Отношенията между Русия и съюзниците ѝ в Близкия изток отдавна са сложни и донякъде противоречиви. От една страна, руското влияние в региона е силно и стратегически важно за Кремъл. От друга – като един от най-големите производители на петрол и газ в света, Русия обикновено печели, когато в този богат на енергийни ресурси регион нещата излязат извън контрол.

И точно това се случва в момента - Кремъл наблюдава как Иран е драстично отслабен от израелските въздушни удари, не предприема никакви действия, а извлича полза от цялата ситуация, пише CNN. 

На пръв поглед Русия има много какво да губи.

Иран е особено полезен „стратегически партньор“ за Кремъл - не само че споделя презрението към западните ценности и влияние, но и доставя на руската армия огромни количества дронове „Шахед“, които позволяват безмилостни бомбардировки над Украйна.

Голяма част от производството на тези дронове, разбира се, вече се е преместило в Русия. Зачестилите украински удари дълбоко в територията на противниковата страна обаче подчертават значението на надеждната иранска подкрепа. 

Лидерът на Иран отново заплаши „терористичния ционистки режим“ с унищожение, въпреки призивите на Тръмп за безусловна капитулация

От „слаб лидер“ до трън в очите на Израел и САЩ: Кой е аятолах Али Хаменей

Съществува и усещането за унижение – Кремъл наблюдава безучастно как още един ключов съюзник в Близкия изток е подложен на атака. През декември режимът на сирийския президент Башар ал-Асад беше свален, с което присъствието на Москва в страната, а и в региона значително отслабна. 

Разбира се, Русия определи израелските атаки като “незаконни” и заяви, че ударите създават „недопустими заплахи за международната сигурност“. Тя също така обвини западните страни, че манипулират ситуацията, за да „разчистват политически сметки“, пише Reuters.

Стратегическото партньорство между Русия и Иран, подписано по-рано тази година от президента Владимир Путин и неговия ирански колега Масуд Пезешкиан, не представлява военен съюз. То не задължава Москва да защитава Техеран, въпреки това, по онова време Москва го представяше като значимо постижение.

„Очевидно е, че Москва не е готова да направи нещо повече от политически изявления, осъждащи Израел; не е готова да предостави военно съдействие на Иран.“, написа руският политолог Андрей Кортунов в бизнес изданието „Комерсант“ в понеделник, цитира BBC.

Със сигурност е вярно, че евентуален срив на иранския режим, което очевидно е новата цел на Израел, ще добави Иран към нарастващия списък на Кремъл със загубени съюзи в Близкия изток. Но тук отново се проявява противоречивата природа на руското присъствие в региона – нещата не са чак толкова зле за Москва, колкото изглеждат. В действителност, този последен конфликт в Близкия изток се развива много благоприятно за Кремъл.

Въздушната война противопоставя израелските изтребители на ракетните резерви на Техеран

Колко дълго може да продължи войната на изтощение между Израел и Иран?

Освен финансова печалба заради покачването на цените на суровия петрол, конфликтът между Иран и Израел отваря и възможности за дипломация - нещо важно за Москва, която години наред беше в международна изолация заради войната в Украйна.

Русия никога не е преставала да се възприема като основен играч в международната дипломация с място на голямата сцена редом до САЩ и Китай. Сега Кремъл разполага с въпрос, по който може продуктивно да си сътрудничи със САЩ и евентуално да се превърне в незаменим партньор на Вашингтон в процеса на възстановяване на региона.

Като единственият политически лидер с директен достъп едновременно до иранците, израелците и американците, руският президент Владимир Путин използва тази ключова позиция, заявявайки готовност да посредничи и представяйки Русия като важен фактор в Близкия изток.

В неотдавнашен телефонен разговор с Белия дом, Путин напомни на президента Доналд Тръмп, че Русия отдавна е съюзник на САЩ по въпроса за иранската ядрена програма - ясен знак, че е отворен да бъде такъв съюзник отново.

Изглежда, че Белият дом приветства тази идея – след разговора Тръмп изрази готовност да обмисли възможността за посредничество на руския лидер.

„Потвърждаваме, че Израел има право да се защитава. Отново изразяваме своята подкрепа за сигурността на Израел“, заявиха лидерите на Г-7 в съвместно изявление

Лидерите на Г-7 определиха Иран като „основен източник на регионална нестабилност и терор“

От началото на втория мандат на американския държавен глава, Вашингтон и Москва търсят начини да разширят отношенията си отвъд тесния фокус върху войната в Украйна. Съдбата на Иран и ядрените му амбиции, Арктика, икономическото сътрудничество и изследването на Космоса се очертават като сфери на общ интерес и за двете държави.

За Кремъл, а може би и за Вашингтон, това е сериозно предимство.

Но не и за Украйна.

С ескалиращата криза в Близкия изток и САЩ, които изглежда са на ръба да се ангажират по-пряко, световното внимание изведнъж се отклони от продължаващата война в Украйна към опустошението в Израел и Иран. Изглежда, че поне за известно време, Русия ще влезе в нова роля – на потенциален миротворец в Близкия изток.