Колко дълго може да продължи войната на изтощение между Израел и Иран?

Американският президент Доналд Тръмп призова Иран за „пълна капитулация“ и отрече да търси примирие във войната между Ислямската република и Израел.

В изявление след преждевременното си напускане на срещата на върха на Г-7 американският президент настоя за „истински край“ на войната, а не временно примирие, и прогнозира още по-интензивни израелски удари.

От борда на президентския самолет Air Force One Тръмп заяви, че приемливият край на конфликта би бил Иран „напълно да се откаже“ от своите действия. В публикация в Truth Social във вторник той подчерта, че „не е отправял никакви предложения за мирни преговори към Иран - под каквато и да е форма“.

На въпрос дали участието на САЩ ще доведе до унищожаването на иранската ядрена програма, Тръмп отговори, че се надява тя да бъде „ликвидирана много преди това“ и добави: „Те няма да разполагат с ядрено оръжие“, предава Financial Times.

Тръмп подчерта, че търси нещо „по-добро от примирие“, като отхвърли твърденията на френския президент Еманюел Макрон, според когото Тръмп е уверил лидерите от Г-7, че се водят преговори за постигане на примирие между регионалните съперници.

Въпреки това, президентът на САЩ остави отворена вратата за американска дипломация, заявявайки, че „е възможно“ да изпрати своя специален пратеник Стив Уиткоф или вицепрезидента Джей Ди Ванс на среща с иранските лидери - „в зависимост от това какво ще се случи, когато се върна“.

Според американски представители, до този момент Вашингтон поддържа отбранителна позиция в конфликта. Това включва подпомагане на Израел при сваляне на ирански ракети и дронове чрез американски военни кораби в Средиземно море.

Ако САЩ решат да се намесят директно, може да използват стелт бомбардировачи B-2, разположени в базата Диего Гарсия в Индийския океан, за да нанесат удари по ирански ядрени обекти.

Една от потенциалните цели е заводът за обогатяване на уран във Фордо край град Кум. Той е разположен в планински район под десетки метри армиран бетон и се счита за непробиваем за повечето оръжия, с изключение на 13-тонната американска бомба GBU-57 „Massive Ordnance Penetrator“, която може да бъде пусната от B-2 или B-52 бомбардировачи.

Според дипломати, Иран е заявил, че ще се съгласи на преговори за прекратяване на войната с Израел и възобновяване на разговорите за ядрената си програма само ако Израел прекрати въздушните удари.

Израел продължава да изстрелва вълни от ракети по иранска територия от началото на офанзивата си в петък. В отговор Иран изстреля ракети към цели в Израел. И двете страни вече понесоха жертви.

Колко дълго може да продължи тази война на изтощение?

Нетаняху: Израелската операция може да доведе до смяна на режима в Техеран; Тръмп: „САЩ биха могли да се включат в конфликтa“

Първата в историята атака на Израел срещу ядрената програма на враждебна държава приключи, преди светът да успее да осъзнае какво се случва. Изтребителите F-16 унищожиха иракския ядрен реактор в Осирак през 1981 г. и се върнаха в базата си, преди новината да стигне до първите страници на вестниците.

Войната, която започна срещу Иран миналата седмица, от друга страна, продължава вече дни, а вероятно ще продължи и седмици, с по-мащабни цели: унищожаване на арсенала от балистични ракети на Техеран, множество съоръжения за обогатяване на уран и отслабване на режима до точката на срив. И двете страни са наясно, че намесата на САЩ може да бъде решаваща, като донесе оръжия за разрушаване на бункери, недостъпни за израелските въоръжени сили, които са достатъчно мощни, за да проникнат във Фордоу - ядрено съоръжение, заровено под планина.

Но засега Израел и Иран изглеждат въвлечени в конфликт, който е доста различен за региона. Той се води на разстояние от 1000 км и повече и то не със сухопътни сили, а по въздух – битка, която изчерпва военните запаси от дронове, ракети и прехващачи.

Сид Каушал, военен експерт в Кралския институт за обединени услуги, описва това като „продължителна война на градовете“, която ще бъде трудна за поддържане и от двете държави, ако САЩ останат встрани или мирните преговори не бъдат възобновени.

„Въздушното превъзходство на израелските сили за отбрана дава предимство на Израел, макар че разстоянието и изтощението на платформите в крайна сметка ще дадат резултат“, коментира той пред Financial Times.

Нощ след нощ сирените вият в цял Израел, докато ответни ракетни удари от Иран пресичат небето, поразявайки израелски градове. Междувременно израелски самолети доминират в иранското небе, преследвайки пускови установки и запаси от ракети, убивайки военни лидери в жилищни райони и унищожавайки ключова инфраструктура. И макар Израел да може да нанесе повече щети на Иран, ислямската република вече е показвала способност да понесе огромни загуби по време на осемгодишната война с Ирак през 80-те години.

„Иран е подготвен за всякакви извънредни ситуации“, обяви пред местните медии Ахмад Вахиди, съветник на командира на иранската Революционна гвардия. „Не се притесняваме от продължителна война“.

Лидерите на Г-7 определиха Иран като „основен източник на регионална нестабилност и терор“

Иранското министерство на здравеопазването оцени броя на жертвите от израелските въздушни удари на над 200 досега.

