Италия и Гърция са поискали от Брюксел по-голяма гъвкавост в бюджетната политика, тъй като скокът в цените на горивата и нарастващата инфлация засилват бюджетния натиск върху двете най-задлъжнели държави в блока, съобщава Financial Times.

Италианският премиер Джорджa Мелони и гръцкият Кириакос Мицотакис са изпратили тази седмица писма до Европейската комисия, в които молят за по-голяма свобода на действие в рамките на фискалните правила, чиято цел е да ограничат годишния дефицит на дадена страна до 3% от БВП.

Покачването на цените на дизела и бензина, предизвикано от войната в Иран, увеличи разходите за много национални мерки за подпомагане на цените на горивата, което засилва натиска върху публичните финанси по целия свят.

Фискалните правила на ЕС вече бяха коригирани през юни, за да се позволи временно на страните да изразходват до 0,6 % от БВП до 2028 г. за енергийни инвестиции, които намаляват зависимостта от вноса на изкопаеми горива.

Това беше част от по-широко изключение, което позволява на страните да изразходват до 1,5% от БВП за отбрана и енергетика – възможност, от която се възползват както Италия, така и Гърция, без разходите да водят до наказателни мерки.

Новите искания, отправени тази седмица, отиват още по-далеч. Атина е поискала разрешение да изключи „временни мерки“ от своя показател за нетните разходи, което според анализатори се отнася до субсидиите за горива. Рим е поискал инфлацията да бъде взета предвид при оценката дали бюджетът отговаря на таваните за разходите на ЕС.

Длъжностни лица от ЕС непублично предупреждават, че пазарите може да реагират негативно на предоставянето на допълнителна гъвкавост в рамките на фискалните правила.

В четвъртък Джорджа Мелони е изпратила писмо до председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен с искане въпросът да бъде обсъден на срещата на министрите на финансите на ЕС следващата седмица, допълва FT.

В писмото, с което медията се е запознала, тя изтъква, че на Италия трябва да бъде позволено да използва допълнителните данъчни постъпления, събрани в резултат на инфлацията, за да ограничи въздействието на по-високите цени върху домакинствата и предприятията, без това да нарушава фискалните правила. Част от тези допълнителни постъпления трябва да се използва „за временно и целенасочено смекчаване на увеличението на разходите за енергия“.

В писмото също така се отправя призив към Брюксел да третира инфлацията като смекчаващ фактор, ако бюджетните прогнози на Италия за 2027 г., които ще бъдат оповестени тази вечер, надхвърлят годишните прагове за разходите на ЕС.

Откакто дойде на власт през 2022 г., коалицията на Джорджа Мелони спечели признание от инвеститорите в дългови инструменти за своята фискална предпазливост и сдържаност, като намали фискалния дефицит на Италия от 8% през 2022 г. до 3,1% през 2025 г.

Надеждите на правителството да излезе от процедурата за прекомерен дефицит на ЕС обаче бяха разбити миналия месец, когато данните за 2025 г. се оказаха 3,1%, малко над допустимия праг от 3%.

Рим е изразходвал около 2,5 млрд. евро тази година за намаления на акциза върху горивата. Миналата седмица италианският държавен енергиен концерн Eni обяви, че ще наложи временен таван на цените на бензиностанциите за поне един месец, за да подкрепи усилията на правителството.

Гръцкият премиер Мицотакис също призовава Брюксел за по-голяма гъвкавост, като в писмо до Урсула фон дер Лайен от сряда иска повече „пространство за дишане“.

Той предлага да се позволи на държавите-членки да използват допълнителните данъчни постъпления, генерирани от по-високите цени, за финансиране на временни мерки за подкрепа, които да предпазят домакинствата и предприятията от нарастващите разходи за енергия. Критикува и препоръките на ЕК за намаляване търсенето на енергия като „политически неприемливи“.

Тази намеса идва в момент, когато разходите за живот се превърнаха в основна грижа за правителството на Мицотакис, което ще се изправи пред национални избори в края на пролетта.

Европейската комисия e oтказала да коментира пред FT.