритания се заема днес, заявява той пред Reuters – коренна промяна в сравнение с преди десетилетие, когато страната се възстановява от финансова криза и поредица от спасителни пакети.

Франция, която сега е в центъра на вниманието, също се намира в различна позиция от тази, в която е Гърция тогава. „Франция е много голяма икономика и разполага с много лостове, които може да задейства“, казwа Мегалу.

„Регулаторните органи, политиците, но и банките разполагат с изпитани в практиката механизми, които гарантират, че най-вероятно няма да имаме подобен огромен проблем. Очевидно постоянно провеждаме стрес тестове на портфейла си.“

Подкрепата за цените на горивата и нарастващата инфлация оказват натиск върху публичните финанси на националните икономики, съобщава FT

Италия и Гърция са поискали гъвкавост по отношение на фискалните правила на ЕС

Все пак по-високите доходности на държавните облигации могат да навредят на банките по-пряко, като повишат разходите им за финансиране, тъй като те се предлагат с премия спрямо лихвените проценти по държавните заеми.

Френските банки са най-големите емитенти на дълг на едро в ЕС, така че трайно по-високата доходност би повишила „цената на парите“ при всяко рефинансиране, а това се натрупва“, казва Гупта от WisdomTree.

Бивш висш банков надзорен служител, пожелал анонимност, е съгласен с тази оценка. Банките се конкурират все по-агресивно за депозити, отражение на натиска върху финансирането, а перспективите за сектора ще зависят, поне отчасти, от нагласите, допълва той.