Президентът на САЩ Доналд Тръмп предприе нова тактика в опитите си да сложи край на войната в Украйна –като удари страните, които купуват петрол от Русия.

На първо място в този списък са Китай и Индия – две от най-важните икономики в света. Според Тръмп, САЩ могат да им наложат икономически санкции при положение, че Кремъл не приеме мирно споразумение в следващите 50 дни.

Това би могло да разтърси не само два от най-големите азиатски пазари, но и целия свят, тъй като Индия и Китай ще се борят да увеличат доставките и да намерят различни източници на петрол, за да избегнат потенциално високи американски мита или други санкции.

По данни на Международната агенция по енергетика миналата година Русия е спечелила около 192 млрд. долара от продажбата на петрол. Прекъсването на този процес може да е ефективно, но и скъпо, и то не само за Москва. Цените на петрола могат да скочат в световен мащаб, ако изнасяните от Русия над 7 млн. барела петрол на ден внезапно изчезнат, отбелязва в анализ по темата CNN.

МАЕ прогнозира най-бавния ръст на търсенето на петрол от 2009 насам, извън пандемията

Петролните пазари все още не са реагирали отчетливо на заплахата на Тръмп, до голяма степен от несигурността дали той ще я изпълни и ако да, как.

Китай също изглежда невъзмутим. Говорител на външното министерство заяви пред репортери, че „принудата“ няма да сложи край на конфликта в Украйна.

Индия все още не е направила коментар.

Но използването на по-високи мита като спирачка срещу държавите да купуват руски петрол, би било нелогичен инструмент и макар че може значително да свие финансирането на войната на Русия, крие рискове да предизвика по-голям хаос в останалата част на света, допълва CNN.

OPEC: Ерата на петрола далеч не е приключила

„Ковашки чук“

След нахлуването в Украйна, САЩ, Обединеното кралство и ЕС въведоха забрани за внос и ценови ограничения за руския петрол. Но руските износители се адаптираха, като пренасочиха потока на огромните доставки от Запад на Изток, където клиентите, особено в Китай и Индия, значително увеличиха покупките на гориво с отстъпка.

Три години и половина по-късно войната продължава. Тръмп, който се върна в Белия дом преди шест месеца, е все по-разочарован от очевидната незаинтересованост на Путин за постигане на мирно споразумение.

Двупартиен законопроект, позволяващ на Тръмп да облага с 500% мита страните, купуващи руска енергия или уран, набира все по-голяма скорост в Сената. Законодателите, които го подкрепят, го определиха като „ковашкия чук“, от който Тръмп се нуждае, за да сложи край на войната.

Разочарование и натиск: Тръмп променя тона към Путин, заплашвайки Русия със 100% „вторични мита“

В понеделник президентът обяви собствен план, като заяви, че САЩ ще направят „вторични тарифи“. От Белия дом уточниха пред CNN, че е имал предвид вторични санкции срещу държави, които купуват руски петрол.

„Това са вторични санкции за страните, които купуват петрол от Русия. Така че наистина не става въпрос за санкции срещу Русия“, заяви Мат Уитакър, посланик на САЩ в НАТО, пред CNN. „Става въпрос за мита върху държави като Индия и Китай, които купуват техен петрол. Това наистина ще окаже драматично въздействие върху руската икономика.“, посочи той.

Вторичните мита, които според експертите биха могли да означават широкообхватно налагане на мита върху износа на дадена държава за САЩ, ще бъдат сравнително нов инструмент, който може да даде на Индия и Китай силни финансови стимули да спрат да купуват руски петрол, ако това е неизбежно. Двете държави към момена вече водят търговски преговори за намаляване на други тарифи на Тръмп.

„Това е най-силната възможна карта поне от енергийна гледна точка, която съюзниците на Украйна могат да изиграят“, коментира Бен Макуилямс, сътрудник в отдел „Енергийна и климатична политика“ в брюкселския мозъчен тръст Bruegel. „Но съществува и въпросът - дори да бъдат въведени тези мита, доколко САЩ ще спазват прилагането им?“

Тръмп: Европа да купува повече петрол и газ от САЩ или да се подготви за тежки мита

„Твърде разрушително, за да се използва“

Но използването на тази силна карта би довело до последствия, които Тръмп може да не е готов да приеме, твърдят анализатори.

От една страна, обемите петрол, за които става въпрос – и които може да се наложи да бъдат заменени, са огромни.

Руският суров петрол е 36% от вноса на Индия и почти една пета от вноса на Китай, което прави Русия основен доставчик и за двете страни, според Миу Ху, старши петролен анализатор в компанията Kpler, позовавайки се на данни за първите шест месеца на годината, включващи оценки за това колко Китай е получил по тръбопроводи.

Турция е спестила $2 млрд. от внос на руски петрол въпреки санкциите

Според базираната в Европа организация с нестопанска цел Център за изследване на енергията и чистия въздух (CREA) Турция се нарежда на трето място, но е ключов купувач на петролни продукти. Данните на Центъра показват, че руски суров петрол по тръбопроводи тече и към Унгария и Словакия по силата на изключение от ЕС.

