Размяната на удари между Израел и Иран продължава, а градусът на напрежението расте от ден на ден. В ранните часове на понеделник ирански ракети удариха Тел Авив и пристанищния град Хайфа, разрушавайки домове и подхранвайки опасенията сред световните лидери на срещата на Г7 тази седмица, че сблъсъкът между двете страни може да доведе до по-широк регионален конфликт.

Националната служба за спешни случаи на Израел съобщи, че трима души са загинали в центъра на страната, а десетки други са ранени при нощните удари. Те са част от вълна от атаки на Техеран в отговор на превантивните удари на Израел срещу иранските ядрени и балистични ракетни програми, започнали в петък.

Иранските власти обявиха, че при последната атака е бил използван нов метод, който е накарал многослойните отбранителни системи на Израел да се насочат една срещу друга.

„Инициативите и способностите, използвани в тази операция, въпреки всестранната подкрепа на Съединените щати и западните сили и притежаването на най-модерната и нова отбранителна технология от страна на Израел, доведоха до успешното и максимално поразяване на ракетите върху набелязаните целите“, се казва в изявлението на Техеран.

Най-малко 10 души в Израел, включително деца, са били убити при по-ранни удари, съобщиха властите там. Броят на жертвите в Иран пък е достигнал най-малко 224, като 90% от тях са цивилни, съобщи говорител на иранското министерство на здравеопазването.

Този пореден ден на размяна на удари и множеството цивилни жертви предизвиква въпроса: Защо Израел предприе тази изненадваща атака срещу своя най-голям регионален враг?

Какво всъщност може да направи Иран, за да възпре ефективно Израел?

Отговорът дава Financial Times.

„Планината на смъртта”, която притеснява Израел

За израелските военни стратези тя е Планината на смъртта: строго охранявана ядрена обогатителна централа, заровена на половин километър под планински масив, обградена от противовъздушна отбрана и символично разположена близо до древния религиозен град Кум.

За Техеран съоръжението във Фордоу символизира желанието му да защити ядрената си програма, проектирана да гарантира оцеляване на страната при пълна фронтална атака, с достатъчно центрофуги и високообогатен уран, за да може потенциално да произведе ядрено оръжие или да „избухне“. Заровена под твърда скала и обградена с армиран бетон, който я поставя извън обсега на унищожение на което и да е от известните оръжия на Израел, тя е и символ на стратегическата тревога на Иран.

„Фордоу е алфата и омегата на ядрената програма на Иран“, коментира пред Financial Times Бенам Бен Талеблу, старши научен сътрудник в Фондацията за защита на демокрациите, американски мозъчен тръст.

В събота иранската информационна агенция ISNA обяви, че ядрената твърдина Фордоу е била атакувана, но щетите са били ограничени. За разлика от това, Израел е успял да унищожи по-голямата надземна пилотна обогатителна фабрика на Иран в Натанз, съобщи в петък пред Съвета за сигурност шефът на ядрената агенция на ООН Рафаел Гроси.

„Фордоу ще бъде предизвикателство без САЩ. Тази база е силно укрепена и се намира дълбоко под планината. Не съм сигурен колко щети можем да нанесем там“, коментира Дани Ситринович, експерт по Иран в Института за национални проучвания в Тел Авив. „Техеран все още е далеч от точка нула - унищожаването на ядрената му програма. Те все още разполагат със значителни възможности“.

По думите на експерта Фордоу ще бъде най-трудната и вероятно най-важната цел във въздушната кампания на Израел.

Израел заплаши: „Техеран ще изгори“

Но в глобален план Фордоу не е уникално защитено съоръжение. Всяка голяма военна сила с ядрена програма разполага с подобни подземни военни бункери, които са вдъхновили безброй шпионски трилъри и конспиративни теории.

Raven Rock в САЩ, така нареченият „подземен Пентагон“, е построен в планина в Пенсилвания. Смята се, че в тайнствената руска планина Ямантау също е разположен голям обект за ядрени оръжия.

Същото важи и за подземните ракетни бази на Северна Корея, построени в планините, докато китайската военноморска база Лонгпо включва подземен обект за ядрени подводници, достъпен само пред подземни тунели.

