Европа търси начин да спре рязкото поскъпване на дизела след атаката срещу саудитски петролопровод

Европейските лидери отново търсят начини да ограничат ефекта от поскъпването на петрола, след като доставки от Саудитска Арабия бяха забавени или отменени на фона на поредната ескалация на конфликта в Близкия изток. Ситуацията засилва опасенията от рязък скок на цените на горивата в редица европейски държави.

Последният удар върху пазара идва от Саудитска Арабия, където атаки на хутите и иракски сили принудиха властите временно да затворят 1200-километровия петролопровод Изток–Запад – ключов маршрут, създаден като алтернатива на Ормузкия проток.

Ако прекъсването продължи, под риск може да се окажат до 4% от световните доставки на петрол. Това се случва, след като през август саудитският добив се сви до най-ниското си равнище от повече от три десетилетия. 

За Франция и Италия, където през 2027 г. предстоят ключови избори, високите енергийни цени се превръщат във все по-сериозен вътрешнополитически проблем. Покупателната способност вероятно ще бъде сред важните теми за избирателите, отбелязва Euronews. 

Във Франция поскъпването на енергията и горивата вече засилва тревогите сред потребителите. Инфлацията достига 2,7% през август, като енергията е сред основните фактори. Италия е изправена пред сходна ситуация – годишният ръст на цените се ускорява до 3,3%, отново до голяма степен заради енергията, а бензинът и дизелът поскъпват значително.

Бавната електрификация на Европа е „сериозна грешка“, предупреждава ръководителят на МАЕ

Франция залага на дипломацията

В сряда вечерта френският президент Еманюел Макрон нареди „мобилизация“ срещу високите цени на горивата и увери, че Париж работи за гарантиране на петролните доставки и ограничаване на натиска върху шофьорите.

Макрон свърза енергийната сигурност и с дипломатическите усилия в Близкия изток. След разговори с иракския премиер тази седмица той подчерта необходимостта от алтернативни маршрути, които да заобикалят Ормузкия проток, както и от деескалация в региона.

„Приоритетът е възстановяването на свободата на корабоплаването в Ормузкия проток – жизненоважна артерия за транспортирането на петрол, защитата на енергийната инфраструктура на нашите партньори и гарантирането на производството. Това е от съществено значение за сигурността на доставките ни“, написа Макрон в X.

По думите му Франция работи с партньорите си и за създаването на алтернативни маршрути, които да намалят зависимостта от стратегическия проток.

Италия премахва данък за автомобилите

Междувременно италианският премиер Джорджа Мелони обяви премахването на годишния данък за автомобили с малка и средна мощност, който определи като един от най-непопулярните сред италианците.

„Решихме да пренасочим част от средствата, използвани досега за справяне с поскъпването на горивата, към проста и структурна мярка, предназначена най-вече за хората, които всеки ден използват автомобили и мотоциклети, за да ходят на работа, да водят децата си или просто да се придвижват“, написа Мелони в X.

Тя уточни, че промяната ще остане в сила и след 2027 г. и е замислена като постоянна мярка. Италианският премиер вече призова Европейската комисия да третира енергийната криза подобно на извънредните разходи за отбрана и да смекчи фискалните правила за държавите членки.

Антонио Коща: България може да изиграе решаваща и стратегическа роля за енергийната сигурност на ЕС

Рим също така ускори реализацията на вътрешни петролни и газови проекти, представяйки увеличаването на местното производство като част от стратегията за по-голяма енергийна сигурност.

Испания от своя страна удвои от 1 септември данъчното облекчение за дизела до 20 евроцента на литър, след като през юли цената му скочи с 15,7%. Мярката беше задействана автоматично като част от правителствения антикризисен пакет. В четвъртък министърът на икономиката Карлос Куерпо се срещна със социалните партньори в Мадрид, за да оцени отражението на войната върху испанската икономика.

Германия подготвя мерки

Германският канцлер Фридрих Мерц обяви, че Берлин „скоро“ ще представи мерки за смекчаване на ефекта от рекордните цени на горивата. В четвъртък бензинът и дизелът достигнаха 2,45 евро за литър, според германския автомобилен клуб ADAC.

