ЕС планира нова мащабна инициатива за съкращаване на средствата, които Кремъл използва за войната си в Украйна, но руснаците не са единствените, които са против нея.

В историческа реч в Люксембург във вторник, енергийният шеф на блока Дан Йоргенсен представи пакет от нови мерки, които ще позволят на компаниите да се откажат от дългосрочните договори за покупка на руски газ до 2027 г.

Това е най-новата от поредицата политически позиции, които ще струват на Москва милиарди в загубени сделки с Европа. Миналата седмица Брюксел подкрепи понижаването на ценовия таван на Г-7 за руския суров петрол от 60 на 45 долара за барел и обеща пълна забрана на горивата, рафинирани от руски петрол от трети страни, като част от нов кръг санкции.

„Днес решихме да затворим крана на руската енергия“, заяви датският комисар, цитиран от POLITICO.

Не всички обаче са съгласни с тази стратегия. Двете най-близки до Кремъл страни от блока, Унгария и Словакия, вече обещаха да ѝ се противопоставят. Според тях подобна мярка ще доведе до по-високи цени.

„Унгарските семейства ще трябва да плащат два, три или дори четири пъти повече, отколкото са плащали досега за комунални услуги“, заяви унгарският външен министър Петер Сиярто.

ЕК предлага забрана на нови договори за руски газ от 1 януари 2026 г.

Брюксел не е убеден и продължава да настоява, казват трима служители на ЕС пред POLITICO.

„Не признаваме изчисленията, които унгарците и словаците ни показват, когато казват, че това заплашва тяхната енергийна сигурност“, казва един от тях. Друг добавя, че Братислава и Будапеща просто търсят финансова помощ в замяна на подкрепата си.

Въпреки критиките, планът за газа въвежда определени обстоятелства, при които руското гориво все пак може да се внася до 1 януари 2028 г., включително ситуацията с енергийната сигурност в страните без излаз на море. Комисията, казва Йоргенсен пред изданието, „прави всичко възможно, за да помогне за намирането на алтернативи на руския газ“. По думите му „никоя държава членка няма да остане без енергия в резултат на това предложение“.

Последните мерки са разработени така, че да бъдат приети с квалифицирано мнозинство от държавите членки като търговска и енергийна политика, лишавайки унгарския премиер от крайната десница Виктор Орбан и словашкия популистки лидер Роберт Фицо от правото им на вето. Но налагането на нови санкции и удължаването на съществуващите изисква единодушната подкрепа на всички 27 членки на ЕС, така че двамата могат да спрат тези ограничения, ако не им бъдат предоставени допълнителни изключения.

Експертите са изненадани от строгостта на предложенията.

Аура Сабадус, водещ анализатор на пазарите на газ в компанията за информация за суровините ICIS, приветства позицията на Брюксел за прилагане на правилата. Тя обаче добавя: „Бих включила и разпоредби за редовни проверки на място, извършвани от технически експерти на граничните пунктове с държави, през които преминава руски газ. Любопитно ми е да видя какви наказания ще бъдат наложени на компаниите, които нарушат правилата“.

Коалиция на нежелаещите

Макар че ЕС отиде по-далеч отколкото се смяташе за възможно, като обяви нови енергийни ограничения, за да спре потока на пари към Русия, той ще се затрудни да ги приложи или дори да приведе в ред собствените си членове без подкрепата на Вашингтон.

„Унгария и Словакия представляват значителна пречка, така че много ще зависи от позицията на САЩ“, казва Мария Шагина, експерт по санкции в Международния институт за стратегически изследвания. „Макар че някои строги мерки не изискват съгласуване със САЩ, ограничението на цената на петрола го изисква. Намаляването на ограничението без съгласието на САЩ няма да бъде ефективно“.

ЕС одобри пореден пакет санкции срещу Русия и заплаши с нови, ако Путин откаже примирие

Тя припомня, че „комисията вече изрично спомена, че това трябва да бъде решение на Г-7, но Белият дом отхвърли идеята за понижаване на тавана на цените“.

В коментарите си по време на срещата на Г-7 в Канада в понеделник вечерта американският президент Доналд Тръмп намекна, че за момента няма да подкрепи по-нататъшни енергийни санкции срещу Русия. На въпроса дали са необходими нови мерки, той отговори: „Европа казва това, но все още не го е направила. Нека първо да видим дали ще го направи“.

Подкрепата на САЩ е необходима и за прилагането на съществуващите правила, включително срещу заобикалянето им от танкери от „сенчестата флота“, превозващи руска суровини в нарушение на санкциите.

Правни проблеми

Енергийните компании също са загрижени за последствията от плана, като се опасяват, че могат да бъдат съдени от руските износители на енергия, ако не изпълнят задълженията си да продължат да купуват гориво от Русия.

„От една страна, има забрана, така че не можете да внасяте газ. От друга страна, имате правно обвързващо задължение по договора“, казва Катя Яфимава от Програмата за изследване на газа в Оксфордския институт за енергийни изследвания.

Тя добавя, че предложението се основава на „малко нестабилна предпоставка за форсмажорни обстоятелства, защото те трябва да са нещо, което не може да се предвиди реалистично“, докато „Европейската комисия вече три години обсъжда различни начини за забрана на руския газ".

Новите санкции на ЕС удрят „Северен поток“ и свалят тавана на цената на руския петрол

Според Андреас Гут, генерален секретар на търговската асоциация Eurogas, индустрията се притеснява, че няма универсално решение за излизане от дългосрочните договори за руски газ.

„Изглежда, че има поне едно притеснение - че форсмажорните обстоятелства ще бъдат валидни“, казва той. „Това ще изисква по-задълбочена оценка“.

Но докато неочаквано твърдата позиция на Брюксел може да се окаже прекалено строга за руските енергийни компании, други искат ЕС да бъде още по-твърд.

„Общото мнение е, че има някои пропуски и някои предизвикателни аспекти“ в предложението, казва литовският министър на енергетиката Жигимантас Вайчунас, който иска още по-малко възможни отстъпки.

Евентуална ревизия, която би позволила на страните да внасят руски газ при извънредни обстоятелства, рискува да бъде „интерпретирана в много широк смисъл“, предупреждава той.

Страни като Италия и Австрия намекнаха, че биха могли да приемат връщане към вноса от Москва, след като бъде сключено мирно споразумение в Украйна.

Това създава „сива зона“, смята Вайчунас, „която при настоящите обстоятелства вероятно не е най-добрият вариант“.