Фордоу обаче е единствената голяма подземна военна база, която някога е била пряко атакувана. Този прецедент показва изключителните рискове, поети от израелският премиер Бенямин Нетаняху при одобрението на израелските атаки миналата седмица.

Иранските власти отдавна отричат да се стремят да създадат ядрена бомба, а най-новата оценка на заплахите, публикувана от американските разузнавателни служби тази година, заключава, че Техеран не е подновил ядрената си програма. Тя беше преустановена под международния натиск през 2003 г. Но ако Техеран поеме по този път, именно във Фордоу би могъл да бъде преобразуван целият му запас от високообогатен уран – оценен на 408 кг от инспекторите на МАЕ през май – за да произведе девет ядрени бомби за едва три седмици.

„Иран би могъл да произведе първото си количество от 25 кг уран за оръжия във Фордоу само за два до три дни“, обясняват от ISIS.

Разликите между Фордоу и Натанз обобщават голяма част от ядрената история на Техеран. След редица публични разкрития Натанз в крайна сметка беше обявен от Иран пред ООН през 2003 г. Макар разрастващият се индустриален комплекс да съдържа до 16 000 центрофуги, той е проектиран за масово обогатяване на уран на по-ниски нива. Това, в комбинация с редовните инспекции на ООН, го прави подходящ за гражданско ядрено използване. Дори подземната обогатителна инсталация в Натанз е заровена на едва 20 метра под земята.

Как отговорът на Иран на удара на Израел може да разтърси световните пазари - 5 сценария

Фордоу обаче се отличава с геоложката си устойчивост, която прави центрофужните зали практически непробиваеми за конвенционални бомби, доставяни по въздух. Дори гигантската американска бомба Massive Ordnance Penetrator, която може да пробие 60 метра бетон, е безсилна там. Съществуването на Фордоу беше разкрито публично през септември 2009 г., когато американски, британски и френски официални лица разсекретиха разузнавателна информация, показваща, че Иран тайно е построил секретна инсталация дълбоко в планината, която е „несъвместима с мирна програма“.

Откритието, което потвърждава това, което тогавашният британски премиер Гордън Браун нарича „серийна измама“ от страна на Иран, е толкова драматично, че води до рядко срещано руско осъждане на Техеран и предупреждение от страна на Китай.

Въпреки това Иран остава непоколебим по това време.

„Това, което направихме, беше напълно законно“, казва тогавашният президент Махмуд Ахмадинеджад, добавяйки: „Какво право имате да ни казвате какво да правим?“.

Въпреки това Фордоу се оказва в центъра на последващите международни опити да се ограничи ядрената програма на Иран. Разкриването на ядрената база доведе до засилване на санкциите на ООН и беше в основата на многостранното споразумение от 2015 г., известно като Съвместния всеобхватен план за действие, между Иран и световните сили, включително САЩ, Великобритания, Франция, Русия, Китай и Германия. В замяна на облекчаване на санкциите Иран се съгласи, наред с други мерки, да превърне съоръжението в изследователски център, да ограничи броя на центрофугите там, да спре обогатяването на уран за 15 години и да позволи засилен мониторинг от международни инспектори. САЩ обаче се оттеглиха от споразумението през 2018 г. по време на първия мандат на Доналд Тръмп и оттогава Иран започна да обогатява все повече уран там.

Сега анализаторите предупреждават, че Фордоу, ако не бъде унищожен от израелски атаки, може да се превърне в център на иранските усилия за „излизане от споразумението“. Страната може да се оттегли от договора за неразпространение на ядрено оръжие, да прекрати сътрудничеството си с МАЕ и бързо да произведе ядрена бомба. Още повече, че Техеран вече е заплашвал с подобна реакция, ако ядрените му съоръжения бъдат атакувани, въпреки че такава стъпка може да въвлече американската армия в конфликта.

Допълнителен риск представлява фактът, че Фордоу не е единственото свръхзащитено съоръжение, на което Иран може да разчита. Наскоро Техеран построи още по-дълбоко и по-добре защитено съоръжение в Кух-е Коланг Газ Ла, известно още като планината Пикакс, на няколко километра южно от Натанз.