Нарастващото търсене в Азия може да създаде нови проблеми за газовите доставки в Европа

Европа е изправена пред нарастваща конкуренция от Азия за ограничените доставки на природен газ, тъй като националните запаси намаляват, а търсенето рязко нараства през летните месеци.

 Според анализатори и официални представители това е съревнование, което ЕС трудно ще спечели.

Централизирани азиатски икономики като Китай, Виетнам и Южна Корея са по-добре подготвени да договарят покупки на газ на спот пазара, което поставя Европа, ориентирана към свободния пазар, в по-неблагоприятна позиция.

След руската инвазия в Украйна ЕС си даде правомощия да координира съвместни покупки на енергия, но тази политика не се оказа особено успешна. Това означава, че дори мирното споразумение между САЩ и Иран да се запази, Европа може да се сблъска с по-високи цени на газа и електроенергията през следващите месеци, пише POLITICO. 

Европа замени зависимостта си от руски газ с американски – може ли това да се превърне в риск?

„Предстои ни период на напрежение“, заяви по-рано тази седмица пред френски депутати главният изпълнителен директор на TotalEnergies Патрик Пуяне. Според него блокът ще изпадне в затруднение, ако не възстанови бързо доставките от Катар. „Не мисля, че цените ще достигнат нивата от 2022 г., но не очаквам и спад като този при горивата.“

Съгласно европейските правила държавите членки трябва да запълнят газовите си хранилища поне до 80% от капацитета им до декември. Обикновено това се случва през лятото, когато търсенето и цените са по-ниски. Енергийните търговци традиционно купуват и складират газ през топлите месеци, а през зимата го продават на по-високи цени.

Тази година обаче високите летни цени обърнаха тази логика и нивата на съхранение в ЕС вече са под средните за последните пет години.

Събитията в Азия могат допълнително да усложнят ситуацията. Анализатори предупреждават, че по-горещото лято ще увеличи употребата на климатици и съответно търсенето на газ.

Азиатските държави разчитат основно на дългосрочни договори, но по-високото потребление и намаляващите резерви могат да ги принудят все по-често да купуват на спот пазара, където цените се определят ежедневно и реагират незабавно на резки промени в търсенето. Това би ги поставило в пряка конкуренция с Европа, която тази година разчита особено силно на този механизъм за осигуряване на доставки.

Ако растящото азиатско търсене съвпадне с масови покупки от страна на Европа в края на лятото, може да се стигне до междуконтинентална битка за наличните доставки. ЕС може да бъде принуден да наддава срещу Азия на спот пазара, за да изпълни целите си за запълване на хранилищата, смята Тобиас Федерико, главен анализатор в Montel Energy.

Според европейската агенция ACER изпълнението на тези цели през тази година може да изисква до 13% повече внос на втечнен природен газ (LNG) в сравнение с 2025 г. Това ще бъде трудно постижимо при настоящите условия, особено ако производството в Персийския залив не се възстанови.

Подобно развитие може отново да окаже натиск върху цените на газа и да ускори изчерпването на европейските резерви.

„Може да станем свидетели на още по-агресивно търсене на LNG, което ще затегне глобалния пазар. В такъв случай Европа може просто да се откаже от усилията си да запълни хранилищата и да отложи проблема за зимата“, коментира Себ Кенеди, основател на анализаторската компания Energy Flux.

Зеленият идеализъм отстъпва: Природният газ се завръща като „резервен двигател“ на Европа

Свободен пазар срещу планова икономика

Ако се стигне до истинска надпревара за доставки, ЕС може да се окаже в по-слабата позиция.

За разлика от азиатски държави с централизирани икономики като Китай, който агресивно изкупуваше LNG на спот пазара през 2021 г., Европа има ограничен контрол върху своите вносители на енергия. Освен това интересите им се разминават и са разпределени между 27 държави членки.

След руската инвазия през 2022 г. ЕС създаде платформата AggregateEU, която трябваше да позволи на частни компании да договарят по-добри условия за покупка на газ чрез обща пазарна сила. Макар платформата да беше популярна сред по-малките вносители, няма ясна информация колко сделки реално са били сключени чрез нея. Големите компании предпочетоха да действат самостоятелно.

„Бяха започнати няколко преговорни процеса, но те не доведоха до завършени сделки“, коментира пред POLITICO Кристоф Готщайн, директор „Комуникации“ в германската енергийна компания SEFE. „Този опит потвърди оценката ни, че газовият пазар продължава да функционира ефективно без необходимост от намеса.“

Платформата вече е закрита, но след войната между Иран и САЩ Европейската комисия е обсъждала възможността тя да бъде възстановена, твърдят европейски представители.

Проблемът е, че ЕС не разполага с реални механизми да принуди компаниите да използват подобна система.

Вносителите се опасяват и че координацията на покупките може да бъде тълкувана като форма на картелно споразумение. От своя страна Комисията може единствено неофициално да помага на компаниите да се ориентират в сложните правила за конкуренцията.

Европейските институции също не могат директно да договарят разпределението на доставките с азиатските си конкуренти. Макар Европейската комисия и азиатските правителства да обменят информация за енергийните си политики, за да избегнат сътресения на пазара, те не могат да решават кой ще получи конкретни товарни пратки.

Петрол, газ, мита: Може ли ЕС да изпълни исканията на Тръмп?

„Всеки се спасява сам“, отбелязва друг европейски представител.

Така азиатските държави получават структурно предимство пред Европа.

„В кризисни ситуации икономиките с по-силна държавна намеса могат просто да кажат на няколко компании: „Свършете работата“. Ние можем да координираме и да насърчаваме, но не можем да действаме по начина, по който действа Китай“, обяснява европейски служител.

Макар анализаторите да смятат, че мирното споразумение между САЩ и Иран може да облекчи част от напрежението, вече има признаци, че азиатските купувачи се завръщат на спот пазара.

Според анализатора на Kpler Шарл Костерус Южна Корея, Тайланд и Виетнам вероятно ще търсят допълнителни доставки на LNG през летните месеци.

В крайна сметка обаче именно Китай може да се окаже решаващият фактор.

От началото на войната с Иран страната, която обикновено е най-големият вносител на енергия в света, намали вноса си и започна да разчита на собствените си значителни резерви, като по този начин допринесе за стабилизирането на глобалния пазар.

Сега обаче Пекин може отново да бъде принуден да увеличи покупките на спот пазара. Според Костерус китайските запаси от LNG са намалели значително от март насам и вече са доста под средните нива за последните пет години.

За европейските представители това остава повод за тревога, дори при признаци за край на войната.

„В момента, в който Китай се завърне масово на пазара, това ще се превърне във важен фактор“, предупреждава един от тях.