Междувременно Израел може да бъде подложен на изпитание по отношение на собствения си праг на понасяне на страдания във война, която според Бенямин Нетаняху ще продължи „колкото е необходимо“. Към понеделник Израел е загубил 24 души и има 592 ранени, според кабинета на премиера.

Военните експерти могат само да предполагат колко ракети са останали на Иран и колко са усъвършенствани, което се преценява заедно с оставащия „запас“ на израелските противоракетни системи. Многослойната отбрана на Израел – „Железен купол“, „Прашката на Давид“ и „Стрела“ – е свалила по-голямата част от иранските ракети и атакуващи дронове, но запасите от прехващачи не са безкрайни. Както показа Украйна, колкото по-дълго продължава конфликтът, толкова по-слаби стават процентите на прехващане.

„Въпросът, който ме занимава, е запасите на Иран от ракети и пускови установки – колко дълго могат да продължат да изстрелват балистични ракети с това темпо, и запасите на израелската противовъздушна отбрана“, казва Пади Макгинес, бивш заместник-съветник по националната сигурност на Обединеното кралство.

По думите му атаките на Израел срещу Иран са били прецизни и нанасящи щети, докато повечето от ответните удари са били, от военна гледна точка, по-неефективни.

„Военните основи са, че всеки път, когато Израел атакува Иран, това има значителен ефект – намалява способността на иранската държава да се бори и да действа“, казва той.

По думите му отговорът на Иран се състои от „много по-неточни ракети, изстреляни към крайбрежната ивица на Израел около Тел Авив и дори ако някои от тях са насочени към министерството на отбраната, щаба на разузнаването или енергийни съоръжения, нямат същия ефект“.

Въпреки това Нетаняху нарича ракетните атаки на Иран „екзистенциална заплаха“ за Израел, а продължителното ракетно бомбардиране и ежедневните жертви биха били фактор, който потенциално би могъл да ограничи продължителността на израелската офанзива.

Според IDF Иран е влязал в конфликта с повече от 2000 ракети, способни да достигнат Израел. Иранското правителство твърди, че досега въоръжените сили на страната са изстреля над 350 ракети. Може би по-важно е, че според ежедневните оценки на IDF темпото е спаднало от първата нощ, което може да означава, че Иран се опитва да запази ракетите си за по-дълга война.

Дани Цитринович, изследовател на Иран в Института за национални стратегически изследвания в Тел Авив, оценява, че Техеран разполага с повече от хиляда ракети, способни да поразят Израел.

„Но те трябва да изчислят периода от време, през който ще трябва да се справят с израелските нападания“, казва той. „Не съм сигурен, че това ще бъде кратка война“.

Ирански представители на силите за сигурност предполагат, че най-смъртоносните ракети на Техеран все още са в резерв – вероятно в очакване изчерпването на запасите от прехващачи на Израел.

„Докладите за намаляване на запасите от ракети на Иран са абсурдни“, казва иранският военен съветник Вахиди. „Все още не сме използвали напълно стратегическите си ракетни възможности. Ще използваме съвременните си военни средства, включително ракети от ново поколение, когато сметнем за подходящо“.

Няма информация колко от тези модерни ракети са били произведени и колко са били унищожени от Израел. Те включват ракети с твърдо гориво и маневрени бойни глави, като Fattah-1 и Haji Qassem, както и Khorramshahr – ракета с течно гориво, която може да носи 2-тонна бойна глава. В понеделник израелските въоръжени сили обявиха, че са унищожили една трета от ракетните пускови установки на Иран.

„Планината на смъртта” или защо Израел удари Иран

„Ако израелската армия успее да проникне и унищожи пусковите установки дълбоко в Иран, преди те да успеят да стрелят, и го прави последователно, ще е неутрализирала до голяма степен способността на Иран за ответни удари“, казва Декер Евелит от Центъра за военноморски анализи в Арлингтън в публикация в X.

За да постигне това обаче, според него Израел ще трябва да поддържа непрекъснато въздушно превъзходство над Иран – трудна задача в дългосрочен план.

Според военен източник на Financial Times от ЦАХАЛ операцията ще зависи отчасти от това дали Израел ще се придържа към списъка си с военни цели в Иран или ще надхвърли границите му, за да нанесе удари по други обекти, като например символи на правителството. Израелските сили са постигнали по-бърз напредък по отношение на военните цели, отколкото се очакваше, добавя той, което означава, че списъкът с цели „вероятно“ ще бъде изпълнен в относително кратък срок.

Но военното превъзходство в кампанията не би гарантирало, че Израел ще постигне целите си.

„Те трябва да унищожат самата ядрена програма или да нанесат неприемливи щети на Иран, а аз не знам как изглеждат неприемливите щети“, добавя Евелит.

В крайна сметка резултатът вероятно ще зависи от „събития с ниска вероятност и голямо въздействие“, според Джон Алтерман от Центъра за международни и стратегически изследвания във Вашингтон, като например атака с много жертви или събитие, което провокира рязко политическо разделение.

„Военните операции имат политически последствия. Войните имат дълбоко политически цели и политически резултати“, казва той. „Това е по-политическа война от повечето други, и традиционните показатели за военни загуби изглеждат необичайно неподходящи“.