„Ако никой не купува руски петрол, тогава къде можем да намерим алтернативи? ОПЕК разполага с известен свободен капацитет, но е трудно да поискаме от тях да изпомпват 3,4 млн. барела за една нощ“, допълват други анализатори, визирайки дневния износ на Русия по море. „Просто е трудно да се компенсира пазарният дял... така че определено ще видим, че цените ще се повишат доста.“

И макар че това може да окаже натиск върху Путин, то ще има подобен ефект и върху Тръмп.

„Всички знаем, че Тръмп не харесва високите цени на петрола, и именно това прави ситуацията сложна... защото свободният капацитет е ограничен и има малко начини за компенсиране“, каза Джовани Стауново, анализатор на суровини в UBS в Цюрих. „Това не се вписва в дневния ред на ниските цени на петрола.“, допълва анализаторът.

Новите санкции на САЩ убиват руските доставки на петрол и вдигат цените

Ограниченията на свободния капацитет и резерви, както и времето, необходимо за въвеждане в експлоатация на по-голям производствен капацитет, от месеци или години, може да затруднят поддържането на ниски нива на цените на петрола.

Въпреки това САЩ биха могли да удължат крайните срокове, за да спечелят време за доставки, а мащабните мита може да са само един от инструментите в комплекта на администрацията на Тръмп.

Според Грегъри Шафър, професор по международно право в университета „Джорджтаун“, съветниците на президента вероятно са му предоставили „набор от възможности, които включват различни форми на санкции, включително финансови санкции, както и мита“.

Те биха могли да включват по-традиционни употреби на вторични санкции от САЩ, като например насочване към юридически или физически лица от други държави, участващи в търговията с руски петрол, или разширяване на тези санкции с по-широк набор от санкции, например върху търговията с ценни книжа или достъпа до американски технологии в държава, купуща руски петрол.

Кремъл: САЩ обяви икономическа война на Русия

Администрацията на предишния президент на САЩ Джо Байдън вече наложи най-строгите санкции на руската петролна индустрия, като включи в черния списък две от най-големите петролни компании, както и близо 200 кораба, превозващи петрол.

Според експертите по-практичен вариант би могъл да бъде по-тесен подход към санкциите, отколкото към тарифите, който все може да окаже значително въздействие на участниците в търговията, ако се прилага стриктно.

„Вероятността е вторичните мита да са твърде разрушителни, за да може Тръмп да ги използва“, смята Ричард Бронз, ръководител на отдела по геополитика в базираната в Лондон Energy Aspects. „По-голяма е вероятността той да използва вторични санкции, които са по-скоро целенасочен и добре разработен инструмент.“

Експертът отбелязва, че през март Тръмп е издал указ, позволяващ налагането на мито от 25% върху стоки от държави, купуващи венецуелски петрол, но все още „не е предприел никакви действия за налагането му“.

Нови 25%: Тръмп заплашва с мита страни, купуващи петрол от Венецуела

„Символична заплаха“

Заплахата от санкции може да има две цели: да покаже на Русия, че може да бъде лишена от печалби, и да използва търговските партньори, за да засили натиска.

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте призова в сряда Китай, Индия и Бразилия „да се обадят на Путин и да му кажат, че трябва да се заеме сериозно с мирните преговори“. В противен случай мерките на Тръмп „ще се стоварят обратно върху тях“, допълни той. (По данни на CREA на Бразилия се падат около 12% от покупките на руски петролни продукти през миналия месец.

Но макар наблюдателите да твърдят, че спешно търсещата финансови източници Москва следи много внимателно заплахата, Пекин и Ню Делхи едва ли искат да притиснат Путин или да променят курса, докато не са абсолютно сигурни колко реални са заплахите на Тръмп. И двете страни имат дълбоки стратегически връзки с Русия и защитават търговията си пред обвиненията, че финансират войната – конфликт, в който твърдят, че не заемат страна.

Почти целият руски петрол се изнася към Китай и Индия

Като се има предвид мащабът на покупките на руски суров петрол, Пекин има възможност да направи бартер с Тръмп и да намали вноса си, но това няма да промени подхода към Русия, смята Юн Сун, директор на програмата за Китай в мозъчния тръст Stimson Center във Вашингтон.

„Не мисля, че Китай ще оказва натиск върху Русия, поне не заради САЩ“.

Китай също така е свикнал САЩ да гледат встрани, тъй като внася значителни количества санкциониран ирански петрол чрез посредници.

А за Индия в момента „няма смисъл да се поддава на натиска на САЩ“, казва Аджай Сривастава, основател на базираната в Индия Global Trade Research Initiative. Той отбелязва, че това е само едно от списъка с настоящи и бъдещи „непредсказуеми искания на САЩ“ и не трябва да променя „стратегическите решения“ на Индия.

Интересите на Тръмп за поддържане на търговията с тези големи икономики са още една причина за въпроси дали и какви мерки ще се осъществят. „Тази тарифна заплаха може да е по-скоро символична“, допълва Шафър. Но когато става въпрос за сигнализиране от страна на САЩ за позицията им относно войната в Украйна, „символиката има значение“, допълва анализаторът.