Подобно на останалите европейски държави обаче Германия разполага с ограничени възможности да влияе върху международните цени заради зависимостта си от вносна енергия. Темата е особено чувствителна за правителството, след като Християндемократическият съюз на Мерц загуби значителен брой места на последните регионални избори за сметка на крайнодясната „Алтернатива за Германия“.

Канцлерът определя проблема и като въпрос, който изисква международна координация. Според него разширяването на контрола на хутите около протока Баб ел Мандеб застрашава износа на петрол от Саудитска Арабия и други държави в региона.

„Хутите вече контролират стратегически позиции около протока Баб ел Мандеб и атакуват енергийни съоръжения в Саудитска Арабия. Това допълнително усложнява ситуацията на международните енергийни пазари“, коментира Мерц на 14 септември.

Проблемът засега е в цените, а не в доставките

Европейската комисия засега не смята, че ЕС е изправен пред непосредствен недостиг на горива. Според говорителя Анна-Кайса Итконен основният проблем е поскъпването, а нито една държава членка не е изразила опасения за сигурността на доставките.

„В момента в ЕС няма проблем с предлагането. Търсенето на авиационно гориво и дизел в Европа продължава да бъде задоволявано чрез по-високо производство в европейските рафинерии и алтернативни доставки от световните пазари“, обяснява тя пред Euronews.

Европа влиза в зимата с опасно ниски газови запаси и риск от нов ценови шок

Итконен предупреди обаче, че развитието на конфликта в Близкия изток, както и обичайното увеличение на търсенето през есента и зимата, могат допълнително да затегнат пазара през следващите седмици и месеци.

„Все още не сме в ситуация, в която да се налага използването на стратегическите резерви. Продължаваме да следим развитието заедно с държавите членки и индустрията“, допълва тя.

Европейската комисия насърчава националните правителства да ограничават ценовия натиск чрез данъчни мерки, тъй като Брюксел няма възможност да влияе пряко върху международните котировки на петрола.

Хомаюн Фалакшахи, ръководител на анализа на петролния пазар в Kpler, смята, че последиците от прекъсването в Саудитска Арабия може да се окажат по-ограничени от първоначалните опасения, тъй като ремонтът на повредения петролопровод вече е започнал.

По думите му под риск са между 3,5 и 4 млн. барела износ дневно, както и около 1,5 млн. барела, предназначени за рафинериите в западната част на страната. Това създава допълнителен натиск и върху цените на дизела.

Очакванията са капацитетът на петролопровода постепенно да бъде възстановен до 3–4 млн. барела дневно при обичайни около 5,5 млн.

„От друга страна, чуваме, че товаренето в Янбу продължава, но все още не можем да потвърдим това. Ключовият въпрос е какви количества могат да бъдат натоварени от източното крайбрежие в Рас Танура и дали те ще успеят да напуснат Персийския залив“, посочва анализаторът.

Натиск за данък върху свръхпечалбите

Рязкото поскъпване и ускоряването на инфлацията отново поставят на дневен ред идеята за данък върху свръхпечалбите на енергийните компании. Темата беше повдигната от представители на ЕС покрай речта на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен за състоянието на Съюза на 16 септември.

Лидерът на групата на социалистите и демократите в Европейския парламент Ираче Гарсия Перес предложи приходите от подобен налог да финансират социални мерки.

AI ще стимулира добива на нефт и газ повече от зелената енергия, според доклад

„Нека ускорим развитието на възобновяемите енергийни източници. И нека тези, които печелят от кризата, също дадат своя принос“, призова тя.

Според Гарсия средствата могат да подпомогнат уязвимите домакинства при плащането на сметки за електроенергия, отопление, гориво и основни стоки.

Съпредседателят на Зелените Тери Райнтке също настоя, че енергийните компании продължават да извличат значителни печалби от кризата, докато основната тежест остава за потребителите.

Още през август Германия, Испания, Португалия, Италия, Полша и Австрия поискаха ирландското председателство на Съвета на ЕС да включи общоевропейски механизъм за облагане на свръхпечалбите в дневния ред на срещата на финансовите министри на 18 и 19 септември.

Генералният секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите Естер Линч определя подобен налог като „въпрос на справедливост“, който според нея би ограничил прекомерното поскъпване и би облекчил натиска върху работещите.

„От известно време е ясно, че енергийните компании използват геополитическата криза, за да печелят за сметка на работещите хора, които вече продължително време са засегнати от кризата с разходите за живот“, коментира Линч.